Курсът на лева ще остане непроменен, а цените няма да скочат по пътя към еврото

"Нищо друго не може да промени фиксирания курс освен промяна в закона. Твърдо съм убеден, че няма здравомислещ български политик, който да поставя тази тема на масата. Денят, в който българският лев придобие нумизматична стойност на паричния еквивалент, той ще бъде разменен срещу еврото на курса, който в момента се поддържа - 1.95583."

Това подчерта по време на форума "Годишна среща на бизнеса с правителството" финансовият министър Владислав Горанов (всичко за срещата и видео от нея може да видите тук).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така Горанов отговори на спекулациите за промяна на курса при присъединяването на валутата към механизма ERM II и впоследствие - към еврозоната. "Не може да се очаква нито колебание, нито дискусия - курсът ще остане такъв, какъвто е в момента", увери и управителят на БНБ Димитър Радев.

Предизвикателствата пред България

"Критиците казват, че щели да се вдигнат цените", посочи премиерът Бойко Борисов. "Но всъщност всички държави, които се стремим да настигнем, са с евро", допълни той. Горанов пък обясни, че няма предпоставки за поскъпване и такова не се е наблюдавало при последните няколко нови страни - членки на еврозоната. "Няма логика да се очаква съществена промяна на ценовите равнища при присъединяването на България към еврозоната. Такива не са наблюдавани през последните 4-5 присъединявания."





Предизвикателствата, пред които се изправя България по пътя си към еврото, обаче са донякъде безпрецедентни.

Европейският комисар за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис даде пример със собствения си опит като финансов министър на Латвия по времето, когато страната е приела еврото. От една страна, Латвия пое инициативата по време на европейската банкова криза и тогава от съществено значение беше въпросът дали е правилният момент за тази стъпка, или страната да се фокусира върху собствените си проблеми. "Имаше нужда от много работа да се убеди обществото", коментира Домбровскис. От друга страна, за Латвия присъединяването на валутата към валутния механизъм ERM II не е било част от диалога, защото това се е случило още през 2005 г.

България поема инициативата при вече съществуващ Банков съюз в Европа. "Ударението е в по-голяма степен върху финансовия сектор", каза Домбровскис. Това посочи и премиерът Бойко Борисов. Критиците, обяви той, се плашат от въвеждането на еврото и Банковия съюз, защото в "клуба на еврозоната" нито централните банки, нито търговските могат да си позволят волност. Според премиера важното е да се "дисциплинира българският банков сектор", така че собствениците на банки и акционерите да си понесат последствията, ако се стигне отново до ситуация от типа на КТБ. "Огромни усилия се полагат, защото трябва да убедим европейските си партньори, че нещата ни са изрядни", коментира той.



Какво предстои

Към средата на юли тази година трябва да стане ясно какви са резултатите от проверката на качеството на активите на шестте български банки, избрани от ЕЦБ. Ако резултатите са положителни, страната трябва да получи разрешение от европейската банка за влизане в Банковия съюз и валутния механизъм ERM II.

"Няма причини да смятаме, че сроковете, които сме си поставили, ще бъдат по някакъв начин отдалечени", коментира финансовият министър Горанов. "Минималното условие е да получим уверение от ЕЦБ след проверката, че те са готови да установят тясно сътрудничество с БНБ", допълни той като подчерта, че дотогава българското правителство трябва да е приключило с останалите ангажименти, които пое миналата година.

От своя страна управителят на БНБ Димитър Радев обясни, че те са доста по-напред в детайлите, отколкото е публичният дебат. Неговата институция се занимава с работния процес по членството в Банковия съюз, а Радев подчерта значението на цялостната политика на страната. "Процесът на присъединяване не може да бъде заместител на добрата макроикономическа политика", коментира той, като посочи нуждата от силни институции, добра фискална политика и добри бизнес практики.



Евтините кредити са към края си... за Европа

На едно мнение бяха представителите на БНБ, финансовото ведомство и ЕК по отношение на цената на кредитите в Европа - безплатните времена свършват. "Човек не може да очаква, че тази благоприятна монетарна политика ще продължи вечно", коментира Валдис Домбровскис. "Ще има монетарно затягане", допълни той. "Периодът на по-високи нива на лихвените равнища предстои", коментира и управителят на БНБ Димитър Радев.

По отношение на България обаче ситуацията е малко по-различна предвид перспективите около присъединяването на валутата към ERM II и потенциално на страната към еврозоната, което би довело до по-висок кредитен рейтинг за България и съответно до по-ниски лихвени нива, става ясно от думите на Домбровскис и Горанов. "Отдавна банкерите подгряват темата с по-високите лихви. Смятам, че бързате малко. Според мен инерцията от последните няколко години ще важи за лихвените равнища още поне година-две", допълни и Владислав Горанов.