С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 11 яну 2019, 15:11, 8663 прочитания

За какво ни е армията

България се готви да похарчи ударно поне 4.5 млрд. лв. за оръжия, но без да отчита заплахите и опасността от икономическа криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Годината на превъоръжаването

Съюзникът от запаса

Липсата на активност на България в НАТО не е въпрос само на пари или антично въоръжение

Лупингът на властта

Лидерът на ГЕРБ лично гарантира купуването на американски изтребители F-16, но истинската цена на сделката остава скрита

Случайно да сте чули, че през следващата година страната ни ще закупи оръжейни системи, чиято стойност превишава активите на внезапно фалиралата Корпоративна търговска банка? И че това са финансови задължения, които България ще изплаща през следващото десетилетие, независимо че следващата икономическа криза може и да дойде догодина?

Освен ако нямате специален интерес към военната тематика, едва ли знаете, че през 2019 г. правителството се готви да сключи договори не само за нови изтребители F-16, но и за модулни патрулни кораби за военноморските сили, модерни бронирани машини за пехотата и за ремонт на всички стари съветски бойни самолети МиГ-29 и Су-25. Общата сума за всичко това приближава космическите 4.5 млрд. лв., които най-вероятно ще бъдат разсрочени във времето и изплащани в рамките на следващите 5 до 10 години, натоварвайки държавния бюджет със сериозни разходи.


И това е едва началото, защото тук става дума само за трите основни армейски мегапроекта. Освен тях в някакъв недалечен бъдещ момент ръководството на въоръжените сили иска евентуално да придобие още 8 изтребителя, щурмови вертолети, дронове, зенитно-ракетни комплекси, модерни радари, да ремонтира и модернизира използваните сега фрегати, да преоборудва специалните сили... Може само да гадаем каква точно ще бъде цената на всичко това, но със сигурност ще се измерва в още милиарди.



Инфографика

Кои са големите военни проекти

Увеличаване

За мен подценени и на втори план остават военноморските сили и, без всякакво съмнение, сухопътните войски.
Ангел Найденов, бивш министър на отбраната

Чакайки тези политически видими проекти да тръгнат, правителството прави безсмислени и скъпи ходове, например поддръжката на всички МиГ-29 и Су-25.
Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната

Въздушното и морското наблюдение стават все по-актуални. Първото, което трябва осигурим покрай новите самолети, е разпозната въздушна картина.
Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната

Сумата е с толкова астрономически размери заради близо 20-годишния отказ на серия правителства да финансират постепенната модернизация на въоръжените сили и да инвестират в реални бойни способности, какъвто всъщност е смисълът от съществуването на всяка една съвременна армия. Защото отбраната не може да се реформира и модернизира за година-две. Вместо това в периода на т.нар. преход политиците предпочетоха да дадат над 2 млрд. лв. за поддържащи способности като транспортни самолети, вертолети, камиони и джипове, чийто ефект за националната сигурност е пренебрежим. А също и за ремонтиране на старата съветска техника от времето на Варшавския договор, която дълги години гарантира стабилен паричен поток към руския военнопромишлен комплекс, дори 14 години след приемането на страната ни в НАТО.

Сега обаче България е принудена спешно да вземе реални решения за огромни инвестиции в своята армия и отлагането най-вероятно ще бъде невъзможно. В момента страната ни е под комбинирания натиск на САЩ и НАТО да купи модерно западно оръжие. Освен това държавното ръководство е изправено пред реалната необходимост да направи това в контекста на нарастващото напрежение с Русия, все по-непредвидимото съюзническо поведение на съседна Турция в рамките на НАТО и все по-реалния изолационизъм на Тръмп след решението за изтегляне от Сирия и евентуалното излизане от Афганистан.

Какво по-напред



Реално погледнато, в момента в България няма обществен дебат и съгласие по въпросите на националната отбрана, за това какво да представлява армията и за какво точно да се ползва. Липсата на стратегически подход от страна на управляващите и обективна оценка за заплахите автоматично се пренася и в плановете за модернизация: те се инициират предимно от генералитета, правят се на парче и по начин, така че "да не се обиди" нито един от видовете въоръжени сили. Например, ако вземем като изходна точка напрежението в Черно море и ограниченията за влизане на съюзнически кораби в него по Конвенцията от Монтрьо, приоритетен би трябвало да е флотът. В случай че страната ни иска да е по-видима в съюзническите операции на НАТО, акцентът би трябвало да е изграждането на модерна бронирана пехотна бригада. Ако пък случайно България иска да скъса със 100-процентовата си авиационна зависимост от Русия, най-спешна би била бързата доставка на натовски самолети. Подобна политическа дискусия обаче към момента изобщо не се води.

"За съжаление настоящите три проекта, одобрени от парламента и с планирано финансиране чрез централния бюджет, просто дават сигнал за баланс между трите вида въоръжени сили, но не покриват реалните нужди. А са обявени като едва ли не основни, ако не единствени, за следващите 10 години", коментира за "Капитал" бившият военен министър Велизар Шаламанов, който е и бивш зам.-директор на Агенцията за информация и комуникации на НАТО (NCIA). Според него при модернизационните програми не са зададени приоритети: "Една година са корабите, друга година самолетите, сигурно, ако не успеят да тръгнат самолетите, ще станат бронираните машини..."

Шаламанов смята, че подходът трябва да е съвсем различен. Според него е далеч по-важно да сме съвместими и да използваме съвместно ресурсите на нашите съюзници по линия на НАТО и ЕС. "Истинската гаранция за сигурността на България е свързана с участие в съюзнически формирования и домакинстването им", казва той. И добавя: "Нещата се свеждат до готовността на страните да изграждат многонационални сили, да ги снабдяват чрез многонационални проекти, да ги готвят с многонационални учения за участие в многонационални операции. Това са неща, които, дали ще бъдат в контекста на НАТО или на ЕС, са неизменни."

Сбъркани приоритети

Бившият военен министър Ангел Найденов също смята, че реформирането на въоръжените сили не се покрива от предложеното в момента. "Когато говорим за модернизацията на армията, не бива да свеждаме нещата само до големите проекти. По мое време имахме програма, която е в рамките поне на девет проекта и която отразява, най-общо казано, потребностите от отбранителни способности на въоръжените сили. Тези проекти в голяма степен са съобразени с рисковете и заплахите – към този момент не непосредствени, но все пак такива, които са отчетени в различните стратегически документи", коментира той пред "Капитал". Бившият военен министър Тодор Тагарев също е убеден, че в момента липсва ясно формулирана стратегия за модернизация. "Всяко превъоръжаване трябва да става на програмна основа. Когато купуваш ново оръжие, трябва да прецениш какво правиш със старото, какво правиш с хората, какво правиш с инфраструктурата, какви способности създаваш, как ще ги поддържаш, как извеждаш досегашната техника от въоръжение и използване. Това тотално липсва при настоящото правителство", казва той.

Тагарев е убеден, че всяка програма за модернизация трябва да върви с портфолио от проекти, да мине през Министерския съвет, желателно и през парламента, който да подкрепи дългосрочно тези действия. Вместо да направят нещо подобно обаче, военните "стратези" на ГЕРБ отмениха гласуваната през 2014 г. модернизационна концепция на Велизар Шаламанов, наречена "България в НАТО и европейската отбрана 2020". "Когато няма такава програма, управляващите правят излишни ходове, каквито вече знаем, и други, за които научаваме кажи-речи случайно. Като например даването на нови 40 млн. лв. за поддръжка на комуникационно-навигационна система на ВВС. Това е пълен абсурд за мен, не съм чул никакво обсъждане по темата. Това е приблизително половината от стойността на цялостна модернизация на системата за наблюдение на въздушното пространство с три супермодерни 3D радара, които са лесни за експлоатация и не искат хора да дежурят до тях", коментира бившият военен министър. "По-скоро в момента се демонстрира липса на капацитет да се управляват толкова големи проекти. Например в случая с ремонта на Су-25 става дума за драстично разминаване на финансовата рамка и съответно получените цени", смята и Ангел Найденов.

"Сегашната власт определено не са способни да управляват модернизацията. Затова е добре за по-малки и приоритетни проекти да се ползват услугите на агенциите на НАТО - NSPA и NCIA. Пресичането на разточителното и със съмнителен ефект харчене на изток може да стане в стратегическо партньорство на запад, както и с участие и домакинстване на многонационални формирования", обобщава ситуацията Велизар Шаламанов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Канадска компания обяви гигантски канабис проект в България 1 Канадска компания обяви гигантски канабис проект в България

Земеделското и здравното министерство не са издавали лицензи за дружеството Balkan Cannabis. В агросектора също имат съмнения дали намерението е реално

21 яну 2019, 1075 прочитания

Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност

Желанието е да се привличат повече подобни инвестиции, но идеята не е съгласувана с финансовото ведомство

21 яну 2019, 710 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Прокуратурата тръгна срещу съдебния изпълнител, отнел либийския танкер

Тотко Колев е превишил правата си, не е спазил съдебно разпореждане и е извършил незаконосъобразна промяна на собствеността на кораба

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия

Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

Емисия

DAILY @7PM // 21.01.2019 Прочетете