Договорът за изграждането на "Хемус" все още тъне в неизвестност

Един месец след като неофициално стана ясно, че държавната компания "Автомагистрали" ще получи 1.34 млрд. лв., за да строи останалите 134 км от магистрала "Хемус", пътната агенция най-после го обяви официално.

От прессъобщение на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) става ясно, че е сключила договор с дружеството "в края на декември", без да уточнява конкретна дата. "Договорът ще бъде изпратен за информация в Агенцията по обществени поръчки в законоустановения срок до един месец от сключването му", уточняват от АПИ. Засега той не е публичен. Съобщението на АПИ идва в същия ден, в който БСП внесе искане за достъп до въпросния договор.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Със свое решение от средата на декември Министерският съвет реши да насочи 1.34 млрд. лв. от излишъка за строителството на магистралата в Северна България, а впоследствие стана ясно, че държавата иска да си я построи сама.

Идеята зад отделянето на средства от излишъка беше да се задвижи ударно строителството на магистралата. Тя принципно не е лоша, но непрозрачният начин, по който ще се изхарчи огромната сума, буди основателни притеснения.

Дълго пазена тайна



И Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), и "Автомагистрали" са с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Така им се отдава възможност да използват вратичка в Закона за обществените поръчки, според която не е нужно да прилагат законовите процедури, когато възложителят упражнява върху фирмата контрол "подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена".

Тоест МРРБ има цялостен контрол и върху АПИ, и върху "Автомагистрали" и така може да се използва практиката на т.нар. in-house възлагане.

От АПИ уточняват, че за първи път се възползват от този законов вариант.

Новината за това излезе още на 12 декември в близкия до властта "24 часа". От регионалното министерство и пътната агенция мълчаха, докато на 21 декември, в петъка преди празниците, регионалният министър Петя Аврамова потвърди информацията по време на парламентарен контрол. Договорът продължава да не е публичен, а и самото дружество е обвито в мистерия.

В момента парите се държат в БНБ и нищо от тях не е изплатено, казват от АПИ днес.

"Автомагистрали" - апокрифната компания

Бившият регионален министър и настоящ заместник в същото министерство Николай Нанков отговори на притесненията на опозицията, като обяви на специална пресконференция, че са се "вслушали в градивните предложения" и са вкарали още държава в строителството.

Има сериозни съмнения обаче относно капацитета на държавната компания да се справя с договорите за поддържане на магистралите, които редовно печели, камо ли за най-скъпия проект за строителство досега у нас.

Освен това има шанс непрозрачно да се пренасочват дейности към строителни компании, близки до властта, като подизпълнители или "доставчици".

За компанията, която редовно печели търговете на АПИ за поддържане на магистралите, не се знае твърде много отвъд официалното. Ръководството й не се появява на публични места.

В прессъобщението си АПИ уточнява, че в "последните години "Автомагистрали" ЕАД е изпълнило редица обекти с висока обществена значимост като тунели, виадукти, мостове, асфалто-бетонови настилки на автомагистралите "Хемус", "Тракия", "Люлин", "Струма" и "Марица".

Всъщност компанията работи с редица подизпълнители по договорите, които изпълнява. Например при ремонтите на тунелите "Ечемишка" и "Витиня", които се изпълняваха, са ползвани услугите на "Евро Алианс Инженеринг" и "ГБС-Инфраструктурно строителство".

От АПИ заявяват, че в момента "Автомагистрали" няма договори с подизпълнители. Според промени в Закона за обществени поръчки, които влизат в сила от 1 март обаче, те ще могат да се декларират на по-късен етап и дори по време на изпълнение на договора.

Илюстрация Увеличаване [АПИ] Смаляване

А строителството кога АПИ има намерение отсечката между пътен възел Боаза и Велико Търново да бъде готова до 2023 г. Участъкът е разделен на шест части. Първите три с обща дължина 52 км между Боаза и Плевен в момента се проектират, като част от проектите са готови, а останалите трябва да приключат до края на март тази година. Техническото проектиране на следващите 82 км ще бъде изпълнено през 2019 г., твърдят от АПИ. От отговорите на министър Петя Аврамова в парламента на 21 декември става ясно, че отчуждителните процедури и по-конкретно - съдебните дела по тях, носят най-голям риск за забавяне. По думите й строителството от Боаза до Плевен трябва да започне в началото на 2020 г., след като отчуждителните процедури приключат. Отново ако няма съдебно обжалване на отчуждителни актове, в края на 2020 г. може да се даде старт на строителството на отсечката Плевен-Велико Търново.