Очакват се съществени промени в условията на работа
Големите бизнес организации, синдикатите и социалното министерство започват дебат за промяна на Кодекса на труда
Замяна на хартиените трудови книжки с електронни, браншовите колективни договори да са с ограничено разпространение сред компаниите, а някои видове отпуск да отпаднат. Това са част от предложенията за промени в трудовото законодателство на Българската стопанска камара. Те ще бъдат обсъдени заедно с идеите на останалите работодателски организации и на синдикатите през следващите два месеца в работна група, в която участват и представители на социалното министерство, което също има свои предложения. Целта е да се стигне до консенсусен проект с конкретни предложения за изменения на нормативната уредба.
Синдикатите, бизнес асоциациите и властта често трудно успяват да стигнат до единодушие по която и да е тема, но по отношение на Кодекса на труда мнението е едно - има нужда от промени, тъй като сега съществуващата нормативна уредба е остаряла и не отговаря на съвременните икономически условия.
"Има неща, по които със сигурност ще постигнем съгласие, по други - едва ли", коментира председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев.
Фундаментални промени... може би
Още през декември Министерството на труда и социалната политика заяви, че предстоят дискусии за промени в Кодекса на труда. Месец по-късно Българската стопанска камара (БСК) също подчерта нуждата от модернизиране на Кодекса на труда с аргумент, че е остарял и не отговаря на съвременните социално-икономически предизвикателства. Експертите на камарата имат куп конкретни предложения, като една група от тях са насочени към намаляване на административната тежест. Такова е отпадането на задължението за работника да връчва на хартиен носител заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор. Друга група идеи са свързани с олекотяване на режима при надомна или работа от разстояние, за да стане по-широко приложима и достъпна форма на трудови отношения.
БСК предлага и намаляване на изискуемия трудов стаж за ползване на правото на платен годишен отпуск от осем на четири месеца. Отпадането на добавките за трудов стаж в частния сектор пък е искане и на четирите работодателски организации от години.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също има свои 14 предложения, едно от които е насочено към ограниченията за извънреден труд. В момента те са седмични, месечни и годишни. "Годишното ограничение например е 150 часа, но ако се запълват лимитите за месечните ограничения, то годишното се изчерпва за четири месеца", отбелязва Васил Велев. "Става така, че работник и работодател искат извънреден труд - защото работникът получава с 50% по-високо възнаграждение при такъв тип заетост, и заедно се крият от Инспекцията по труда. Ние предлагаме да отпадне като цяло годишното ограничение, а да останат месечни, седмични с междудневни, междуседмични почивки", допълва той.
Синдикатите пък се фокусират върху други мерки, сред които промени в колективното трудово договаряне, по-ограничено полагане на нощен труд и по-високи глоби при нарушаване на трудовото законодателство.
Има и спорни идеи
Една от идеите, които вероятно ще всеят смут в дебата, е предложението за въвеждане на възможност за сключване на договор с "нулеви часове". Макар че съществуват множество вариации на този тип трудово правоотношение, основното е, че то не гарантира на работника минимален брой часове работа. "На теория работниците, които участват в такива договорености, често имат правото да отхвърлят всяка оферта за работа, направена от техния работодател", посочва колебливо Международната организация на труда. На практика обаче не се знае каква форма би приело подобно предложение в страната и вече среща съпротива от синдикатите.
