Акции на стотици хиляди хора може да бъдат продадени в полза на Сребърния фонд

Четвърт век след масовата приватизация част от раздържавените тогава книжа може да бъдат подложени на своеобразна масова национализация. Това става ясно от Концепцията за личните сметки, водени от Централния депозитар, която Министерството на финансите пусна за обществено обсъждане до 15 февруари.

Тя доразвива стара идея за справяне с т.нар. спящи книжа, които не са търгувани и потърсени от собствениците им с години. Според нея трябва да се създаде фонд, който да поеме акциите, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Новият момент е, че тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След 20 години сън

Идеята за раздвижване на тези книжа дойде през пролетта на 2017 г., като сред целите й е да се вдигне ликвидността и оборота на борсата. Проблемът, чието решение се търси, е следният: В момента тези акции се намират в "Регистър А" на Централния депозитар, като става въпрос за над 2 млн. лични сметки на лица, които са придобили акции срещу бонови книжки. Оценката им по номинал е около 2-3 млрд. лв. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (толкова беше номиналът на една бонова книжка), а останалите са с по 50 до 100 (например прехвърлени от цялото семейство на един член). Тук става въпрос за лица, които не са се възползвали от правата си – не са търсили дивидента в рамките на 5 години, не са участвали в общия събрания, увеличения на капитали и други.

Идеята на Централния депозитар и Министерството на финансите е на собствениците им да се даде една година да предприемат действия и да ги прехвърлят тези акции към инвестиционен посредник – или в т.нар "Регистър Б", което вече ги прави търгуеми. Ако в рамките на тази година, която включва и нормативни промени, свързани с идеята, като създаване на временен закон, те не предриемат такива действия, акциите ще отидат в специално създаден фонд, срещу което лицата ще получат равностойни на акциите им дялове, става ясно от концепцията. Дотук реално няма загуба на собственост, а промяна на формата й – вместо акции в няколко дружества собствениците вече ще имат дял от един фонд. За целта тези книжа ще трябва да бъдат оценени (огромната част от тях са от непублични дружества (545 срещу 91 публични), така че нямат борсова цена, което също вероятно ще предизвика спорове за изчисленията.



Ако обаче и след още пет години не бъдат упражнение правата (лицето може да поиска изкупуване на получените дялове във фонда или да потвърди желанието си да ги запази), то "спящите" дялове му ще трябва да бъдат продадени, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд. Тоест ще има нещо като национализация, като след изтичането на петте години ще има срок от 2 години (за публичните) и 3 (за непубличните) фондът да ги продаде.

Промяната би засегнала основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които сега са холдинги. Някои от тях имат над 100 хил. малки собственици, голяма част от които са неактивни, което позволява и упражняване на контрол от по-големи миноритари. Проблем, който се посочва и в Концепцията. Реално в някои дружества новият фонд може да се окаже най-голям или дори мажоритарен акционер и да измести дългогодишните им мениджъри.

Колко са акциите и дружествата

Една част от тези акции са във вече непублични компании, отписали се от борсата, но останали с безналични книжа, които се водят в депозитара. Публичните дружества от масовата приватизация по предоставените данни от ЦД са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. Тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на ЦД и КФН, се посочва в концепцията.

Според документа предвид възрастта, на която са придобивани акциите (през 90-те години преобладаваща част от лицата, които са придобили акции са на възраст между 40-50 години), е твърде вероятно немалка част от акционерите с лични сметки в Регистър А да са починали. За актуализирането на данните на собствениците на ценните книжа, съответно на наследниците е необходимо както съдействието на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, така и на местните органи на изпълнителната власт.

Именно и горното е основният проблем – в момента чрез Персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НАП, всеки може да провери онлайн и безплатно в Централния депозитар какви акции притежава. Това не може да се направи за роднина, а за починал близък може да стане само през инвестиционен посредник и то с удостоверение за наследство. А последните изсиквания се заплащат и изискват време, което е и сред причините през годините да има толкова незаинтересовани акционери. Още повече че често стойността на акциите е по-ниска от разходите, които ще се направят за проверката (между 25 и 36 лв.) и прехвърлянето им. Все пак в концепцията е заложена идея за облекчаване на пороцедурите по проверка на акциите и за роднините.

От Министерството на финансите предвиждат масирана информацияонна кампания по въпроса - "под формата на клипове по телевизиите и радиостанциите с национален обхват, както и разпространяване на информация чрез медиите в страната, за да достигне до възможно най-широк кръг лица. Това включва и провеждане на информационни кампании по населени места със съдействието на местните власти", пише в концепцията.

Как ще функционира фондът

Предвижда се фондът да се управлява от лицензирано управляващи дружество, като предварително ще се направи оценка на акциите, които ще постъпят в него. Идеята е това да става по пазарна цена, която обаче е трудно определима за нисколиквидни акции, с някои от които не е имало сделки с години. Ако няма такава по някой от другите общоприети методи. В момента в депозитаря има стойността им само по номинал - 2-3 млрд. лв.

Инвестиционният фонд ще се избира от управителния съвет на Сребърния фонд с прозрачен конкурс. Той ще може да упражнява без ограничение всички права по прехвърлените в него акции, в това число право на глас, дивидент, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Лицата, които са получили дялове от инвестиционния фонд, или техните наследници ще имат възможност в рамките на нормативно определен период от 5 години да поискат от фонда обратно изкупуване на получените дялове или да потвърдят желанието си да останат дялопритежатели, пише в концепцията.

Основният проблем с концепцията е погазването на конституционното право на собственост. Това се потвърждава и в документа, където обаче се изтъква, че пред него "се предлага да бъде предпочетено общественото благо и колективният интерес посредством нормативно установеното задължение сумите, съответстващи на непотърсените дялове, да бъдат внесени в Държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система."

"Поради това, че сроковете, които ще се предложат със закона за прехвърляне на търгуваните ценни книжа от регистър А в регистър Б и съответно за предприемане на действия от страна на притежателите на дялове в инвестиционния фонд и притежателите на акции в непублични дружества, предоставени за управление на фонд, са преклузивни, последицата от тяхното пропускане ще бъде погасяване на правата, обусловени от спазването им, в полза на посочения обществен интерес, като същевременно ще бъде изразена ясна държавна воля за уреждане на последиците посредством изработване на законопроект с ясни изисквания, критерии и процедури", обосновава се още идеята в концепцията.

Тази теза обаче е най-малкото спорна и вероятно (в зависимост и от конкретните законови текстове, които ще бъдат произведени) ще предизвика призиви от работодателски организации и други засегнати да бъде атакувана пред Конституционния съд или пред международни съдилища.