С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 яну 2019, 11:19, 11545 прочитания

Кратка история на войната за "Дунарит"

След фалита на КТБ Емилиян Гебрев овладява оръжейния завод, но веднага след това Пеевски и цялата държава започват яростна атака

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Да бъде приключен

Отрова, оръжия, или войната за "Дунарит"

Мистериозното отравяне на Емилиян Гебрев през 2015 г. се разследва отново, но от същите институции, които го преследват за превземането на "Дунарит"

Ако клишето на финансовите пазари гласи, че парите обичат тишината, то за оръжията това важи двойно повече. Хората от военната промишленост за разлика от банкерите не само рядко говорят, но и въобще не се появяват публично.

В последните две години един от тях, собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев, не се вписва в тази картина. След опита му от началото на 2016 г. да придобие контрола на русенския оръжеен завод "Дунарит", една от апетитните останки от някогашната империя КТБ, срещу него се включи цяла машина. Тя започна със сравнително обичайни регистърни и съдебни битки, но при изчерпването им се стигна до продължение на войната с други средства - прокурорски обвинения, замразяване на лицензи, опити за национализация на "Дунарит" през държавни компании и публично очерняне във вестниците на депутата Делян Пеевски. Самият той от самото начало се счита за основен желаещ да придобие "Дунарит", а буквално преди дни се появиха и следи, водещи директно към него и един от най-приближените му адвокати.


Това изкара Гебрев в несвойствена територия - телевизионни участия по сутрешни блокове и дори за кратко и на протест пред парламента, заобиколен от служители в заводите му. След периоди на затишие войната за "Дунарит" продължава да е в разгара си и три години след началото й все още няма и помен от изход на хоризонта. Напротив, в последните седмици има нови залпове, от които по думите на самия Гебрев, а и по свидетелствата на други оръжейници, страда целият бранш.

Разпадането на задругата Пеевски - Василев

"Дунарит" е считан за един от по-малко технологичните заводи от някогашния военен комплекс от соц време. След приватизацията му през 2005 г. от фирма от орбитата от КТБ той се развива на фона на останалите държавни заводи благодарение на осигурения финансов гръб от банката.



Когато тя колабира, компанията се оказва с близо 90 млн. лв. задължения към нея, основно пренасочени след това към други дружества. След затварянето на КТБ започват схватки за контрола над прекия акционер на оръжейния завод - дружеството "Кемира". За кратко то е овладяно от Бисер Лазов - някогашна дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, а след това основен свидетел на прокуратурата срещу него. Впоследствие банкерът си връща контрола и в началото на 2015 г. прави опит да прехвърли "Дунарит" в пакет с други активи на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, като сделката се разпада след медиен и институционален натиск.

Някъде малко след това мениджмънтът на русенския завод се е обърнал към Гебрев с молба за финансова подкрепа. Той не е искал да влиза с кредит поради голямата несигурност, но се съгласил да налее пари чрез увеличение на капитала. Плановете обаче били замразени след отравянето му и последвалото бавно възстановяване до есента на 2015 г.

Схватката с КЗК

Така се стига до началото на 2016 г., когато чрез нова бърза операция се сменя контролът над "Кемира", насред няколко запора от синдиците на КТБ и НАП. През февруари 2016 г. "Емко" заявява в КЗК искане за концентрация, чрез което да придобие контрол над "Дунарит". Тогава комисията умело започна да тупа топката, като с действията си даде време на лагера на Пеевски да се прегрупира.

КЗК първо през април 2016 г. безпрецедентно отказа да разглежда искането на "Емко" да купи "Дунарит", докато тече съдебно дело нагоре по веригата на собствеността на продаваното дружество. Впоследствие определението на КЗК беше отменено от ВАС, а и дългогодишният председател на регулатора Петко Николов беше сменен, като с едно от първите си решения новият състав на комисията пусна сделката. Тогава решението също беше странно - въпреки че общият оборот на двете оръжейни фабрики за предходната 2015 г. е над четвърт милиард лева, те нямат продажби в България над законовия праг 25 млн. лв., затова реално концентрация няма.

"Виафот" обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд. В края на миналата година тричленен състав отхвърля жалбата, като от източници в съда "Капитал" научи, че над съдиите е имало безпрецедентен натиск от ръководството на съда. По жалба на "Виафот" делото отива на петчленен състав, който отменя решението на КЗК и връща делото за ново произнасяне. Този път казусът е поверен на сигурен съдия, който е командирован месец преди образуването на делото от друг град.

Бойното поле "Виафот"

Докато тече всичко това през март 2016 г. "Виафот инвестмънт България", дъщерно дружество на офшорката Viafot, за която преди дни от публикация на "Биволъ" стана ясно, че е собственост на адвоката на Пеевски Александър Ангелов, придобива обезпечено вземане от Едоардо Миролио спрямо "Дунарит". Паралелно с тази сделка италианският бизнесмен прехвърли на фирма, официално собственост на Пеевски, и своите 50% в "Техномаркет", а също и миноритарния си дял в "Булгартабак", така че всичко говореше за пакетна сделка по неговото излизане от всичко, свързано с КТБ.

След тази покупка "Виафот" като заинтересована страна опитва (неуспешно) да се впише като заложен кредитор на мястото на Миролио и да блокира всички вписвания по партидата му. Резултатът са десетки заявления в Търговския регистър и съответно десетки съдебни дела.

Разковничето във войната е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко".

"Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То вече премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред.

Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Така въпреки протестите на адвокатите на "Дунарит" вписване не следва. Въпросното дело 6581/2016 г. приключва с решение на 29 юни 2017 г. - съдията отхвърля иска на "Виафот". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 г., който на 22 юни 2018 г. излиза с решение, което потвърждава това на предходната инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд.

Войната с цялата държава

При очертаващата се съдебна загуба за "Виафот" в средата на 2017 г. обаче в битката за "Дунарит" се включва цялата държава.

Гебрев е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група за пране на пари. Тезата на държавното обвинение е, че през 2005 г. Цветан Василев приватизира "Дунарит" с мръсни пари (източени от КТБ), които Гебрев, придобивайки завода през 2016 г., "изпира". Една скоба - ако държавното обвинение беше последователно в действията си подобни обвинения трябваше да има и за други сделки, финансирани от КТБ - например свързаните с Пеевски операции за "Техномаркет", "Булгартабак", "Лафка" или дори вестниците "Телеграф" и "Монитор".

Веднъж станал обвиняем, Гебрев няма как да продължи да управлява дружествата си, тъй като законът за оръжията, боеприпасите и взривните вещества го забранява. Това е причината на негово място да бъде вписан синът му. Тогава Специализираната прокуратура реагира мигновено и включва и Гебрев-младши в престъпната група.

Междувременно държавата влиза в сложна схема в опит да национализира "Дунарит". Като резултат от дълга верига цесии някогашното вземане на Едоардо Миролио (направено чрез една от омразните за синдиците на КТБ операции по цесия + прехващане), купено от "Виафот", минава през ръцете на един посредник - фирмата "Дипи" на Добрин Иванов, после през самата КТБ, за да стигне до Държавната консолидационна компания. Нейният принципал министър Емил Караниколов изрично заявява намерение чрез това вземане да се пристъпи към овладяване на контрола над "Дунарит", но лагерът на Гебрев бързо изплаща дълга. Впоследствие Караниколов заявява, че са изкупени и други вземания и въпреки това ще се продължи с опитите за национализация. Освен това министърът залага във войната и държавния оръжеен търговец "Кинтекс", като инициира проверки по подозрения, че е облагодетелствал "Емко", възлагайки му поръчки вместо на друга държавна компания, ВМЗ - Сопот.

Замразените лицензи на "Емко" са ползвани и за мотив да се задържи на пристанището готова продукция за експедиране по договор с Индия и да се пренасочи поръчката тепърва към ВМЗ - нещо, което би довело до огромни забавяния и неустойки.

Шумната престрелка изкарала и служителите на "Емко" и "Дунарит" пред парламента заглъхва чак след среща при премиера Бойко Борисов. Примирието обаче удържа едва до края на европредседателството, когато отново държавният апарат е впрегнат за преразпределяне на "Дунарит" и накланяне на везните в полза на "Виафот" и собственика й адвокат Александър Ангелов, или който седи зад него. Фирмата неясно по каква логика продължава да води всички дела, след като още през 2017 г. е продала вземането си от "Дунарит" и вече не би трябвало да има никакъв законен материален интерес.

Последно с Емилиян Гебрев се занимават Националната агенция за приходите и Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Така институциите, впрегнати в разправата с оръжейния търговец, стават общо осем. Гебрев ги изброява, без да се замисли - Министерството на икономиката, служба "Контрол на общоопасните средства" към Министерството на вътрешните работи, Комисията за защита на конкуренцията, Специализираната прокуратура, АДФИ, НАП, Върховният административен съд и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Или накратко - цялата държава.
Кой е Гебрев

Емилиян Гебрев е добре познато лице в оръжейните среди, но за широката публика става известен чак през 2012 г. Тогава държавата търси спасител за затъналите в дългове Вазовски машиностроителни заводи и неговата "Емко" се появява като единствен кандидат, отговарящ на изискванията за приватизация на сопотския производител - 120 млн. лв. оборот за предходните три години. За да се стигне дотам обаче, компанията преминава през дълга история.

По време на социализма Гебрев работи в държавния оръжеен износител "Кинтекс". Напуска малко след началото на прехода, за да започне частен бизнес, базиран на контактите си в сектора. Самият той е в криза с разпадането на съветския блок и финансовите трудности в повечето му бивши членки, които ползват продукцията, в която всеки се е специализирал в рамките на СИВ. Все пак обаче руско въоръжение се ползва и в много други (предимно арабски и африкански) държави, макар и те често да са под различни форми на международни санкции.

Гебрев създава "Емко" през 1992 г., но първото фирмено участие датира от 1989 г. - като управител на българския филиал на лихтенщайнското дружество Scirrio, създадено в края на 1988 г. - едно от т.нар задграничните дружества. През следващите години компанията му успява да се установи като среден по размер търговец. Годишните обороти варират в зависимост и от конюнктурата, в края на миналия и началото на новия век са от порядъка на 10-20 млн. лв. През тези години компанията на няколко пъти се оказва и в центъра на скандали. Най-големият от тях временно й коства лиценза през 2001 г., когато американските митнически власти задържат кораб с нейни боеприпаси за Никарагуа.

Истинският пробив за "Емко" идва през 2007-2008 г., когато компанията купува от синдика на фалиралата държавна "Трема" първо базите и складовете ѝ в Белица и Горни Върпища (за 2.8 млн. лв.), а после и основната площадка в Трявна (5.37 млн. лв.). Оттогава оборотите на "Емко" се покачват и достигат рекордно ниво от над 200 млн. лв. през 2017 г., а във фирмата работят над 1000 души.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1441 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3536 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отрова, оръжия, или войната за "Дунарит"

Мистериозното отравяне на Емилиян Гебрев през 2015 г. се разследва отново, но от същите институции, които го преследват за превземането на "Дунарит"

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10