Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка

Според британски анализатори, още в първите дни след Брекзит на гранични пунктове като Кале ще се оформят километрични опашки

Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка

Въпреки че Великобритания не е ключов български пазар, Брекзит без сделка може да дестабилизира фармацевтичния сектор

8151 прочитания

Според британски анализатори, още в първите дни след Брекзит на гранични пунктове като Кале ще се оформят километрични опашки

© Reuters


Темата накратко
  • Износът на стоки за Острова ще стане по-скъп и сложен.
  • Лекарствата ще поскъпнат и доставките ще се забавят.
  • Дългосрочните договори са проблем заради валутните колебания.

Най-търгуваните стоки между България и Великобритания за 2017 г.
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

До Брекзит остават 70 дни, освен ако не бъде отложен. Като в истински трилър, въпреки че никой не иска Великобритания да напусне без сделка, подобен вариант наближава със скоростта на атлантически ураган.

Рисковете от такъв твърд Брекзит за България са ограничени поради факта, че Великобритания не е ключов пазар за българската икономика - само 1% от търговията ни е с Острова (виж графиките). Но предвид, че българската икономика е силно обвързана с европейската и най-вече с еврозоната, подобен трус няма как да не се отрази. Най-големите рискове са в областта на търговията и транспорта, където със сигурност ще се стигне до забавяния, промени на договори, въвеждането на нови мита и ограничения. Друг сектор, който силно ще бъде засегнат, ще е фармацевтичният, като рискът е от недостиг на лекарства и от двете страни на Ламанша.

Лекарствата

Според Асоциацията на британската фармацевтична индустрия всеки месец 45 млн. пакета лекарства се изнасят от Великобритания за ЕС, а 37 млн. се внасят от съюза. Брекзит без сделка представлява сериозна заплаха за снабдяването с лекарства, която може да стигне и до българските пациенти. Според Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), основните рискове при липсата на преходен период са, че контейнери с лекарства, активни субстанции и медицински изделия ще се бавят с много месеци по митниците. Денев обяснява, че при много от най-модерните оригинални медикаменти като генните терапии срокът на годност е кратък. По този начин важни животоспасяващи разработки, създадени във Великобритания, могат да станат неизползваеми.

Друг проблем са регулациите. Тъй като Великобритания би изпаднала и от Европейската агенция по лекарствата, която действа като регулаторна мрежа, оригинални медикаменти, регистрирани там, както и сериозен процент от медицинските изделия в ЕС, могат да загубят автоматичен лиценз. Клиничните изпитвания в държави като България, където според Денев има над 250 активни проучвания, няма да могат да продължат, ако компанията майка е регистрирана във Великобритания.

Фармацевтичният сектор може да очаква въвеждането на мита на стойност между 4 и 6.5% за над 1000 лекарствени продукта и 700 активни субстанции. Според данни на AstraZeneca, втората най-голяма фармацевтична компания във Великобритания, излизането без сделка може да създаде допълнителни разходи за компанията от 35.5 млн. долара на година само от мита. Производството на много оригинални медикаменти включва преминаване на граници между ЕС и Великобритания по няколко пъти, което бързо би оскъпило общия процес неколкократно.

Според д-р Евгени Тасовски, изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФарма), липсата на сделка може да увеличи разходите на фармацевтичните компании в ЕС с 25% в следващите 3-4 години. Процесът обаче би бил толкова хаотичен, че точен разчет на разходи и рискове е почти невъзможен.

Износът

"Облекчението, което клиентите изпитват, когато имат местен британски партньор, е важно предимство за нас."

Геновева Христова, управителен директор на Ligna Group

Освен фармацевтични продукти България изнася за Великобритания мебели. По данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия Великобритания е била на пето място по важност за българския мебелен експортен сектор с 6% от общия износ за 2017 г. Най-голямата опасност за сектора е оскъпяване на износа с тарифа за внос от 6%, но не бива да се подценява допълнителната бюрокрация.

Според управляващия директор на Ligna Group Геновева Христова преди влизането на България в ЕС най-големият проблем при износа на мебели за Великобритания е било освобождаването на стоки от митници и нежеланието на британските клиенти да минават през тази бюрокрация. Докато допълнителните мита се изплащат, забавянията по митници може въобще да попречат на сключването на договор.

Затова Ligna Group има голямо предимство: от 2012 г. има регистриран британски клон - Ligna Contract Furnishers, който се занимава с бизнеса с британските клиенти и поръчва и купува от България. Така британците работят с местна компания, която урежда вноса и в случай на Брекзит без сделка ще се грижи за главоболията по митниците.

Христова лично не е чувала за други компании от мебелния бранш с подобни британски клонове, тъй като поддържането на фирма там е трудно. Това според нея се потвърждава и от факта, че производители от други държави, включително известни дизайнери от Русия, търсят партньорство с Ligna Contract Furnishers, за да се сдобият с достъп до британския мебелен пазар.

Транспортният сектор очевидно е този, който най-директно ще усети удара, тъй като всички стоки, физически внасяни на Острова, ще попаднат в клещите на новата бюрокрация и граници. Сметките на британските анализатори показват, че още в първите дни след Брекзит, на пунктове като Кале ще се оформят километрични опашки от тирове. Христо Христов, изпълнителен директор на логистичната компания "Дискордиа", обяснява, че клиенти на компанията са предпочели да развиват бизнеса си в други пазари като Германия заради тоталната несигурност във Великобритания.

Индиректно засегнати от Брекзит вероятно ще са и бизнеси, които не продават направо на британския пазар. Например поддоставчици на чужди компании, които изнасят за кралството. Ако чуждият партньор има проблем с продажбите си във Великобритания, това ще се отрази и на поръчките му към българската фирма.

Валутата

"Повечето предприемачи предпочитат да инвестират и развиват други пазари докато държат досегашната си позиция във Великобритания."

Христо Христов, изпълнителен директор на "Дискордиа"

Друг риск е валутната несигурност. Британската лира, която традиционно се смята за стабилна валута, играе спрямо всяко ново решение или изказване за Брекзит и създава несигурност в сделките между български и британски клиенти. Това води до стремежа на българските компании да сключват договори в евро, докато британците предпочитат лирата. Геновева Христова подчертава, че всички оферти на Ligna са в евро по фиксиран курс на паунда за деня. Според анализите на Ligna паундът ще девалвира, което го прави лоша валута за сформиране на дългосрочни сделки.

Христо Христов казва, че дългосрочни договори просто не се сключват, тъй като британската и българската страна не могат да се разберат за начина на плащане и валутата. Според него дори Брекзит без сделка е по-добър вариант от сегашната неяснота, стига да има реална информация за предстоящите мита. Тогава предприемачите, работещи на британския пазар, поне могат да си направят сметката за допълнителните мита и забавяния. При настоящия хаос, казва директорът на логистичната компания, фирмите просто не знаят какви сметки да си правят, което води до намален интерес към износ за Острова.

Христов обаче припомня, че Великобритания изначално не е ключов български пазар, така че според него Брекзит като цяло е "бледа заплаха" за българските превозвачи и компаниите, които ги използват, спрямо другите проблеми на превозваческия бизнес.

Темата накратко
  • Износът на стоки за Острова ще стане по-скъп и сложен.
  • Лекарствата ще поскъпнат и доставките ще се забавят.
  • Дългосрочните договори са проблем заради валутните колебания.

Най-търгуваните стоки между България и Великобритания за 2017 г.
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK