КЗК не одобрява идеята за фиксирана надценка на храните
От антимонополния орган смятат, че това ще ограничи конкуренцията и ще произведе забранено споразумение
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е дала отрицателно становище по идеята да се въведе максимална надценка на стоки от първа необходимост. Това става ясно от публикувано становище на регулатора след запитване от парламентарната икономическа комисия.
КЗК се занимава с казуса, след като от ВМРО внесоха законопроект за промяна в закона за защита на потребителите по лансираната през есента от вицепремиера Красимир Каракачанов идея да се създаде "социална кошница" с храни, чиито надценки да имат таван като мярка срещу поскъпването им.
Отрицателно становище
Внесеният в края на октомври законопроект за промяна в закона за потребителите предвижда да се даде възможност икономическият министър по предложение на министерството на труда да определя със своя заповед максимална надценка на стоките от първа необходимост като процент от доставката им цена. Това ще може да става за срок от 12 месеца при "наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това". Отделно от това се предвижда Министерският съвет да издаде наредба, с която да бъдат определени стоките от първа необходимост и задълженията на производителите и търговците в ситуация, когато надценките бъдат въведени. Идеята е тези надценки да бъдат определяни спрямо големината на оборота на търговците.
В свое решение обаче КЗК, от която парламентът е поискал становище, посочва, че определянето на максимална надценка би довело до ограничаване на ценовата конкуренция. Оттам дори посочват, че съществува риск "всички да определят надценка, която е равна или много близка до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение".
Антимонополният орган посочва още, че въвеждането на тавани може да има и други неблагоприятни последици - дефицит на определени стоки, продажба на по-евтини и некачествени продукти или пък възможност търговците на дребно да увеличат цените на всички останали стоки, да сменят част от доставчиците си и др. "Проектът ограничава конкуренцията и като предвижда различен размер надценка за различните търговски обекти в зависимост от оборота като поставя по този начин някои участници на пазара в привилегировано положение", е записано още в решението.
От комисията посочват, че регулацията е насочена предимно към големите търговски вериги, но едва 10% от техните магазини са в градове с население под 30 хил. души. Същевременно именно в тях живеят около 60% от хората, които получават социално подпомагане. Тези най-уязвими социални групи са основният мотив, с който се предлага въвеждането на тавани според мотивите в законопроекта.
Поскъпване на храните
Идеите на ВМРО за тавани на надценките бяха лансирани в края на септември, когато заради по-лошата зърнена реколта и поскъпването на природния газ и електричеството различни организации на производители твърдяха, че ще се стигне до повишение на цените на храните. Тогава вицепремиерът Красимир Каракачанов, който е и лидер на партията, участваща в "Обединени патриоти", съобщи, че ще се предложи "социална кошница" с продукти като хляб, яйца, месо, сирене и др., чиито надценки да бъдат фиксирани. Авангардната идея бе предшествана и от искане на земеделския министър Румен Порожанов търговските вериги да продават хляб, без да начисляват печалба, като мярка срещу поскъпването и предложение на БСП да бъде намален ДДС за хляба от 20 на 5%.
