С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 18 яну 2019, 8:43, 10685 прочитания

Тайната държавна компания, която ще строи "Хемус"

"Автомагистрали" получава 1.34 млрд. лв. да строи "Хемус", като едва ли има капацитет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Компанията най-вероятно няма капацитет да се справи с подобна задача.
  • Заобикалянето на поръчките е на ръба на допустимото от закона, най-вероятният печеливш отново ще са близките до властта строители.
Магистрала "Хемус", тази дълголетна мечта на половин България, е лесен начин за печелене на одобрение. Затова новината в края на миналата година, че правителството планира да изхарчи 1.34 млрд. лв. от държавния бюджет, за да завърши многострадалния път, премина под овации и хвалебствия.

Принципно новината е добра. Дяволът, както винаги, е в детайлите. А те в случая са доста. Парите бяха сметнати неясно, грубо по 10 млн. лв. на километър, дори за участъци, където не е правено никакво инженерно проучване. Те бяха дадени накуп на държавната компания "Автомагистрали", която ще ги изхарчи както намери за добре. Тя не е обвързана с нуждата да обявява поръчки, нито пък ползва официално подизпълнители. А най-вече има, меко казано, съмнителен капацитет да се справи с подобна задача.


Тайният договор

С решение на Министерски съвет от 13 декември правителството насочи 1.34 млрд. лв. от излишъка в бюджета към специална сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в БНБ. В постановлението, публикувано няколко дни след това, не пишеше нищо за това, че договор ще бъде подписан с държавната компания. Информацията за това излезе първо в "24 часа", като там беше отбелязано, че "цялото трасе ще бъде дадено за строеж на държавната "Автомагистрали" и така ще се избегне "блокирането на работата чрез жалби по обществените поръчки".

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и МРРБ не отговаряха на въпроси по темата, но регионалният министър Петя Аврамова разказа за плана да се сключи договор с държавната компания на парламентарния контрол в петъка точно преди празниците. Едва тази седмица АПИ пуснаха официално съобщение, в което казват, че самият договор е бил сключен в края на декември. Юрист коментира за "Капитал", че е странно, че договорът не е обявен предварително, нито пък е публикуван публично в профила на купувача на АПИ. От АПИ твърдят, че са го изпратили в Агенцията по обществени поръчки, но това не пречи той да бъде публичен.



Концепцията как ще се харчи тази огромна сума продължава да е загадка. Дотук по всичко изглежда, че парите ще се разпределят към подизпълнители и доставчици на услуги без открито състезание и дори без официални договори за това. Причината е забрана в правилника за прилагане на Закона за обществени поръчки (ЗОП).

Любимият член

Правителството се позовава на чл. 14 от ЗОП, според който държавни и общински институции могат да използват практиката на т.нар. in-house възлагане, т.е. на свои дружества. Историята на тази практика е изключително показателна. Тя за първи път беше вкарана в закона от коалицията на БСП и ДПС по време на кабинета "Орешарски". По това време от ГЕРБ я заклеймиха като "неимоверно висок риск от злоупотреби и изкривяване на пазара". Бързо след като дойде на власт в коалиция с Рефоматорския блок вторият кабинет "Борисов" отпусна именно като in-house 100 млн. лв. на същата тази "Автомагистрали", за ремонти по "Хемус" и "Тракия".

Тъй като регионалното министерство е принципал и на АПИ, и на "Автомагистрали", то може да възложи тази поръчка без конкурс. "Дори на пръв поглед да е позволена практика, с нея видимо се преследва непозволена цел", коментира юрист пред "Капитал".

По мнение на хора от строителния сектор компанията няма голям ресурс и трудно би се справила с всичките си договори (по които така или иначе вече ползва чужда помощ от частния сектор), камо ли със строителството на 134 км магистрала. "Автомагистрали" обаче официално не може да превъзложи тази дейност. В Правилника за прилагане на ЗОП има точка под линия, която гласи: "Възлагането на външни услуги от изпълнителя във връзка с изпълнението на договор по чл. 14, ал. 1, т. 5 - 7 ЗОП не следва да доведе до превъзлагане на част от предмета на договора на трети лица." С две думи, "Автомагистрали" ще трябва да се прави, че се справя сама, докато ползва външни фирми. Това вече се случи при споменатите по-горе ремонти за 100 млн. лв., където дружеството ползваше други строители, чрез договори обаче за наем и доставки.

Апокрифните победители

Дружеството "Автомагистрали" се издържа само от поръчките на АПИ. Основано през 1983 г., то претърпява няколко промени, докато стига до сегашния си вид.

Отговаря за поддържането на почти всички части от магистралите "Хемус", "Тракия", "Марица", "Люлин" и "Струма". Според източник от сектора те са "спасението на АПИ", когато никой не проявява интерес към търговете за поддържане и зимно почистване. В търг за поддържане на 208 км от "Тракия" и пътна връзка с Марица през 2015 г. и друга, за друга част от "Тракия" и за "Хемус", те се явяват сами и печелят с единични цени, равни на пределните - тоест с възможно най-скъпите. След това превъзлагат на подизпълнители, които често отговарят за 100% от работата по магистралите, разказват самите частни фирми. Сред подизпълнителите им са ГБС, "Пътища Пловдив" (сега "Европейски пътища", дъщерно на "Грома холд"), "ПСТ", "ОРС – Инфраструктура" и "Мегаинвест – холд".

Самото "Автомагистрали" уточни пред "Капитал", че контрагентите им са 267 различни компании за доставка на механизация, материали и всякакви други услуги. По думите на зам.-министър Николай Нанков, дружеството има рамкови споразумения с 10 фирми, като някои от тях са подписани през ноември 2018 г.

В отговор до "Капитал" "Автомагистрали" казва, че притежава необходимия експертен, кадрови и технически потенциал за изпълнение на дейности, свързани със строителството на АМ "Хемус". "За осъществяване на предмета на сключения договор с АПИ "Автомагистрали" ЕАД ще използва собствени и наети ресурси", отговориха писмено и лаконично те.

Кой управлява "Автомагистрали"

Големият проблем да се оцени това е, че дори по занижените стандарти на строителния сектор "Автомагистрали" трудно може да се нарече прозрачно. Дружеството се управлява от Съвет на директорите, който по устав трябва да се сменя на три години. За да разберете колко тайно е то, опитайте да откриете снимка на неговия настоящ изпълнителен директор - Стоян Беличев. "Капитал" получи мълчалив отказ както от ръководството на компанията, така и от МРРБ за среща с управителния съвет (УС) въпреки многократни покани през последните седмици.

Освен Беличев в съвета са председателят му Александър Филев и Десислава Христова. За никой от тримата не се знае много. Беличев е на поста от декември 2017 г. и най-интересната част от биографията му е фактът, че е бил в бизнес отношения със Славчо Върбаков, съпруг на Гинка Върбакова (която беше кандидат да купи българския бизнес на ЧЕЗ). Участва в собствеността на две други компании - "Бел стил" и "Емстрой енерджи". Александър Филев е най-дълго задържалият се в съвета, а справка в интернет показва, че е инженер. Участва в управлението в периода януари 2012 г. - октомври 2013 г., след което се връща с новия кабинет "Борисов" - ноември 2014 г. Когато му изтича тригодишния мандат, напуска за месец в края на 2017 г., но след това се връща отново. Има участие в дружество "Алино-27" до 2014 г., когато то е прехвърлено на Геновева Филева, която вероятно е негова съпруга.

Христова е единствената, с която "Капитал" успя да разговаря за кратко по телефона, като тя обеща и среща. Нейна автобиография в интернет показва, че е завършила право в Софийския университет, има опит в Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" (бившето ГУСВ), после МРРБ, а през 2011 г. започва работа като юрисконсулт в "Пътностроителна техника". Политическите й стремежи са по-интересни. Десислава Христова е била четвърта в листата на ДПС в 25 МИР - София на предсрочните парламентарни избори през 2017 г. и е член на Обществения съвет към Областния съвет на ДПС – София-град. В писмо до Ахмед Доган, публикувано на сайта epicenter, тя заявява, че е в "хармония с душата на ДПС" и му се доверява безрезервно.

Самата Христова казва, че лично бившият регионален министър Николай Нанков й е предложил поста. Тя влиза в съвета през октомври 2017 г., месец преди Беличев.

Мълчание пред големите пари

В самия бранш шум покрай тези пари не се вдига все още. Камарата на строителите например не отговори на запитване на "Капитал" дали има становище, въпреки че беше активна преди Нова година във връзка с исканията на БСП за проверка на пътищата.

Източник от строителния сектор обясни, че текат предварителни разговори с компании, но концепцията още не е изчистена. Вероятността "Автомагистрали" като държавно дружество все пак да стане възложител и да обявява поръчки не е отпаднала съвсем, смята представител на строителна компания.

Не е ясно и с кого са рамковите договори. От правителството уверяват, че те са за доставка на материали, за наем на механизация във връзка с реализиране на техни обекти и текуща дейност. През есента Законът за обществени поръчки беше променен така, че подизпълнители да могат да се заявяват във всеки момент на изпълнението на търга.

Що се отнася до самото строителство на магистралата, то също е под голям въпрос при този избор. В момента се пускат водни проекти за над 1 млрд.лв. по една оперативна програма, отделно ще се строи "Струма" около тунел "Железница" и после ще започне и участъкът при Кресненското дефиле, където крайните срокове са важни заради европейското финансиране. Според източник от бранша малко компании имат логистичната възможност да изпълнят предвидения срок за "Хемус", който правителството хвърли в публичното пространство. Особено предвид неяснотите около някои от бъдещите отсечки (виж карето). Както строителят казва, не е ясно дори "кой ще управлява машините на терен".

Илюстрация

Кога ще пътуваме по "Хемус"

Досега от нея са построени около 170 км, а в момента се строят още 25 км. Последните действия на правителството целят строителството на новите 134 км да започне до края на 2019 г. или началото на 2020 г.

Трите подучастъка, на които е разделен пътят Боаза - Плевен, се проектират технически, като за един проектът е готов, а за другите се очаква процесът да приключи в края на март 2019 г. След това ще се премине в отчуждителни процедури. По думите на регионалния министър Петя Аврамова строителството от Боаза до Плевен трябва да започне в началото на 2020 г., след като те приключат.

За следващия участък - между Плевен и Велико Търново, се очаква в началото на 2019 г. да бъдат сключени договорите с избраните изпълнители на парцеларните планове. Когато бъдат изготвени и одобрени, което трябва да се случи за около два месеца по договор, ще се премине към отчуждаване. По думите на регионалния министър тази процедура ще отнеме около 15 месеца. Ако няма твърде много съдебни дела срещу отчуждаването, строителството трябва да започне в края на 2020 г.
Възможна е корекция на дължината на този участък след изготвянето на техническите проекти, обясни министър Аврамова на парламентарен контрол, и тогава ще е ясен "точният километраж на тази отсечка".

Според управляващите новото трасе трябва да е готово до 2023 г. От строителния бранш обаче са песимистични относно тази прогноза.

*В деня на излизането на седмичния "Капитал" и тази статия излезе интервю с изпълнителния директор Стоян Беличев в проправителствения в. "24 часа", който и първи съобщи, че "Автомагистрали" ще строи "Хемус".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 1153 прочитания

Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 1194 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас