След еврото: По-евтино банкиране, повече инвестиции и производства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След еврото: По-евтино банкиране, повече инвестиции и производства

Бернхард Хенхапел от словашката Tatra banka (вдясно), Даниел Грос (в средата) и Марк Робинсън от Colliers International са единодушни, че позитивите от приемането на еврото няма да се усетят мигновено

След еврото: По-евтино банкиране, повече инвестиции и производства

Позитивните ефекти идват при подготовката за приемане на единната валута, т.е. България трябва да започне реформите сега, смятат външните експерти - участници в срещата на бизнеса с правителството

Гергана Михайлова
8202 прочитания

Бернхард Хенхапел от словашката Tatra banka (вдясно), Даниел Грос (в средата) и Марк Робинсън от Colliers International са единодушни, че позитивите от приемането на еврото няма да се усетят мигновено

© Надежда Чипева


Позитивите от приемането на еврото за България ще бъдат несравнимо много повече от негативите, но за населението и бизнеса те няма да дойдат мигновено с изпращането на лева. Подобрението ще се случва плавно през структурните реформи в икономиката и с по-стриктните регулации, правораздаване и надзор, които се изискват от държавите по пътя им към единната валута. За да бъде безпрепятствен преходът, страната трябва да е извършила необходимите реформи преди приемането на еврото, очаквано да се случи най-рано през 2022 година, а подготовката не бива да пропуска добрата комуникация с населението. Това са някои от ключовите послания на участници в годишната среща на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира за 13-а година в София. Повечето изводи са направени на база на вече случилото се в други източноевропейски страни и на база на показателите и ангажиментите по ERM II на България.

Без очакване за фойерверки

С въвеждането на еврото България ще спестява по 400 млн. евро, или 0.8% от брутния си вътрешен продукт (БВП), годишно само от транзакционни разходи, които в момента идват от превалутиране и обслужване на търговския оборот. Ще последва увеличение на кредитния рейтинг на държавата, понижение на лихвите по заемите за бизнеса и населението, ще потекат повече чужди инвестиции в производствени сектори на икономиката. Това очерта икономистът Даниел Грос в изследване, направено специално за събитието (всеки от гостите на срещата получи копие от анализа).

Според Грос най-важен от всичко ще бъде трансформиращият характер на процеса, тъй като на практика той ще доведе до структурна промяна в базата на икономическия растеж в дългосрочен план. "Еврото ще помогне да участвате в европейската система за добавяне на стойност", каза Грос, давайки пример как в сравними държави износът на машини и автомобили започва да доминира, докато експортът на България продължава да е основно от метали, минерални продукти и храни, които ограничават потенциала пред растежа в дългосрочен план. "Това са все продукти, които не са интегрирани в индустриалната машина за добавяне на стойност", обърна внимание Грос.

По думите му, въпреки че в момента в общественото говорене фокусът е насочен към еврото, много по-важното събитие за България е участието й в общия банков надзор. "Там дори няма негативи. Там няма и цена за вход", изтъкна Даниел Грос, съпоставяйки ресурсите на местния банков сектор с милиардите в европейския фонд за възстановяване и преструктуриране на банки. Според икономиста тази структура дава гаранция, че в бъдеще няма да бъде допускан голям банков провал, носещ със себе си значителни разходи, включително и при хипотетичния сценарий, ако в затруднения изпадне голяма банкова група с представителство у нас.

Опитът на Братислава

Като пример за това, което може да очаква България по пътя й към еврото, опитът на Словакия представи експертът от Tatra banka (част от Raiffeisen Group) Бернхард Хенхапел. Десет години след събитието за малката държава резултатите са впечатляващи: при БВП на глава от населението 54% спрямо средноевропейското равнище през 2002 година (което е измерител за богатството в дадена държава) през 2017 година показателят е на 81%. За 83% от словашките компании еврото е донесло повече позитиви, като годишните спестявания само от транзакционни разходи се изчисляват на 200 млн. евро.

"Още преди присъединяването имаше съгласие между компаниите, търговските асоциации, политиците и националната банка. Това помогна за предварителната подготовка и за добрата комуникация с населението за случващото се, за да няма проблеми в нощта, когато банкоматите изведнъж трябваше да подават не словашки крони, а евро и в супермаркета да работят с новата валута", разказа експертът.

Според него урокът от опита на Словакия е, че реформите трябва да се извършат преди приемането на еврото, а в подготовката е ключово да се наблегне върху добрата комуникация с населението.

Ще поскъпнат ли имотите

Любопитен анализ по темата за цените на имотите след приемането на еврото направи експертът на Colliers International за пазарите в Централна и Източна Европа Марк Робинсън. Той обърна внимание, че и сега ипотечните заеми и сделките с имоти в България се извършват в евро, така че обективна причина за поскъпване заради закръгляването няма. Запазване на стойността на имотите и повишаване на цените обаче може да има поради други фактори, като например повишаването на благосъстоянието на населението покрай растежа на икономиката и укротяването на резките динамики в цените на имотния пазар. "Тази стабилност привлича чуждите инвеститори", обясни Робинсън и продължи: "Прави впечатление как на българския пазар липсват азиатските инвеститори в сектора на бизнес имотите. Те не обичат волатилността, рисковете. Ако България приеме еврото, очаквам тези инвеститори да дойдат на пазара и да са сред двигателите за покачване на стойността на имотите", каза още участникът в конференцията.

Позитивите от приемането на еврото за България ще бъдат несравнимо много повече от негативите, но за населението и бизнеса те няма да дойдат мигновено с изпращането на лева. Подобрението ще се случва плавно през структурните реформи в икономиката и с по-стриктните регулации, правораздаване и надзор, които се изискват от държавите по пътя им към единната валута. За да бъде безпрепятствен преходът, страната трябва да е извършила необходимите реформи преди приемането на еврото, очаквано да се случи най-рано през 2022 година, а подготовката не бива да пропуска добрата комуникация с населението. Това са някои от ключовите послания на участници в годишната среща на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира за 13-а година в София. Повечето изводи са направени на база на вече случилото се в други източноевропейски страни и на база на показателите и ангажиментите по ERM II на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK