С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 яну 2019, 17:56, 3479 прочитания

Правната комисия отхвърли и 12-ото вето на президента - за "тайните арести"

Според критиците на потвърдения от управляващите закон той отваря вратата за произвол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), добили популярност като т.нар. тайни арести, макар че това понятие е неточно – става въпрос за временно отлагане на уведомяването на конкретни лица за задържането под стража. При гласуването в сряда 10 народни представители подкрепиха текстовете в закона повторно, а шестима - от БСП - гласуваха против. Очаква се парламентът да гласува повторно промените до края на тази седмица.

С промените се дава право на прокурора по своя преценка да отлага с 48 часа уведомяването на конкретни лица за задържането на даден човек, когато това е необходимо, за да се предотвратят тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на някого или пък сериозно затрудняване на наказателното производство. При задържането на непълнолетни отлагането на уведомяването на родителите/попечителите и на директора на учебното заведение може да е за не повече от 24 часа.


Промените въвеждат в законодателството ни Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. В нея съществува опция за временно дерогиране на правото на адвокат и на правото на уведомяване на близките в изключителни случаи. Според българската конституция обаче правото на адвокат е налично от момента на задържането и това не може да бъде преуредено със закон. Затова с промените в НПК е предвидена дерогация само на правото на уведомяване на близките.
Какво казва директивата

Държавите членки следва ясно да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация от правата, предоставени по настоящата директива, и следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи. Всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални, строго ограничени във времето, да не се основават изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление и да не засягат справедливостта на производството като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че при разрешаване на временна дерогация съгласно настоящата директива от съдебен орган, различен от съдия или съд, актът за разрешаването на временната дерогация подлежи на съдебен контрол, поне по време на съдебната фаза.

В своето вето президентът не отрича възможността да се отлага за определен срок уведомяването на близките на задържания, но смята, че в случая това е направено в противоречие на директивата, защото не съдържа гаранциите, които тя предвижда, а именно основанията и критериите, по които се преценява всеки отделен случай. "Президентът приветства усилията на законодателя, но не споделя подхода му" – така председателката на правния съвет на държавния глава проф. Емилия Друмева започна изказването си по съществото на ветото днес.

Когато няма основания и критерии изключението става правило

Директивата допуска тази дерогация на правото на уведомяване само за ограничен брой изключителни случаи, а начинът, по който е формулиран законовият текст, предпоставя изключението да стане правило. Аргументите на проф. Друмева бяха споделени от депутатите от левицата, които заявиха, че ще подкрепят ветото.



Основният аргумент срещу сегашната редакция на текстовете в Наказателно-процесуалния кодекс, гласувани окончателно на 13 декември, е, че това ограничаване на правата на задържания и близките му е приложимо на практика за всички престъпления от общ характер в Наказателния кодекс. В залата се даде пример - дори залавянето на един непълнолетен с няколко цигари марихуана е основание прокурорът да забрани уведомяването на родителите му за срок от едно денонощие. Това прокурорът прави по своя преценка, без да има основания и критерии, а при това положение наличието на съдебен контрол е формалност - съдът няма какво да преценява. Проф. Друмева припомни принципа, че не може да се допускат ограничаване на права, които надхвърлят нуждите на наказателния процес.

Интересното е, че и прокуратурата изрази отрицателно становище срещу тези текстове за "тайните арести", а в публични изявления през декември и главният прокурор Цацаров критикува редакцията им. Цацаров също изрази становище, че трябва да се прецизира определен кръг от тежки престъпления, за които това може да се прилага, като "на всяка цена" трябва да остане тероризмът. Според него също така трябва да се помисли и дали да не се прецизира кръгът от лица, за които може да се забрани уведомяване, като от тях се изключат най-близките. Именно становището на прокуратурата е причината за някои очаквания, че парламентът ще се съобрази с настоящото 12-о вето на президента, но това очевидно не се случи.

Другият въпрос, който беше задаван в хода на обсъжданията на законопроекта, е как точно са преценени "подходящите" срокове за отлагане на уведомяването – 48 часа за пълнолетен задържан, 24 часа за непълнолетен. Директивата казва, че това може да става за "подходящ" срок, но вносителите не посочиха никаква аргументация защо точно тези срокове са "подходящите".

Неизвестните промени

Любопитен щрих от днешното обсъждане на промените в НПК беше заявлението на Данаил Кирилов, че с изумление научил, че в момента никой освен президента и тесен кръг депутати все още няма информация какво точно е гласувал парламентът окончателно при второто четене на закона на 13 декември. Причината е, че на сайта на парламента не се публикува окончателният вид на гласувания закон и текстът му се появява за първи път едва в Държавен вестник. Това председателят на правната комисия Данаил Кирилов установил, като решил да потърси колегиалното мнение на действащи юристи извън парламента с експертиза по ветото на президента. Тогава се оказало, че те не искат да коментират текстове, които не са виждали. Кирилов заяви, че по тази причина се обърнал към администрацията на парламента с настояване да се реши този въпрос и гласуваните окончателно на второ четене текстове да се публикуват и да са публично достъпни в периода на промулгацията.

Всъщност правната общност в България отдавна сигнализира за този проблем, който затруднява точно в този период да се мотивират прецизно всякакви призиви до президента за налагане на вето на даден закон след окончателното му гласуване. Пред "Капитал" адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация", коментира, че това е част от общия проблем за липсата на прозрачност на законодателния процес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот

И още: Хърватия ще получи покана за Шенген; Увеличават се държавните разходи за здраве и пенсии

22 окт 2019, 1523 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван

Специализираната прокуратура иска още четири задържания на участници в местния вот в града. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

22 окт 2019, 1660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: Сделката за F-16 е пред финално "да", германската икономика рязко се забавя

И още: В очакване на вота за Brexit; Правната комисия отхвърли ветото на президента за "тайните арести"; ГЕРБ предлага да отпадне забраната за социология в изборния ден

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10