Промените в защитата на личните данни узаконяват възможности за цензура

Гласуването на поправките в Закона за защита на личните данни мина вяло, набързо и с рехаво присъствие на депутати

Промените в защитата на личните данни узаконяват възможности за цензура

Гласуваните окончателно в сряда текстове ограничават допълнително свободата на медиите и достъпа до информация

Весислава Антонова
4542 прочитания

Гласуването на поправките в Закона за защита на личните данни мина вяло, набързо и с рехаво присъствие на депутати

© Георги Кожухаров


Възможности за цензуриране на медиите, затваряне на публични регистри и злоупотреба с власт са част от последиците от приетите окончателно в сряда промени в Закона за защита на личните данни. Гласуването им мина набързо и без дебати при рехаво присъствие на депутати в пленарната зала. Внасянето им беше обосновано с необходимостта да се въведат в българското законодателство европейските правила за защита на личните данни след влизането в сила на регламента GDPR.

Какви са опасностите

Новите текстове овластяват допълнително държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, журналисти, академични проучвания, документални материали и др., както и да отказват достъп до информация.

Поправките бяха приети с 83 гласа "за" и 10 "въздържал се". По време на гласуването в пленарната зала единствен се изказа депутатът от левицата Милко Недялков, за да изрази притеснения от разпоредбите и критериите, които залагат субективизъм. Никой обаче не обърна внимание на мнението му, а спорните текстове бяха гласувани и одобрени анблок.

Промененият Закон за защита на личните данни регламентира, че обработването и оповестяването на такива данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване ще е законно, ако се зачита неприкосновеността на личния живот. Предвиждат се и десет критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни.

Според адвокат Александър Кашъмов - ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", описаните критерии, на базата на които ще се преценява този баланс, са много обтекаеми и субективни. Той посочи, че в страните от Западна Европа съществува такъв баланс, без да бъде регламентиран в закон, като се следва и практиката на Европейския съд по правата на човека. Според Кашъмов прекалено детайлното изброяване на хипотези и преценки може да има ефект на цензура. По думите му, въпреки че в закона е записано, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции срещу санкции, ако журналистите отказват да ги назоват.

Още по време на обсъждането във водещата комисия по вътрешни работи в Народното събрание, когато имаше възможност за по-детайлно коментиране на внесените от ГЕРБ текстове, експертите на "Програма достъп до информация" предупредиха, че имат сериозни опасения за защита на свободата на словото и на правото на информация.

Преподавателят по европейско медийно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Нели Огнянова обръща внимание, че свободата на изразяване и правото на защита на личните данни са равнопоставени комуникационни права. "Опасението е, че новите текстове могат да доведат до превес на защитата на личните данни за сметка на свободата на изразяване - което би било ограничение на свободата на изразяване, включително на медиите", посочи тя.

Какво предвижда законът

Сред другите критерии за отчитането на баланса е влиянието, които разкриването на данните ще окаже върху неприкосновеността на личния живот на засегнатите хора и тяхното добро име. Ще се преценява и общественият интерес и дали данните са за хора, обхванати от закона за конфликт на интереси като политици, магистрати и др. Ще се взима предвид и дали става дума за информация за хора, които "поради естеството на своята дейност" имат "по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото", без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

По искане на "Програма достъп до информация" беше записано, че няма да се налага да се доказва наличието на всички критерии, а само на съотносимите към конкретното проучване. Но въпреки възраженията остана възможността институциите да отказват информация с мотив за защита на лични данни.

От Асоциацията на европейските журналисти в България казаха, че изготвят становище по приетите от депутатите текстове, които според организацията противоречат на основни принципи и права, предвидени в конституцията.

Възможности за цензуриране на медиите, затваряне на публични регистри и злоупотреба с власт са част от последиците от приетите окончателно в сряда промени в Закона за защита на личните данни. Гласуването им мина набързо и без дебати при рехаво присъствие на депутати в пленарната зала. Внасянето им беше обосновано с необходимостта да се въведат в българското законодателство европейските правила за защита на личните данни след влизането в сила на регламента GDPR.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход