САЩ може да наложат санкции на "Булгартрансгаз" заради "Турски поток"

Плановете на българското правителство да изгради транзитен газопровод като продължение на руския "Турски поток" до сръбската граница не се одобряват от САЩ и може да доведат до санкции срещу газопреносния оператор "Булгартрансгаз". Това става ясно от изпратено в края на миналата седмица писмо от американския посланик в Германия Ричард Гренел до ръководството на компаниите BASF и Uniper, които работят по проекта "Северен поток". Директна заплаха към българската компания няма, но Гренел казва, че компаниите, които подкрепят изграждането на двата газопровода, "активно подкопават сигурността на Украйна и Европа" и действията им носят "значителен риск от санкции".

Министърът на външните работи Екатерина Захариева обаче обяви в петък, че държавата прави всичко възможно втората тръба на "Турски поток" да мине именно през България, Сърбия и Унгария. Още в края на декември 2018 г. "Булгартрансгаз" обяви конкурс за строежа на новата газова тръба от Турция към сръбската граница с прогнозната стойност 2.73 млрд. лв. Обществената поръчка беше обявена под условие, че към газопровода ще има достатъчен интерес и ще бъдат резервирани необходимите обеми за транзит. Предполага се, че "Газпром" ще резервира около 90% от капацитета на тази тръба, за да може да пренася природен газ от "Турски поток" към Сърбия, а оттам и към Централна Европа. Това намерение беше потвърдено тази седмица при посещението на руския президент Владимир Путин в Белград, където той заяви, че Русия е готова да вложи 1.4 млрд. долара в газова инфраструктура в Сърбия за продължението на "Турски поток".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Геополитиката преди всичко

Американският посланик в Германия Ричард Гренел казва, че строителството на втората тръба на "Турски поток" ще улесни опитите на Русия да заобиколи Украйна като трасе за пренос на газ. "Ако това се случи, това може да означава премахване на ключово стратегическо възпиращо средство срещу руското агресивно поведение в Украйна", твърди още той в писмото си до германските компании, ангажирани със "Северен поток 2".

Според министър Захариева обаче новината, че Русия ще инвестира в сръбското продължение на газопровода "Турски поток", е добро послание за България. "От визитата на руския президент Владимир Путин в Сърбия нашата държава има интерес. Добро беше посланието от срещата и мисля, че има много голям шанс това да се случи", заяви тя.



Сега България получава по повече от 200 млн. лв. на година от транзита на руски природен газ през Украйна към Турция, Гърция и Македония. Макар договорът с "Газпром" да е до 2030 г. и да гарантира плащания дори и при спиране на доставките, след 1 януари 2020 г. Русия има намерение да пренасочи транзита си към Турция по новия газопровод през Черно море. Заради това тези доходи ще намалеят поне пет пъти - до не повече от 40 млн. лв. годишно. Българските власти обаче решиха да не съдят "Газпром" за пропуснатите ползи. Вместо това "Булгартрансгаз" - операторът на транзитната газопреносна мрежа, ще похарчи 2.8 млрд. лв. за изграждането на изцяло ново преносно трасе към сръбската граница, което да поеме транспорта на газ от Турция към Централна Европа. Прогнозата на българските власти е, че този проектът ще донесе печалба 4.3 млрд. лв. за 20 години.

В руски ръце

Информацията към този момент е, че единствено "Газпром" ще резервира капацитет за новия газопровод, като обемът ще е равен на възможните доставки от "Турски поток", или 15.4 млрд. куб.м на година. Това ще бъде около 90% от техническия капацитет на тръбата, като плановете са останалите 10% да се предлагат на търг за други оператори. Резултатите от подадените оферти за резервиране на капацитет за бъдещия транзитен газопровод трябваше да бъдат обявени на 18 януари, но към този момент те не са публикувани.

Според графика на провежданата Open Season процедура от "Булгартрансгаз" трябва да се публикуват и данни дали икономическият тест на проекта е успешен - дали кандидатите са заявили, че ще плащат поисканите от тях преносни такси. Интересното тук е, че в края на 2018 г. от "Газпром" поискаха техният размер да се намали, но Комисията за енергийно водно регулиране отказа да направи това при одобряването на правилата за процедурата.

Именно според тези правила при неуспешен пазарен тест ще се пристъпи към втория етап на процедурата, когато ще са възможни промени в параметрите на проекта. Например може да се намали размерът на таксите, но да се увеличи срокът на договора за пренос от 15 на 20 години. При нов провал ще има и трети, последен, опит да се постигне споразумение за пренос на газ по трасето, като тогава ще бъдат направени нови отстъпки от страна на "Булгартрансгаз".

Ако сега "Газпром" запази за себе си 90% от капацитета на тръбопровода и го натовари напълно (но ако не го използва, "Булгартрансгаз" ще има право да търгува вторично неизползвания капацитет), това означава, че в следващите 15 или 20 години тази инфраструктура няма да може да се използва за преноса на каспийски природен газ към Централна Европа, както и на LNG от терминала в Александруполис.