Провали се първият пазарен тест за "Турски поток" през България

Първият икономически тест за новия транзитен газопровод от турската до сръбската граница очаквано се е провалил. Подадените заявки от кандидатите не покриват условието на "Булгартрансгаз" за предвиждани приходи от 2.67 млрд. лв. в период от 15 години. По тази причина държавният газов оператор ще промени условията на търга, като намали размера на таксите и удължи сроковете, както впрочем поиска по-рано основният кандидат - руската "Газпром". Това става ясно от публикуваните на 18 януари резултати от първия етап на третата фаза в Open Season процедурата по проекта за развитие и разширение на газопреносната система.

От документа се разбира, че в рамките на регистрационния прозорец от 21 декември 2018 г. до 11 януари 2019 г. са били регистрирани четири кандидата, като ангажиращи оферти за участие в предвидения за това срок (15 януари - 16 януари 2019 г.) са подали три от тях. "В резултат от подадените заявки условието за успешен икономически тест не е изпълнено", посочват от "Булгартрансгаз". Конкретни имена на кандидатите не се посочват, но е сигурно, че основният играч е бил "Газпром", който се очаква да запази за себе си 90% от капацитета на бъдещата тръба, за да пренася газ от "Турски поток" към Сърбия и Унгария.

Новите условия

Вторият етап от икономическия тест ще се проведе от 22 до 24 януари, като резултатите трябва да бъдат оповестени на 25 януари. Според правилата за провежданата Open Season процедура от "Булгартрансгаз" при неуспешен първи пазарен тест могат да се правят промени в параметрите на проекта, чиято прогнозна стойност е 2.8 млрд. лв. Интересното тук е, че в края на 2018 г. от "Газпром" поискаха техният размер да се намали, но Комисията за енергийно водно регулиране отказа да направи това при одобряването на правилата за процедурата.

Представителят на "Газпром експорт" Дмитрий Грачов заяви, че заложената норма на доходност от страна на "Булгартрансгаз" е прекалено висока. Тя беше 8.86% и именно според нея е определен размерът на транзитните такси - те трябва да осигурят годишни приходи в размер на 329 млн. лв., за да може газопроводът да е рентабилен и държавният газов оператор да плаща планирания кредит от 2.3 млрд. лв. Според Грачов обаче, ако се намали тази норма на възвръщаемост, проектът ще стане по-атрактивен и може да позволи сключването на дългосрочни договори с повече компании.

Точно това предлага сега и "Булгартрансгаз". Новите условия за втория етап на пазарния тест предвиждат сключването на договори не за 15, а за 20 години, като таксите са понижени с около 2-3%, което прави значителна отстъпка при суми от порядъка на милиарди. При входната точка от Турция към България например референтната цена за пренос е намалена от 322.44 лв. до 315.75 лв./МВтч/ден/година. За капацитета от България към Сърбия пък цената е понижена от 542.97 лв. до 521.04 лв./МВтч/ден/година.

При нов провал ще има и трети, последен, опит да се постигне споразумение за пренос на газ по трасето, като тогава ще бъдат направени допълнителни отстъпки в размера на таксите от страна на "Булгартрансгаз". Обещанието на енергийния министър Теменужка Петкова е строителството на новия газопровод да започне само ако има реален икономически интерес за развитието на газоразпределителната инфраструктура.

В руски ръце

Информацията към този момент е, че в крайна сметка единствено "Газпром" ще резервира капацитет за новия газопровод, като обемът ще е равен на възможните доставки от "Турски поток", или 15.4 млрд. куб. метра на година. Това ще бъде около 90% от техническия капацитет на тръбата, като плановете са останалите 10% да се предлагат на търг за други оператори.

Ако сега "Газпром" запази за себе си 90% от капацитета на тръбопровода и го натовари напълно (ако не го използва, "Булгартрансгаз" ще има право да търгува вторично неизползвания капацитет), това означава, че в следващите 20 години тази инфраструктура няма да може да се използва за преноса на каспийски природен газ към Централна Европа, както и на LNG от терминала в Александруполис.

Американско недоволство

Плановете на българското правителство да изгради транзитен газопровод като продължение на руския "Турски поток" до сръбската граница обаче не се одобряват от САЩ и може да доведат до санкции срещу "Булгартрансгаз". Това стана ясно от изпратено преди седмица писмо от американския посланик в Германия Ричард Гренел до ръководството на компаниите BASF и Uniper, които работят по проекта "Северен поток". Директна заплаха към българската компания няма, но Гренел казва, че компаниите, които подкрепят изграждането на двата газопровода, "активно подкопават сигурността на Украйна и Европа" и действията им носят "значителен риск от санкции".