Ефектите от Brexit без сделка за българите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Европейската комисия насърчава държавите членки да осигурят правата на британските граждани, за да може да останат в ЕС и след 29 март.

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

8380 прочитания

Европейската комисия насърчава държавите членки да осигурят правата на британските граждани, за да може да останат в ЕС и след 29 март.

© Clodagh Kilcoyne


Ако бизнесът не смята Великобритания за ключов пазар, Обединеното кралство винаги е било една от най-желаните дестинации за миграция. Това прави и въпроса за правата на българските граждани там след напускането на ЕС толкова важен.

"Установен статут"

В споразумението, подписано през ноември, се определя преходен период до 2021 г. и срок до края на същата година за регистрация за получаване на "установен статут" на европейски граждани, които са се заселили на Острова. В този период те ще могат да продължат да идват във Великобритания с правото да кандидатстват за подобен статут. За получаване на статута обаче ще са нужни пет години престой във Великобритания. Дори ако европейските граждани все още нямат престой от 5 години във Великобритания, властите ще се стараят да дават "предварително установен" статут, стига да са пристигнали преди крайния срок. При завършването на петгодишния срок тези граждани ще могат да подадат отново документи за "установен" статут. Великобритания очаква реципрочност от страна на ЕС в третирането на британските граждани на европейска територия.

При едностранно напускане на Великобритания нещата стават малко по-сложни. Според документ на британското Министерство за напускане на ЕС при липса на сделка само европейски граждани, пристигнали до 29 март 2019 г., ще имат право да подават заявления за установеност, а срокът на подаването ще продължи само до края на 2020 г. Изискването за престой от пет години с възможност за предварителна установеност остава. В случай на no deal се очаква британското правителство да търси множество двустранни сделки с държавите от ЕС на базата на реципрочност за гражданите си.

От своя страна в плана си за извънредни действия в случай на Brexit без сделка ЕК насърчава държавите членки да осигурят правата на британските граждани, за да може да останат в ЕС и след 29 март. Подобни ходове вече са предприети от Чехия и Полша, които ще разрешат на британските граждани да останат дори при липса на споразумение.

Приемането на подобно решение в България е особено важно. Според официалните данни на британското посолство в България пребивават около 3800 британски граждани, но неофициални изчисления ги приближават до 7000. В същото време според данни на британския Национален статистически офис (ONS) през 2016 г. броят на българите във Великобритания е надхвърлял 86 000 души.

Явор Панев, инженер в британската компания Arup с офис в Единбург, е един от хилядите българи, завършили британски университет и останали да работят в страната. Brexit със или без сделка не го тревожи особено - той живее в Единбург от 2011 г. и работи там от 2016 г., така че със сигурност би попаднал в графата "установеност". Според него, дори ако Brexit тръгне във възможно най-лошата посока, най-вероятно би могъл да остане с т.нар.Tier 2 работна виза с подкрепата на компанията си. Тя се дава предимно на квалифицирани служители. При този вариант обаче също има проблеми - с Tier 2 виза хората зависят от работното си място и им е изключително трудно започването на собствен бизнес.

Неуреден статут

В случай на неуреден статут за българските граждани след Brexit не всички могат да са толкова спокойни. Пак по данни на ONS българите във Великобритания са изкарвали средно по 8.33 паунда на час през 2016 г. Дори ако пресметнем някакво дребно покачване на средните доходи през последните 2 години, британското правителство предвижда минималната заплата за работещи над 25-годишна възраст да бъде 8.21 паунда на час през 2019 г. Това означава, че повечето българи във Великобритания попадат в графата на нископлатените работници. При липса на споразумение за Brexit много от тях, които не отговарят на условията за установеност по една или друга причина, трудно биха разчитали на работодателска подкрепа за получаване на Tier 2 работна виза за нискоквалифицирани служители.

Богомил Станчов е във Великобритания от 2 години и в момента работи на мотокар в склад. Преместил се е заедно с приятелката си, на която е намерил работа през агенция. По-късно при тях идват майка му и брат му. Богомил казва, че най-вероятно вече би се прибрал в България, ако семейството му не се беше преместило при него. Той разчита на гратисния период до 2021 г. за получаване на установеност, но никой от работата му или от агенцията не говори за ситуацията след Brexit, камо ли след вариант без сделка. Не го успокояват и официалните съобщения, че при подаване на документи регистриращите институции ще търсят причини да разрешат на европейските граждани да останат, а не причини да ги изгонят.

МВнР - в пасивна активност

От българското външно министерство заявиха за "Капитал", че българските институции "работят активно за възприемане на общ подход на ниво ЕС за гарантиране на правата и имиграционния статус на британските граждани в ЕС при липса на споразумение". Това означава, че все още не се предвиждат специални административни и законодателни мерки за статута на британските граждани в България. Този подход е най-малкото странен, тъй като, ако Великобритания излезе от ЕС без споразумение, страните членки сами трябва да уреждат въпроса с гражданството на британците и на собствените си граждани в Обединеното кралство. Именно затова все повече държави от ЕС приемат или поне обсъждат едностранни мерки по препоръките на ЕК.

След 29 март има две възможни развития - или британските граждани да останат на българска територия с досегашните си права, или ще се наложи нова институционална процедура по пререгистрирането им. Дипломатически източници твърдят, че Лондон вече лобира София да приеме едностранен подход към британските граждани, подобен на чешкия, но засега това не се е случило.

Ако бизнесът не смята Великобритания за ключов пазар, Обединеното кралство винаги е било една от най-желаните дестинации за миграция. Това прави и въпроса за правата на българските граждани там след напускането на ЕС толкова важен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Нормалните британци и европейски граждани във Великобритания горещо се вълнуват от изхода на този цирк наречен Brexit, защото знаят че той ще засегне живота на всеки човек на Острова. Само българите там продължават да си "живуркат" сякаш Brexit е нещо далече от тях, което не ги засяга. Ганьо се снишава, докато "началниците се разберат" и "бурята отмине" - безценнни съвети от Тиквата и Тошо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK