Да правиш бизнес със социална кауза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да правиш бизнес със социална кауза

Да правиш бизнес със социална кауза

Социалното предприемачество в България едва стартира и има нужда от подкрепа

7334 прочитания

Темата накратко
  • Социалното предприемачество в България все още стартира и се нуждае от подкрепа
  • Български център за нестопанско право за осма поредна година реализира програмата си "Предприемачество за нестопански организации"
  • Кои са 12-те финалисти в конкурса "Най-добър бизнес план на НПО"

Да правиш бизнес и да печелиш от това, че подкрепата за социално уязвими хора и благородни каузи са в основата на твоя предприемачески модел. Това е краткото определение на социалното предприемачество. В България това е все още прохождаща дейност. Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика е съвсем нов и все още не действа – той беше приет в началото на ноември м.г. и ще влезе в сила от 2 май т.г. Той определя социалното предприемачество като форма, която съвместява стопанската дейност с преследването на социални цели, в резултат на което се произвежда социална добавена стойност, т.е. социален ефект за съответната целева група.

Социално предприятие - що е то?

Социалното предприятие може да бъде както търговско дружество или кооперация, така и гражданска организация (юридическо лице с нестопанска цел – ЮЛНЦ). Според новия закон, за да бъде вписана една организация в регистъра на социалните предприятия, който ще се поддържа от Министерството на труда и социалната политика, тя трябва да отговаря на едно от двете условия – поне половината от печалбата след данъчното облагане, но не по-малко от 7500 лв., да се разходва за социална дейност или цел, или пък не по-малко от 30 на сто от наетите в него лица (и не по-малко от трима души) да са: хора с трайни увреждания, продължително безработни лица или млади хора до 29 г. без предходен професионален опит, безработни над 55 години, родители на деца с трайни увреждания, бездомни, лица със зависимости, бивши затворници, излезли на свобода през последните три години, пострадали от домашно насилие и др. Друго условие към социалното предприятие е то да се управлява прозрачно, с участието на членовете, работниците или служителите при вземане на управленски решения.

Мерки за насърчаване

Законът предвижда различни мерки за насърчаване на социалните предприятия, чиято ефективност все още предстои да бъде оценена. Сред тях влизат например възмездно учредяване в тяхна полза на право на строеж върху общински имот или на право на ползване на общински имоти и вещи без търг или конкурс, а само с решение на общински съвет - с оглед постигане на конкретните социални цели, които си поставя предприятието. Финансово подпомагане за повишаване на квалификацията на наетите лица от уязвима социална група в рамките на общини, където нивото на безработица е по-високо или равно на средното за страната. Местните власти също могат да предприемат насърчителни мерки, включително като участват в различни форми на сътрудничество с предприятията.

И докато държавата е закъсняла с мерките за подпомагане и насърчаване на социалното предприемачество, неправителственият сектор, както обикновено, е с няколко стъпки напред. Българският център за нестопанско право (БЦНП) за осма поредна година реализира програмата си "Предприемачество за нестопански организации", с която подкрепя гражданските организации да развиват стопанска дейност, свързана с мисията им, и така да постигат устойчивост на усилията си за решаване на обществено значими проблеми. През програмата до момента са преминали над 160 организации, които са получили нови знания, умения и менторство при развитието на предприемачески модел на работа. Над 160 хил. лв. са инвестирани в най-добрите бизнес идеи, като финансовата подкрепа е само част от съдействието, което организациите получават при стартирането на идеите им.

Гражданските организации са много успешни социални предприятия

БЦНП е създаден през 2001 г., като фондация в обществена полза, част от мрежата на Международния център за нестопанско право (ICNL) и Европейския център за нестопанско право (ECNL), които работят в повече от 100 страни по света за защита на правото на сдружаване и развитие на правната рамка за гражданските организации. Според директора на БЦНП Надя Шабани гражданските организации (НПО) могат да бъдат много успешна форма на социални предприятия, тъй като, ако извършват стопанска дейност, тя е винаги свързана с тяхната мисия и я подкрепя. Тя сочи няколко предимства на НПО пред икономическите субекти при търсенето на социален ефект:

● Тяхна основна цел не е преследване на печалба, а постигане на идеални цели, свързани с развитие на важни сфери от общ интерес, различни форми на подкрепа на уязвими хора и пр.;

● Генерираната печалба винаги се реинвестира в каузите им;

● Според спецификата си, те са близко до хората и техните проблеми и това позволява по-лесно да се ориентират какви са конкретните нужди, и кои са правилните подходи за адресирането им;

● НПО лесно привличат партньорства и печелят доверие, генерират допълнителни ресурси и надграждат дейността си, като съчетават публични средства с дарителски.

Гражданската организация развива предприемачеството с кауза, като извършва стопанска дейност – пряко или чрез собствено търговско дружество, чрез която осигурява заетост на представители на уязвима група, предоставя услуги на пазарен принцип, пряко предназначени за нуждите на уязвимите групи, и т.н. Тези услуги могат да са достъп до жилище или до грижи, помощ за възрастни хора или хора с увреждания, приобщаване на рискови групи, грижи за деца, достъп до работа, образование, справяне със зависимост и т.н.

Традиционно през февруари програмата на БЦНП "Предприемачество за нестопански организации" има своята кулминация в две публични прояви – конкурсът "Най-добър бизнес план на НПО", както и ежегодният Базар на социалните предприятия, който тази година, за своето четвърто поред издание, се провежда под надслова "Малкото е Много".

Тазгодишният базар е на 16 и 17 февруари в "Сердика Център", където свои изделия ще изложат 13 граждански организации. А в рамките на базара, на 16 февруари, ще се проведе и официалната церемония по награждаване на победителите в конкурса "Най-добър бизнес план на НПО". Финалисти в него са 12 организации. В рамките на програмата те са преминали през няколко обучения, срещнали са се с експерти от бизнеса и са успели да подобрят бизнес плановете си, които ще представят пред журито на конкурса на 15 февруари. Организациите, представили най-добрите пет бизнес плана, ще получат финансова, експертна и менторска подкрепа за стартиране или надграждане на бизнес идеите си.

Журито

Журито се състои от представители на организации и компании, за които има значение как се развива обществото ни и са готови да допринасят за разрешаването на важни социални въпроси. Членове на журито в тазгодишното издание на конкурса са Виктория Блажева (Уникредит Булбанк), Георги Бресковски ("Микрофонд"), Диана Трифонова (Фондация "Америка за България"), Димитър Колев (Accenture Bulgaria), Кристина Иванова (TELUS International Europe), Надя Обретенова (БНТ).

Победителите от миналогодишния конкурс

Финалистите

Известни са вече 12-те финалисти в тазгодишния конкурс, за някои от които ще ви разкажем допълнително:

Сладкарска работилница "БисквиткиТЕ" на Сдружение "Бъдеще за децата", гр. Казанлък, която произвежда ръчно изработени и декорирани бутикови сладки и бисквити, в чието създаване участват младежи с интелектуални затруднения под различни форми на обучения и заетост.

Лятна академия за предприемачи ПРО на Сдружение "Враца софтуер общество", гр. Враца, създава различна среда за предприемчиви млади хора. Тя дава възможност на ученици и студенти да развиват част от ключовите компетентности на хората в 21-ви век, докато се забавляват и решават казуси на реални организации.

Продуктово позициониране във видеоклипове на Фондация "Живот със Синдром на Даун", гр. Варна - представят развитието и живота на дете със Синдром на Даун и ролята на неговото семейство в България, като така насърчават информираността и споделянето на опит сред хора и семейства в подобна ситуация.

ИСИ билкови арт продукти на Фондация "Инициатива за социално израстване" (ISE), гр. София

Продажба на билкови арт продукти от естествени материали, изработени от уязвими групи жени - станали жертва на трафик и насилие, с увреждания, от ромски произход или бежанки. Те преминават през обучения и получават необходимата подкрепа за овластяване и независимост.

МОГАзин на Сдружение Международен съвет на самодейните средища, програма Мрежа Хлебни къщи, София. Магазин, в който организацията ще предлага продукти и услуги на социални предприятия от цялата страна.

"Много специално място" на Фондация "МС-МОГА САМ", в което ще работят хора, диагностицирани с множествена склероза. В него ще се приготвя специално меню, което е подходящо за хора с множествена склероза и ще бъде предлагано с доставка по домовете.

Семеен Център за недоносени деца на Фондация "Нашите недоносени деца", гр. София. Допълнително оборудване на Семеен център "Малки чудеса" и увеличаване обхвата на услугите чрез осигуряване на постоянна трудова заетост на специалисти.

"Дари бъдеще за таланта" на Сдружение "Операция Плюшено Мече", гр. София. Продажба на рекламни материали и брандирани стоки, приходите от които ще се инвестират в менторската програма на организацията за насърчаване развитието на талантливи деца и младежи. Стоките са брандирани с творби на участници в менторската програма.

Jamba – Кариера за всички на Фондация "Сошъл Фючър", гр. София. Уеб базирана платформа, адаптирана спрямо всички нужди на хората с различни възможности и предоставяща възможности за професионални обучения и информация за подходящи свободни позиции.

През програмата до момента са преминали над 160 организации, които са получили нови знания, умения и менторство при развитието на предприемачески модел на работа

Заведение и място за събития ‘’Нинджа Купа’’на Фондация "Стъпка за България", гр. София - комбинация от бистро и място за събития, където ще се осигурява възможност за работа на младежи с нисък образователен ценз или трайно безработни.

TAM – пространство за събития на Сдружение "VT EVENTS", гр. Велико Търново. Пространство за култура и социални инициативи - камерни спектакли, танц, кино прожекции, литературни четения, дебати и обучения. Бизнес идеята включва разширяване на пространството и надграждане на възможностите за събития.

Настолна игра "ЕКО Герои" на WWF България, гр. София - разработване, дизайн, производство и разпространение на настолна игра, която освен интересна и занимателна, е и насърчаваща към устойчив начин на живот и бизнес.

Същественото е, че конкурсът не е последният етап от програмата "Предприемачество за нестопански организации". Победителите в него се включват в Лаб4е - менторска програма за подпомагане и насърчаване в първите им стъпки при стартирането на бизнес идеите им.

Програмата на БЦНП "Предприемачество за нестопански организации" 2018/2019 се реализира с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България" и в партньорство с TELUS International Europe и Уникредит Булбанк.

Темата накратко
  • Социалното предприемачество в България все още стартира и се нуждае от подкрепа
  • Български център за нестопанско право за осма поредна година реализира програмата си "Предприемачество за нестопански организации"
  • Кои са 12-те финалисти в конкурса "Най-добър бизнес план на НПО"

Да правиш бизнес и да печелиш от това, че подкрепата за социално уязвими хора и благородни каузи са в основата на твоя предприемачески модел. Това е краткото определение на социалното предприемачество. В България това е все още прохождаща дейност. Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика е съвсем нов и все още не действа – той беше приет в началото на ноември м.г. и ще влезе в сила от 2 май т.г. Той определя социалното предприемачество като форма, която съвместява стопанската дейност с преследването на социални цели, в резултат на което се произвежда социална добавена стойност, т.е. социален ефект за съответната целева група.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK