Лупингът на властта

Въпросът с евентуалния отказ на лицензи за доставка на американско оръжие за съюзници всъщност е доста интересен в епохата на президента Тръмп.

Най-скъпият проект за модернизация на армията ни за последните 20 години е на път да провокира мощно политическо земетресение, след като тази седмица окончателно се превърна в надбягване с един кон. Тази сряда правителството поиска да се преговаря единствено за доставка американски изтребители F-16, след като в последния работен ден преди коледните празници военният и икономическият министър Красимир Каракачанов и Емил Караниколов излязоха с изключително мъгляв доклад, предлагащ прекратяване на сегашната състезателна процедура. До момента в надпреварата на конкурентни начала участваха САЩ, Швеция и Италия с бойните самолети F-16, Gripen C/D и Eurofighter Tranche 1. Оттук нататък преговори ще има само между София и Вашингтон, и то на правителствено ниво.

Всъщност ГЕРБ никога не са крили, че предпочитанията им клонят към САЩ и F-16. И в това няма нищо лошо: Вашингтон е най-големият стратегически съюзник на страната ни в сферата на отбраната, а F-16 е може би най-каленият в битки боен самолет, който е на въоръжение е момента. Подобен избор може да има още по-голяма тежест в епохата на Тръмп, който постепенно се опитва да маргинализира НАТО за сметка на двустранни отбранителни договори, възприемани от него като своеобразен "военен СОТ". Адекватният подход обаче беше управляващите да заявят всичко това ясно още в самото начало и да поемат политическата отговорност за решението си, вместо да се крият зад псевдоконкурси с фалшиви правила, които сега опорочават целия процес.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В сегашния си вид процедурата за избор на нови самолети демонстрира нагледно неумението (а и нежеланието) на ГЕРБ да модернизират въоръжените сили. Управляващите нито искат да поемат отговорността (и потенциалните политически негативи) при нееднозначно стратегическо обвързване със САЩ, нито искат да поведат конкурентна тръжна процедура по ясно формулирани правила. Крайният резултат е, че те не особено убедително използват офертите на Швеция и Италия като "димна завеса", зад която да скрият предварително взетото решение за F-16. И тъй като Борисов вероятно няма да има политическата воля да поиска помощ от НАТО за съвместна отбрана на въздушното ни пространство, докато дойдат първите доставки на американски машини, през това време страната ни вероятно ще продължи да налива стотици милиони за ремонт на старите съветски самолети.

С всичко това управляващите на практика суспендираха състезателната процедура, която самите те започнаха, чиито правила неколкократно пренаписваха и която сега прекратяват с не особено убедителни аргументи, след като крайният резултат очевидно не им харесва. Защото дори в доклада на политико-военната група се казва, че Gripen печели по критерия "оперативни способности", който е с най-голяма тежест, а F-16 - по "продължителност на жизнения цикъл". По неофициална информация, потвърдена от няколко независими източника, предложението за F-16 е на стойност около 2.1 млрд. лв., а това за Gripen – с около 500 млн. лв. под него.

Маските падат



Настоящият политически лупинг на ГЕРБ дойде след масирана щатска дипломатическа офанзива (чиято кулминация беше обаждане на държавния секретар Майк Помпео), както и малко след като стана ясно, че оферта на американската оръжеен гигант Lockheed Martin най-вероятно сериозно надвишава максималния бюджет (в размер на 1.8 млрд. лв. с ДДС), а основният й конкурент – шведската корпорация Saab, се вписва в него и предлага не 8, а 10 от своите изтребители Gripen C/D. Информацията за най-общите параметри на предложенията изтече в публичното пространство, въпреки че управляващите засекретиха процедурата, правейки обективния дебат по темата изключително труден и податлив на манипулации.

Още тази сряда Министерският съвет светкавично гласува доклада на Каракачанов и Караниколов и го придвижи към парламента, който през лятото одобри актуализираните параметри на предложението за инвестиционен разход и единствен може да ги промени така, че офертата на САЩ да се впише в тях. Няколко часа преди правителственото заседание също така Борисов получи и официално напомняне директно от Белия дом, който разпространи официално приветствие във връзка със започването на преговорите за F-16.

Очаква се гласуването в Народното събрание да провокира много остри дебати, но въпреки това да мине по възможно най-бързия начин, така че да подготви почвата за скорошното посещение на премиера Борисов в САЩ и за среща с американския президент Доналд Тръмп. Още във вторник БСП излезе с декларация, че ще гласува против предложението за F-16, "не защото имат проблем със САЩ или с Швеция, а с правителството на Борисов". "Давате ли си сметка какво искате от нас? Народното събрание да разреши на правителството да не спазва решението на Народното събрание и да се отклони от задължителните изисквания, гласувани от най-висшия орган на държавата", обяви лидерът на левицата Корнелия Нинова.

Дяволът е в детайлите

Въпросът с нагаждането на бюджета спрямо американската оферта всъщност е само един от потенциалните проблеми. На практика предложението за F-16 всъщност не отговаря на поне три от задължителните изисквания, които сегашните управляващи сами са записали и гласували в парламента. Другите две са срокът на доставка и, парадоксално, реалното използване на самолета в поне една натовска армия. Формално погледнато, модификацията F-16V Block 70 е толкова нова, че още никъде не е приета на въоръжение в държава - членка на Северноатлантическия алианс. Модернизация на по-стари F-16 до Block 70 тече в момента в Тайван и Обединените арабски емирства, а в близко бъдеще трябва да се случи и в Гърция.

Всъщност в момента основният приоритет на Lockheed Martin е производството на новите стелт изтребители F-35 и целият капацитет на корпорацията във Форт Уърт, Тексас, е ангажиран с многомилиардния проект за американската и други съюзни армии. След сключване на договор с Бахрейн и сериозни преговори на евентуални бъдещи доставки за Индия обаче компанията все пак решава отново да пусне поточна линия за F-16. Тя обаче ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина, и все още не е готова.

Което от своя страна ни води до следващия проблем, свързан с българския проект – сроковете за доставка. Според решението на парламента страната ни трябва да получи първите два изтребителя до две години след сключването на договора. Това обаче едва ли е реалистичен сценарий от гледна точка на това, че преди страната ни на опашка чакат Бахрейн с 16 изтребителя и Словакия с още 14. От Lockheed Martin все пак коментираха за "Капитал", че са оптимизирали графика за производство, така че да съкратят сроковете за доставка за България, но не уточниха конкретни цифри и дати. Според изказване на военния министър Каракачанов от сряда въпросният срок за доставка най-вероятно ще отпадне след предстоящото решение на парламента.

На теория също така САЩ биха могли да ни дадат свои F-16 за временно ползване, докато дойдат първите нови Block 70.

Удари под пояса

Формалният аргумент за елиминирането на Швеция и Италия от надпреварата също е доста любопитен. Според политико-военната група по сделката, сформирана от премиера Борисов, двете странни трябва да плащат допълнителни лицензионни такси за интегриране на оръжейни системи и апаратура от "трети страни" (най-вероятно от САЩ), които не били включени в офертите. Това можело да вдигне стойността на предложението им над зададения ценови таван, твърдят от преговорния екип. Според вицепрезидента на Saab Красимира Стоянова обаче това е абсолютно неистински аргумент, тъй като лицензионните такси съставляват под 1% от цената на цялата сделка.

"За всички участници в този конкурс важат равни правила. Лицензите за комуникационната система Link-16 действително се купуват от САЩ. Ние сме се съобразили с това и сме оставили сериозен финансов буфер, така че с него биха могли да се купят лицензи не за 8 изтребителя, а поне за 100", коментира тя пред bTV. И добавя: "България е страна - членка на НАТО. Нямаме прецедент на подобна държава да й бъде отказан лиценз от САЩ за подобно оборудване." Плащане на лицензионни такси и разрешение от Конгреса на САЩ вероятно ще трябва и ако България поиска да оборудва шведски самолети с американски ракети AMRAAM и Sidewinder, произвеждани от щатската оръжейна корпорация Raytheon. До момента обаче никой от управляващите не е казвал или загатвал (нито официално, нито неофициално), че подобен проблем е поставян на масата от администрацията на САЩ. За подобна възможност обаче намекна в разговор с "Капитал" Джеймс Робинсън, мениджърът на Lockneed Marrtin, който работи по българския проект.

Въпросът с евентуалния отказ на лицензи за доставка на американско оръжие всъщност е доста интересен в епохата на президента Тръмп и стратегията America first. Наистина до момента подобрен прецеден спрямо съюзническа държава няма, но има видими индикации, че такъв може би не е съвсем изключен в близко бъдеще. Скорошен пример в тази посока е процедурата за доставка на изтребители за Хърватия, където шведските Gripen също загубиха от F-16, но този път "втора ръка" и доставени от Израел. Въпросните машини са модернизирани от еврейската държава до стандарта Barak 2020, който е приблизителен еквивалент на португалските MLU, предлагани на България и впоследствие купени от Румъния. На финалната права обаче се оказа, че САЩ може да не одобрят препродажбата на самолетите, тъй като Израел са правили технологични промени по въпросните машини. Развръзката по казуса дойде в четвъртък вечерта, когато Израел се извини на Хърватска, че няма да успее да финализира сделката заради спънки от американска страна.

Това е съвсем пресен пример как конкуренцията на оръжейния пазар може да е безмилостна и безскрупулна не само между отделните конкурентни страни, но и в рамките на съюзническия лагер. На практика Lockheed Martin е заинтересована само от сделките с произвежданите от нея нови F-16V Block 70, но не и от препродажба по-стари самолети от този тип, от които бивши клиенти на САЩ искат да се освободят и които тя не поддържа, тъй като са с различно оборудване (в израелския случай).

Между другото въпросните израелски F-16 "втора ръка" също щяха да участват в българското наддаване и дори неофициално се смятаха за фаворит. До момента, в който САЩ не решиха да се включат директно и офертата от Тел Авив просто не дойде. Така че, каквото и да чуете от управляващите, премиерът Борисов едва ли ще има възможност да се пазари, когато след няколко седмици отиде на кратко гости в Белия дом...