С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 яну 2019, 11:45, 5961 прочитания

Какво счупи пазара на ток

Държавата е почти монополист в предлагането, а ЕРП-тата са основният купувач, който няма мотив да търси ниска цена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Токът за бизнеса в Бъгария често е по-скъп отколкото в съседните държави.
  • Решенията - повече предлагане, клиъринг къща, фючърси, обща търговия в региона, ще дойдат най-рано на 1 юли.

Борсата е място, на което цените по презумпция трябва да са най-пазарни. Но при младата търговия с ток това правило се чупи, защото има държавен продавач монополист и един основен купувач - трите ЕРП-та, които трябва да пазаруват без значение от цената. Резултатът е, че на моменти цените скачат в пъти и вече трайно стоят над нивата в региона.

Големите индустриални консуматори обвиняват за кривия пазар търговците и електроразпределенията, те на свой ред виждат вина в държавата, а според нейните представители просто пазарът в момента е такъв и всичко е в рамките на правилата. Най-уязвима е позицията на държавата, която одобрява правилата и е основният продавач на ток на борсата чрез АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. И трите имат интерес цените да са високи. От друга страна, е задължила трите електроразпределителни дружества да купуват големи обеми от тази енергия, като е поела ангажимент да им възстанови съответните разходи независимо от размера им. Отново държавата, този път чрез Електроенергийния системен оператор, налага и такси при вноса и износа на електроенергия, което допълнително затваря пазара и ограничава конкуренцията, като оскъпява чуждестранния ток.
Какво става с цената

Директорът на енергийната борса Константин Константинов казва, че платформата "Ден напред" отразява моментната картина на пазара на електроенергия и цените са такива, на каквито купувачите са готови да платят, а продавачите да продадат. "Когато се правят анализи и сравнения, трябва да се борави със средните стойности за даден период - поне месец", обяснява той и посочва, че има и сериозни сезонни флуктуации, поради което формираната средногодишна цена е много по-различна и по-представителна от тази през януари или през май.

До известна степен това се потвърждава и от данните за първите 16 дни на януари (виж графиката). От тях е видно, че за периода 1-10 януари България има най-скъпия ток в региона - средно 147.6 лв./МВтч. В Сърбия нивата са около 102 лв., а в Румъния и Унгария съответно 135 и 132 лв. за мегаватчас.

Ситуацията обаче става коренно различна от 11 януари, когато Министерството на енергетиката и регулатора обявиха, че започват проверки на ЕРП и на борсовия пазар като цяло. Сделките на борсата изведнъж стават с най-ниски стойности - 130.91 лв./МВтч, докато тези в останалите три държави са около 160 лв./МВтч.

Ако обаче се вземат средните нива за целия 16-дневен период, цените "Ден Напред" в България, Румъния и Унгария са почти еднакви - съответно 141.34 лв., 144.67 лв. и 142.06 лв. за мегаватчас. В Сърбия пък нивото е 124.58 лв./МВтч.



А тъй като електрическата енергия не може да стои на склад и във всеки един момент трябва да се произвежда толкова, колкото се потребява, дори минимален недостиг може да повиши цената в пъти, а излишъкът направо да я срине.

Ограниченото предлагане

Ангажиментите, които България е поела пред еврокомисията, предвиждат НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" да осигуряват по 690 МВт електроенергия на час за борсовата платформа "Ден напред". Според енергийния експерт Еленко Божков, който е и бивш член на Комисията за енергийно и водно регулиране, на пазара има дефицит от около 200 мегавата мощност. "Тоест един от големите блокове в "Марица-изток 2" не работи", казва той. В периода 8-13 януари блок №8, чиято мощност е 240 МВт, наистина не е работил - официално поради ремонтни дейности. Подобни спирания в ТЕЦ-а е имало на няколко пъти през ноември и през декември. Но дори когато всички мощности са в експлоатация, натоварването им се понижава, тъй като за въглищната централа е много по-изгодно да продава по-малко електроенергия, но на по-висока цена, така че да не плаща допълнителни вредни емисии при производството. По информация на "Капитал" от началото на 2019 г. трите дружества от групата на БЕХ са намалили предлагането с повече от 10%. Официално обяснение за това няма, но резултата е ясен - повишаване на цените.



"Основните продавачи на пазара в България са държавните електроцентрали и осигуряването на ликвидност трябва да бъде изпълнено от тях", смята Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електрическа енергия. Но министърът на енергетика Теменужка Петкова твърди, че предлагането е достатъчно. Тя посочва, че през последните месеци е имало редица търгове на държавните централи, за които не се е явил нито един купувач. Само че пропуска нещо много важно - минималните цени за въпросните търгове са били твърде високи и точно затова не се е стигнало до сделки. Освен това в случая става дума за дългосрочни продукти за базова мощност, а не за пазар "Ден напред", който именно е индикатор за средната борсова цена.

След недоволството на работодателите и синдикатите бе решено от 19 януари държавните централи да започнат да предлагат над 700 МВт мощност. Ликвидността на борсата може да се увеличи допълнително от 1 юли, когато се планира всички ВЕИ производители с мощност от 1 до 4 МВт да започнат сами да продават енергията си. Сега тя се изкупува от НЕК и отива за регулирания пазар, на който са основно битовите потребители.

Капанът на безлимитните оферти

Проблемът при търсенето пък са т.нар. безлимитни оферти както на трите ЕРП за закупуване на електроенергия на пазара "Ден напред", която да покрие технологичните загуби по мрежите им, така и на част от останалите купувачи – търговци и крайни консуматори. Всъщност правилата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) не позволяват да се обявят търгове без горна граница и електроразпределителните дружества вероятно слагат таван от 500 или дори 1000 лв. за мегаватчас, което на практика е безлимитно. Те правят това, за да са сигурни, че ще купят всичките необходими им количества, но по този начин неминуемо повишават средните цени на борсата.

"ЧЕЗ Разпределение", "Електроразпределение Юг" и "Електроразпределение Север", както и ЕСО, са задължени по закон да купуват от борсата тока, който се губи при преноса по мрежата. Въпросните обеми не са никак малки и варират между 7 и10% от цялата пренесена електроенергия по мрежата, а от предлаганите на пазара "Ден напред" количества те са над една трета. С решението си от 1 юли 2018 г. КЕВР е определила референтна цена от 76.82 лв./МВтч за технологичните загуби. Разликата до 5% нагоре или надолу от нея е за сметка на разпределителните дружества, което означава, че при по-ниска цена те ще имат икономия, а при по-висока - загуба. При отклонения над 5% пък КЕВР има ангажимент да коригира бъдещите приходи на дружествата. В случая при по-ниска борсова цена промяната ще е надолу, а при по-висока - нагоре. С други думи, ще ги санкционира или компенсира.

"Няма гаранция, че ще бъдат признати всички суми, а и за нас е много по-изгодно да не правим разходи сега и да чакаме бъдещи компенсации", обяснява Гочо Чемширов, който е заместник-председател на УС на "Електроразпределение Юг". През последните месеци дружеството е инициирало над 20 търга за закупуването на базова енергия, но поради ниската офертна цена (около референтната на КЕВР) само при един от тях се е стигнало до подписването на договор, при това за малко количество. Това налага енергията да се купува от скъпия в момента пазар "Ден напред". Там от началото на годината цените са над 130 лв./МВтч (виж карето), като в определени дни минават дори 200 лв./МВтч.

Високите амплитуди усложняват подготовката на оферти за закупуването на енергия, тъй като платформата на енергийната борса няма да класира купувач, чиято максимална цена е под постигнатата за съответния ден. Например, ако някое от ЕРП-тата обяви, че иска да закупи определени количества и сложи максимална цена от 200 лв., няма да успее да купи нито един мегаватчас, ако средната борсова цена стигне 201 лева. От друга страна, това, че осреднената борсова цена за деня достига тези 201 лева, означава, че е имало достатъчно оферти от купувачи, декларирали обвързващо, че ще закупят енергия на цена над примерните 201 лева.

От разпределителното дружество на ЕВН обясниха за "Капитал", че вече са имали такъв случай и се е наложило да отидат на най-скъпия пазар - балансиращия, който е извънборсов, управлява се от ЕСО и включва мощности от резерва като тези на ТЕЦ "Варна". Там цените са многократно по-високи (до три пъти) и което е по-важното, не подлежи на възстановяване от КЕВР, тъй като се приема, че до този разход се е стигнало по вина на съответното дружество. Дружествата обаче трябва да отидат на него, ако не са успели на борсата, защото са задължени по закон да осигурят енергията. От ЧЕЗ и "Енерго-про" отказаха да коментират темата.

Подай нататък

Има и още един фактор, който през последните седмици изкривява пазара - решението на голяма част от търговците на електроенергия да направят промени в договорите с крайните си клиенти. Според промените те вече не предлагат фиксирани тарифи за определен период, а цените се формират на база постигната стойност от пазара "Ден напред" плюс определена надбавка за предоставяната услуга.

Това минимизира риска при търговците, като го прехвърля към крайните потребители. Но допълнително вдига борсовите цени, тъй като търговците купувачи нямат стимул да търсят ниски оферти. За тях е важно само да си осигурят необходимите количества, да ги доставят до клиентите си и да си получат надценката.

Възможни решения

Освен увеличаване на предлагането и промяна в начина, по който търгуват ЕРП, се обсъждат още няколко мерки. Една от тях е въвеждането на нови стандартизирани продукти. Съгласно правилата на БНЕБ ЕАД към момента, пазарните участници имат възможност да търгуват всякакъв вид продукти и сами да дефинират параметрите (срок на доставка, мощност, профил на доставка). Според Мартин Георгиев е важно да има дългосрочни договори за пиковата енергия – тази, която се консумира през деня от 90% от потребителите на свободния пазар. Такава сега не се предлага, а биха предпазили потребителите от резки промени в цените.

Друга мярка е въвеждане на клирингова къща, която да гарантира, че всяка от страните по сделките ще изпълни своя ангажимент. Таксите за тази услуга обаче са високи и може да се стигне до концентрирането на търговията само в ръцете на най-големите играчи. Директорът на енергийната борса Константин Константинов каза за "Капитал", че в момента заедно с БФБ работят по въвеждането на клирингова къща за Централизирания пазар на двустранни договори", заяви той.

От средата на годината пък се очаква да бъдат пуснати фючърси върху електроенергията. БНЕБ и германската European Energy Exchange вече подписаха споразумение за сътрудничество при създаването на деноминирани в евро български финансови фючърси за продукти със седмична, месечна, тримесечна и годишна база, чийто финансов сетълмент ще се основава на постигнатата цена на пазар "Ден напред". Това ще позволи на потребителите да свият риска от резките промени в цената на тока, а за производителите ще бъде гарантиран приход, който може да служи дори за обезпечение пред банката. До голяма степен фючърсите могат да заменят дългосрочните договори за физическа доставка.

Макар и в по-далечно бъдеще, но с много голямо значение, ще бъде и обединението на енергийните пазари в Югоизточна Европа. "В сегмента работим с всички 5 съседни държави. Най-напреднали са разговорите с Македония и с Румъния. Мисля, че в рамките на няколко месеца ще успеем да работим в режим на пазарно обединение с тях", казва Константин Константинов. За да се случи това, е необходимо да бъдат премахнати таксите, които ЕСО събира при внос и износ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества "Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества

Преди второ четене на Закона за публичните предприятия има постъпили четири пакета предложения за промени от депутати

23 юли 2019, 264 прочитания

Държавата продаде ДЦК за още 200 млн. лв., другата седмица предлага нова порция Държавата продаде ДЦК за още 200 млн. лв., другата седмица предлага нова порция

Инвеститорският интерес остава висок, а доходността по новата емисия 20-годишни облигации се понижи

23 юли 2019, 305 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ще получим F-16 на цена като Словакия и Бахрейн

Бившият командващ на НАТО ген. Брийдлав "би дал десния си крак", за да лети на изтребител като предлагания на България

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото