С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 11 яну 2019, 11:46, 3511 прочитания

Съюзникът от запаса

Липсата на активност на България в НАТО не е въпрос само на пари или антично въоръжение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Годината на превъоръжаването

За какво ни е армията

България се готви да похарчи ударно поне 4.5 млрд. лв. за оръжия, но без да отчита заплахите и опасността от икономическа криза

Лупингът на властта

Лидерът на ГЕРБ лично гарантира купуването на американски изтребители F-16, но истинската цена на сделката остава скрита

"Оборудване и войски дойдоха чак от Сан Диего в Калифорния – повече от 8000 км на запад всичко това беше надзиравано от американска група за контрол на предвижването и организирано от български логистици." Похвалата към българските тиловаци от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг е по повод най-голямото учение на Северноатлантическия алианс след края на студената война - Trident Juncture. То се проведе в края на миналата година в Норвегия, а отзивите за българските военни, споделени и неофициално, без изискванията за дипломатическа куртоазия, са добри.

Подобни новини обаче са рядкост, когато става дума за участието на България в НАТО. Официално от пакта винаги изразяват благодарността си към България за ролята ѝ на Западните Балкани, в Украйна и в Афганистан. Неофициално обаче се коментира, че страната сякаш има съмнения за ролята си.

Оценките и в самата България не са блестящи, като политическата окраска няма особено значение. И бившият министър на отбраната Ангел Найденов от БСП, и бившият служебен министър Велизар Шаламанов (сега член на "Да, България") казаха пред "Капитал", че страната не използва потенциала на членството си. "Има пълна пасивност по отношение партньорите в НАТО", каза Найденов, който е от по-скоро прозападното крило в партията си.


България е една от най-малко активните членки на пакта и видимо избягва задълженията си. Особено когато става дума за демонстрацията на сила, целяща да окаже възпиращо въздействие на потенциални агресори. В небитието потъна и идеята във Варна да бъде разположен морски център за координация на алианса. В натовските учения пък България участва с малки формирования, най-често с логистични функции.

На политическо ниво ангажиментът към алианса също изглежда загърбен. Министър-председателят Бойко Борисов традиционно не представлява страната в срещите на високо ниво на НАТО и когато посещава Брюксел, практически никога не минава и през централата на пакта. Чуждестранните партньори пък трябва да гадаят какви са политическите позиции на България, тъй като те понякога са много по-различни от това, което публично казват и премиерът, и президентът.

В момент, в който толкова много се говори за многомилиардно превъоръжаване на армията, едва ли може да остане незабелязано, че България на практика не използва основния си отбранителен ресурс – членството в НАТО.



Операция "Скатаване"

Липсата на пари е лесното обяснение защо България участва с незначителни сили в ученията на НАТО или във силите му за бързо реагиране. На фона на водещи новини като "Единодушна подкрепа за Каракачанов за изхранването на армията" (от информационния център на военното министерство) дори това, което се прави, може би не е малко. В момента над 75% от военния бюджет отива за заплати и социално осигуряване на военнослужещите, така че средства за скъпи тренировки обикновено няма. Освен ако ресурсите не се осигуряват от съюзниците и най-вече от САЩ.

През 2018 г. например НАТО е имало общо 104 учения, от които 37 по отбрана на страните членки (т.нар. по чл. 5) и за реакция по време на кризи. По данни на Министерството на отбраната българските въоръжени сили са взели участие в десет такива учения. За последните години съотношението се запазва почти едно и също, но като цяло спада броят на военнослужещите, които участват в тях. В последното голямо учение на алианса - Trident Juncture, българската армия изпрати 50 военни, малко повече от Латвия, която има шест пъти по-малка армия. По време на същото учение през 2015 г. например са взели участие 280 български военни. Този спад е доста тревожен за подготовката на армията в рамките на НАТО.

Същото важи и за многонационалната бригада "Югоизток", която е под "шапката" на алианса и е разположена в Румъния. Макар че формално България участва във формированието и един български батальон е на нейно постоянно разпореждане, наши войници рядко са разполагани за по-дълго на територията на северната ни съседка. Която от своя страна е приела на своя земя база на американските морски пехотинци, британска ескадрила за ер полисинг и елементи от противоракетния щит на САЩ.

Тази липса на активност от българска страна обикновено се оправдава с т.нар. съвместни бази на САЩ у нас. Те позволяват на нашите въоръжените сили да трупат опит и съвместимост с американската армия, която безспорно има най-голям боен опит в различни реални ситуации. Само през 2018 г. според плана на МО в България е имало 16 такива съвместни учения. Те обаче не са достатъчни, когато става дума за колективни система за сигурност. Например за миналата година е планирано само едно двустранно учение с Турция – втората по големина армия в НАТО. Точно колкото и със Сърбия.

Не е само до пари

Липсата на средства е аргумент, който трудно може да бъде пренебрегнат, и това се разбира от съюзниците – никога на България не са поставяни кой знае колко големи задачи. Големият проблем обаче е дали София всъщност е достатъчно сигурен съюзник. Въпреки декларациите на премиера Борисов, че в региона НАТО няма по-надежден партньор, отказът на България да участва реално в т.нар. засилено предно присъствие, т.е. демонстрацията на единство пред агресивната позиция на Кремъл, е видим с просто око.

Страната ни е сред малкото съюзници в НАТО, която не е изпратила свои части в държавите от алианса, които граничат с Русия. През 2016 г., точно преди срещата на високо равнище във Варшава, когато се обсъждаше засилването на военното присъствие на източния фланг на НАТО, българският премиер се обяви за демилитаризиране на Черно море - позиция, която той споделя най-вече в София и Брюксел, но не и в Москва. Именно Русия е тази, която засилва военното си присъствие в региона още от преди войната с Грузия през 2008 г.

В четирите натовски бойни групи (с размер на усилени батальони), разположени в Естония, Латвия, Литва и Полша, има дори двама военни от Исландия (която няма армия, а само гражданска милиция) и разузнавателен взвод от Люксембург (който представлява над 5% от нейните въоръжени сили). Дори Италия, която иначе постоянно повдига въпроса за сваляне на санкциите срещу Кремъл, има няколко поделения, които са постоянно дислоцирани в Латвия.

В четирите пригранични на Русия държави освен България отсъстват само Португалия, Турция, Унгария и Гърция. Тоест трудно може да се каже, че в случая София се е присъединила към някой лагер в НАТО, който смята, че Русия не е потенциална заплаха за съюзниците. По-скоро страните, които отсъстват (с изключение на Португалия), могат да бъдат причислени към държавите, които заиграват с Москва. Прави впечатление и готовността на България да участва в операции в Афганистан или Ирак, при които българските военни са изложени на реален риск, вместо към мисии, чиято цел е възпиране.

Подобна демонстрация няма как да не прави впечатление. Невинният коментар в Брюксел е, че страната явно не разбира ролята на НАТО като възпираща сила. "Това не е някакъв хипотетичен член 5, а ежедневна работа, солидарност и ангажименти между страните. Това, че ние не участваме в многонационални формирования в Североизточна Европа, вече е лош сигнал. Това, че не домакинстваме - също, защото сами се изолираме. А когато рисковете започнат да се материализират, е малко късно", казва Велизар Шаламанов.

Всъщност проблемът на българската отбранителна политика не е липсата на изтребители или корвети, а неяснотата каква да бъде тя. Потенциалните заплахи са ясно определени както в докладите на МО, така и в тези на ДАНС. Само че на политическо ниво явно се счита, че е по-важно да не се дразни Русия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

"Демократична България" прекрати преговорите със СДС за евровота 3 "Демократична България" прекрати преговорите със СДС за евровота

Лидерът на синята партия Румен Христов се среща в сряда с Бойко Борисов за общо явяване на изборите през май

19 мар 2019, 1510 прочитания

Вечерни новини: Нов "Апартаментгейт" при ГЕРБ, Борисов "спаси" пенсиите 2 Вечерни новини: Нов "Апартаментгейт" при ГЕРБ, Борисов "спаси" пенсиите

И още: Президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев подава оставка; И БСП ще обжалва в Конституционния съд опасния за медийната свобода закон

19 мар 2019, 2444 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
А1 и "Телелинк" са кандидати да изграждат столичната система за мониторинг на въздуха

Прогнозната стойност е 560 хил. лв., като изпълнителят ще трябва да избере и постави 22 измервателни станции в града

Централните банкери на помощ. Серия поредна

ЕЦБ и Федералният резерв се отказаха от плановете си за вдигане на лихвите през тази година

Да управляваш писти

Българската компания "Фейсрейсър" предлага цялостни софтуерни и хардуерни решения за мениджмънт на картинг съоръжения

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

Господин Х

Голяма неоторизирана изложба в Мадрид представя работата на анонимния уличен артист Банкси

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, "Еврохолд" ще търси 156 млн. лв. през борсата, хотел "България" няма да се надстроява, сливане на пазара на пропан-бутан

Емисия

DAILY @7AM // 20.03.2019 Прочетете