С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 яну 2019, 17:33, 5003 прочитания

По европейски стандарт ли е конфискацията без присъда

Докато управляващите у нас се хвалят с гражданската конфискация, ЕК води наказателна процедура срещу България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През декември м.г. председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов обяви, че по отношение на конфискацията на незаконно придобито имущество България води по точки на всички други държави в ЕС. Според него европейската директива за конфискация на облагите от престъпления давала само "минималните изисквания", а държавите имали свободата да разширят приложението им. В това отношение обаче България "e c eднa cтъпĸa нaпpeд", тъй ĸaтo още през 2012 г. у нас е приет закон, който позволява oтнeмaнeтo нa нeзaĸoннo пpидoбитo имyщecтвo, бeз да има влязлa в cилa ocъдитeлнa пpиcъдa. Това съждение на Кирилов е част от мотивите към предложението му в настоящия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) изрично да се запише, че конфискация на незаконно имущество може да се търси дори и при оправдателна присъда или при прекратяване на наказателното производство.

ЕК: България е в нарушение


Оказва се обаче, че България е не просто една стъпка напред, но и много стъпки встрани от европейското право по отношение на конфискацията на облаги от престъпления. Срещу страната ни е образувана наказателна процедура за това, че не е въвела в законодателството си същата тази Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Срокът за транспонирането й е изтекъл на 4 октомври 2016 г. – преди повече от две години, а въпреки хвалбите на г-н Кирилов Брюксел не приема, че ЗПКОНПИ върши работа по изпълнението на директивата.

На 8 ноември м.г. Европейската комисия (ЕК) е изпратила мотивирано становище в рамките на процедурата за нарушение на ангажимента на България за транспониране на директивата с двумесечен срок за отговор. "Капитал" запита Министерството на правосъдието какъв отговор са изпратили българските власти в Брюксел, но оттам ни отговориха, че процедурата пред ЕК не позволява излагане на конкретика. Най-общо българската позиция се изразявала в детайлно обяснение на особеностите на националното право и поддържане на тезата, че директивата е частично транспонирана в националното законодателство с процедурата по гражданската конфискация по ЗПКОНПИ. А конкретната визия на българските власти по изпълнението на директивата е, че с промените в Наказателния кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети на 13 декември м.г., България окончателно ще изпълни всички изисквания на ЕС за конфискация на облаги от престъпна дейност. С уговорката все пак, че може да се наложат и допълнителни законодателни промени "в зависимост от виждането на ЕК по предоставената позиция", тъй като "изискванията на директивата са обвързани с действието на широк спектър от европейски инструменти".

Промените в Наказателния кодекс вещаят хаос



Междувременно наказателни съдии и адвокати изразяват опасения заради приетите от парламента, но невлезли в сила нови текстове на чл. 53 от НК, които предвиждат отнемане на пряката и непряка облага от престъплението и с които българските власти пледират за пълно транспониране на Директива 2014/42/ЕС. Юристите сочат очевидното припокриване (конкуренция) между тези текстове и процедурата по конфискация на незаконно придобито имущество в резултат на престъпление по ЗПКОНПИ. Към момента никой не желае да коментира каква е същностната разлика между пряка и непряка облага от престъпление и незаконно придобито имущество от престъпление. Това създава опасност от хаос в правоприлагането, коментират юристите.

През октомври м.г. именно поради наказателната процедура в ЕК правителството внесе в парламента проекта за промени в НК, където се записва, че пряката и непряката облага, придобити от престъплението, се отнемат в полза на държавата, а ако облагата липсва, се присъжда нейната равностойност. Дава се и дефиниция на пряка облага ("всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението") и непряка облага -"Всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото". Макар че беше гласуван в началото на декември, този законопроект все още не е влязъл в сила, защото президентът му наложи вето и го върна на парламента за преразглеждане, макар и заради други текстове - преходните разпоредби, с които се въвеждат т.нар. тайни арести в НПК.

Има ли директивата отношение към гражданската конфискация – според както ни изнася

Темата за синхронизиране на българското законодателство с Директива 2014/42/ЕС е силно комплицирана на българска почва, защото тя стои в центъра на дебата за т.нар. гражданска конфискация по антикорупционния закон (ЗПКОНПИ). Междувременно Софийският градски съд (СГС) отправи и преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург с основен въпрос дали само обвинението за престъпление е достатъчно, за да се иска конфискация на едно имущество като незаконно придобито, без да има присъда, и може ли европейското законодателство в тази област да се тълкува разширително. Макар че пред Брюксел българските власти претендират, че ЗПКОНПИ е мярка по изпълнение на директивата, в публичните си изяви редица представители на управляващите последователно се опитваха да внушат, че всъщност тя няма отношение към т.нар. гражданска конфискация, а само към "наказателната конфискация". Дори председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев в едно интервю от април м.г. заявява по повод на делото в Люксембург: "като юрист за мен единствената възможност е съдът (СЕС - б.р.) да се произнесе, че тази директива изобщо не се отнася до нашия закон".

Причината е, че българските управляващи се опитват да превърнат един инструмент като гражданската конфискация, който трябва да отнема облагите от тежка престъпност и корупция, в репресивен инструмент за опоненти и рекет за бизнеса. Това е обяснението за опитите тя да се "отвърже" от наказателното производство до степен, че дори когато някой бъде оправдан изцяло по обвиненията срещу него, държавата да продължи да иска конфискация на имуществото. А директивата въвежда минимални стандарти за гаранциите за защита, с които трябва да разполагат засегнатите, една от които е, че при всички случаи, дори при разширена конфискация, съдът трябва да е установил "по удовлетворителен начин" наличието на престъпно поведение. В процедурата по българския закон по делото за конфискацията изобщо не се обсъжда дали човекът е извършил някакви нарушения или не, искът се основава само на базата на сметките на КПКОНПИ, че приходите му са по-малки от разходите.

Подобни бяха и аргументите на тълкувателното решение на ОСГК на ВКС от 7 декември, в което се казва, че не може да се иска конфискация при оправдателна присъда или прекратено наказателното производство. В отговор парламентът прие промяна в закона, където изрично записа обратното – щом веднъж има повдигнато обвинение, конфискация може да се търси дори и ако наказателното производство бъде прекратено или човекът оправдан.

Именно това прави изключително важна темата с развитието на наказателната процедура срещу България, чието развитие властите до момента държат встрани от общественото внимание.
"Демократична България": Дори осъдените престъпници имат повече права при конфискацията

В позиция от 7 януари т.г. партия "Демократична България" заявява, че ще сезира Европейската комисия за нарушения на правото на ЕС с антикорупционния закон. "Под привидното наименование "гражданска конфискация" в България се установява режим на презумптивна, колективна, безвиновна и обективна наказателна отговорност." По същество това е един санкционен и наказателен режим на конфискация по гражданскоправен ред, без необходимите гаранции за ефективни правни средства за защита и справедлив процес и при противоречие с основните принципи на правото на ЕС – законност, правна сигурност, защита срещу произвол на публичната власт. Всичко това води дотам, че дори осъдените за тежки престъпления, при които присъдата включва и конфискация по чл. 53 НК, имат достатъчно гаранции за защита на основните им права в рамките на наказателния процес, докато на хората, които са оправдани по обвинението за престъпление или спрямо които наказателното дело е прекратено, нямат такива гаранции. Предвиденият режим на т.нар. "гражданска конфискация" позволява лица, които не са извършили никакво престъпление или закононарушение, да бъдат лишавани от правo на собственост по начин, неприложим дори към установени престъпници във всички други държави - членки на ЕС. (Цялата позиция на ДБ вижте тук).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол

МРРБ пусна идеята за помирителна комисия за обществено обсъждане с удобно закъснение

20 юни 2019, 490 прочитания

Климатичният завой на България Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

20 юни 2019, 873 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: Милиардът за "Хемус" още е на тъмно; Тръмп заплаши Турция с икономическо унищожение

И още: Brexit пред развръзка; Първо гласуване за изтребителите в парламента; МВР спря за часове да издава лични документи

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото