Близо година след като генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия изрази своята подкрепа за българска кандидатура в "клуба на богатите", България, изглежда, изтупва резюмето и предприема предварителни мерки, които да проправят път към организацията.
В сряда Министерският съвет одобри изготвянето на икономически преглед на България от страна на ОИСР, като това е задължителна стъпка за членство (виж карето). Успоредно с това има движение и по други инициативи, като например предложение на финансовото ведомство за извършването и на бюджетен преглед. Той няма пряко отношение към кандидатурата за ОИСР, по-скоро имиджов ефект.
"България ще получи авторитетна външна оценка и препоръки за реформи по отношение на икономика, бюджет, държавни предприятия", посочва в свой пост във Фейсбук Георги Ангелов от института "Отворено общество". Според него една от основните причини по-бедни страни да искат да влязат в ОИСР е достъпът до знание и добри практики за публични политики.
Предстоящите оценки
Изготвянето на икономически преглед от ОИСР на държавата кандидат-членка е задължителна стъпка. Докладът ще оцени предизвикателствата, пред които България е изправена, в сфери като пазар на труда, конкуренция, иновации, финансови пазари, социално осигуряване и др. "Очаква се в резултат на прегледа да се подобрят реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и да се привлекат нови инвестиции", се твърди в съобщението на кабинета.
От публикуван проект на сайта на Министерството на финансите пък става ясно, че България ще поиска и преглед на бюджетния процес в страната. Той не е свързан с кандидатурата ни, но би имал имиджов ефект.
Бюджетните прегледи на ОИСР правят обзор и оценка на съставянето, приемането, изпълнението на бюджета и одит. Те включват също и обзор на прозрачността, програмното бюджетиране, гражданското участие, ролята на парламента и други институции. Организацията и страните - партньори в "клуба на богатите", ще отправят и препоръки как да се подобри процесът на база своя личен опит. Прегледът се налага, защото последният подобен доклад, изготвен за България, е от преди десет години и данните не са актуални.
От проектодокумента на финансовото ведомство става ясно, че бюджетният преглед струва общо 90 хил. евро, от които България ще покрие 50 хил., а останалата част от парите идват от холандското министерство на финансите като партньор на ОИСР. Експертите от ОИСР ще прекарат в страната 4-5 дни през февруари или март, съдейки по доклада на българското финансово ведомство, а самият доклад може да се очаква през лятото на тази година.
Какви са ползите
"От една страна, споделяйки своя опит, България ще има възможността да се сравнява с най-добрите достижения в областта на управлението на бюджета – с конкретни примери и практики от други държави. От друга, ще има реалистична оценка за текущото състояние спрямо стандартите, които са заложени в препоръките на ОИСР, което би мотивирало реформи, ако това е необходимо", посочва Ангелов.
Днес в парламента се гласува ратифициране на споразумение между правителството и България, което да позволи да ОИСР да изготви оценка за присъединяването на страната към кодексите на организацията - още една неотменна част от пътя към членството. Прегледът се очаква да отнеме между година и година и половина, като България ще финансира дейностите на експертите с 230 хил. евро. Идеята на самите кодекси на ОИСР е да служат като рамка, която държави да следват, за да гарантират свободното движение на капитали, инвестиции и услуги през национални граници.
В момента се извършва и оценка на управлението на държавните дружества - сфера, в която България редовно получава слаби резултати. Тя обаче е свързана с кандидатурата на страната за еврозоната, като подобряването на мениджмънта на компаниите с държавна собственост е един от шестте ангажимента, които България пое пред европейските си партньори.
Първата стъпка от присъединителния процес на държава към ОИСР се предприема или от съвета, който отправя покана, или от желаещата страна, която отправя молба. Генералният секретар предоставя подробна информация на съвета за кандидатстващата държава, след което съветът решава дали да започне преговори по присъединяване или не. Генералният секретар предава решението на съвета на кандидата. При положителен отговор той подготвя пътна карта за присъединяването, която трябва да се приеме от съвета, с което формално започва "процесът на присъединяване". Пътната карта е по-скоро техническа, с информация за нужните консултации с комисии и как те ще оценяват държавата, график за срещите, списък със сферите, които генералният секретар ще оценява, описание на формалните стъпки в процеса и нужните ресурси, които държавата трябва да задели за присъединяването.
Допълнително съветът може да реши да допълни документа с други изисквания от политическо и икономическо естество. Срокът за приемане на държава от началото на процеса отнема поне година, но зависи изцяло от преценката на съвета. Така например на Латвия отнема три години от началото на преговорите до самото членство, а на Полша и Словакия – съответно две и шест.
Близо година след като генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия изрази своята подкрепа за българска кандидатура в "клуба на богатите", България, изглежда, изтупва резюмето и предприема предварителни мерки, които да проправят път към организацията.
В сряда Министерският съвет одобри изготвянето на икономически преглед на България от страна на ОИСР, като това е задължителна стъпка за членство (виж карето). Успоредно с това има движение и по други инициативи, като например предложение на финансовото ведомство за извършването и на бюджетен преглед. Той няма пряко отношение към кандидатурата за ОИСР, по-скоро имиджов ефект.
0 коментара