На финалната права за еврото

Входен билет са резултатите от проверката на шестте банки, а ползите ще са най-вече заради новия натиск за реформи

Темата на 13-тата годишна среща на бизнеса и правителството беше пътят на България към еврозоната и ефектите върху икономиката и бизнеса.
Темата на 13-тата годишна среща на бизнеса и правителството беше пътят на България към еврозоната и ефектите върху икономиката и бизнеса.    ©  Цветелина Белутова
Темата на 13-тата годишна среща на бизнеса и правителството беше пътят на България към еврозоната и ефектите върху икономиката и бизнеса.
Темата на 13-тата годишна среща на бизнеса и правителството беше пътят на България към еврозоната и ефектите върху икономиката и бизнеса.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Правителството даде ясен сигнал, че иска да доведе процеса по кандидатстване за еврозоната и банковия съюз до край.
  • Входен билет са резултатите от проверката на шестте български банки, която ще е готова през юли.
  • Ползите за България са най-вече през по-ниските разходи за бизнеса, както и по-стриктните регулации, правораздаване и надзор, които се изискват от държавите.

Ако доскоро управляващите предпочитаха да държат темата за еврото и банковия съюз полуневидима, а говоренето беше предимно през специализираните медии, то през тази седмица тя беше вдигната на нова плоскост. Правителството, този път не само в лицето на финансовия министър Владислав Горанов, но и на премиера Бойко Борисов, заяви ясно и публично, че има воля да доведе процеса до край.

"Критиците казват, че щели да се вдигнат цените, но държавите, към които се стремим - всички те са с въведено евро."

Бойко Борисов, министър-председател

"Ние и като партия, и като правителство подкрепяме този път. Защото той е дисциплина, сигурност, прозрачност. И срещу пране на пари, и срещу лоши кредити", заяви Борисов по време на 13-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал". Фокусът тази година беше именно пътят на България към еврозоната и ефектите върху икономиката и бизнеса.

Ако се съди по приповдигнатия тон на участниците – шансът на страната да получи входен билет за клуба на страните, ползващи евро, не е малък. Сигналите отвън също са окуражаващи - оценката на еврокомисията към момента е, че се движим "по план". Дори традиционно антинастроените германски медии наскоро не са публикували нищо за България.

Това обаче не означава, че мачът е с предизвестен край. България е в процес на изпълнение на шестте ангажимента, които пое преди половин година пред европейските си партньори. Те включват конкретни промени в куп закони, реформа във финансовия сектор и в управлението на дружествата с държавно участие. Най-важното условие, което Стара Европа постави към България обаче, е да влезе в тясно сътрудничество с ЕЦБ (начинът за страните извън еврозоната да влязат в банковия съюз). За целта Франкфурт започна нова, своя оценка на шест български банки, които определя като системни и значими за сектора. Резултатите се очакват през юли, а от тях зависи дали страната ще може да подаде заявка и за т.нар. чакалня на еврото – валутният механизъм ERM II. А както каза Горанов - "в момента, в който успеем да включим българския лев в ERM II, нещата ще станат необратими".

"Пoлзитe oт пpиcъeдинявaнeтo нa Бългapия ĸъм евpoзoнaтa щe бъдaт гoлeми, нo нямa дa имa aвтoмaтичeн бyм нa pacтeжa. Πpaвитeлcтвoтo тpябвa дa paбoти в тaзи пocoĸa и дa дaдe cвoя пpинoc."

Даниел Грос, директор на Център за европейски политически изследвания (CEPS)
"Потенциалната фрагментираност на предстоящия европарламент означава, че България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите и да умее да прави политически сделки. Нещо, което и сега беше факт за добрите играчи в Брюксел, но се изплъзва на София доста често".

Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии
"Денят, в който българският лев ще придобие по-скоро нумизматична стойност, отколкото на паричен еквивалент, той ще бъде разменен срещу еврото на курса, който в момента се поддържа – 1.95583."

Владислав Горанов, министър на финансите
"Присъединяването на страната към банковия съюз и еврозоната не може да бъде заместител на добрата макрополитика. Страна, която не се съобразява с това изискване, може да срещне икономически трудности и дори да катастрофира финансово, независимо дали е извън или вътре в еврозоната."

Димитър Радев, управител на БНБ

Годината на еврото

Според Валдис Домбровскис - еврокомисарят, отговарящ за единната валута, ако всичко се движи по план, решението за това дали България да бъде допусната до чакалнята на еврозоната, може да се очаква в третото тримесечие на тази година, което е в мандата на този състав на еврокомисията (вижте интервю с него тук). Важен детайл, тъй като българското правителство очевидно има политическата подкрепа на настоящите хора в Брюксел, а те са вид посредник между държавата кандидат, ЕЦБ и останалите страни в еврозоната.

След евроизборите обаче доминацията на Европейската народна партия (в чието семейство е ГЕРБ) ще приключи, съставът на комисията ще се смени, вероятно и настроенията в ЕС като цяло със засилването на антисистемни и националистки партии. По думите на политолога Иван Кръстев, "европейският парламент ще стане много по-фрагментиран и двете големи партии в него - социалистите и ЕНП, ще изгубят мнозинството си". Което пък означава, че "България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите играчи и да умее да прави политически сделки". Талант, който, съдейки по досегашния опит, като цяло липсва.

Не трябва да се подценява и евентуален риск от обръщане на общественото мнение – заиграването със страховете от инфлация при смяната на лева с евро е потенциална тема за употреба във вътрешнополитическия дебат, а тази година предстоят освен европейските и местни избори. "Няма логика да се очаква съществена промяна на ценовите равнища при присъединяването на България към еврозоната. Такива не са наблюдавани през последните 4-5 присъединявания", заяви финансовият министър. Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Център за европейски политически изследвания (CEPS) също посочва, че преминаването към еврото има "незначително въздействие върху потребителските цени".

Може и банкери да излязат на протест

В момента фокусът и говоренето е основно върху еврото, но според Грос много по-важното събитие за България е участието й в общия банков надзор. "Там дори няма негативи." Според икономиста тази структура дава гаранция, че в бъдеще няма да бъде допускан голям банков провал, носещ със себе си значителни разходи, включително и при хипотетичния сценарий, ако в затруднения изпадне голяма банкова група с представителство у нас. Или както образно обясни Борисов, в "клуба на еврозоната", нито централните банки, нито търговските могат да си позволят волност. "Огромни усилия се полагат, защото трябва да убедим европейските си партньори, че нещата ни са изрядни." "Може и банкери да излязат на протест", полушеговито заяви премиерът.

Институцията, която отговаря за процеса по влизане в тясно сътрудничество с ЕЦБ, е централната банка. А според управителя на БНБ Димитър Радев, работният процес изпреварва публичната дискусия по темата "и като дълбочина, и като перспектива". Според него пътят на страната към еврото "ще е позитивен контрапункт на общата несигурност, която произтича от глобалната и европейската икономическа среда". Точно обратната теза на широко разпространеното вярване, че е по-добре страната да стои настрани, предвид очакванията за настъпваща нова криза и проблемите на някои страни от еврозоната. И все пак Радев предупреди, че цялостният процес и самото присъединяване на страната първо към банковия съюз и след това към еврозоната "не може да бъде заместител на добрата макрополитика. Страна, която не се съобразява с това изискване, може да срещне икономически трудности и дори да катастрофира финансово, независимо дали е извън или вътре в еврозоната".

2022, 2023 или още по-напред

Чисто теоретично, ако левът се присъедини към ERM II през тази година, ще получи нумизматична стойност (по Горанов) най-рано на 1 януари 2023 г. Опитът на другите държави, които последно влязоха в еврозоната обаче показва, че този престой може да е и много по-дълъг – например на Латвия й отне едно десетилетие, но основно заради настъпването на световната криза. Подготовката за влизане в чакалнята и банковия съюз, а след това и за еврото обаче, вероятно ще са най-ценни за страната ни. Те са свързани с подобряване на регулациите, работата на институциите и дори правораздаването. Т.е. със създаването на по-добра среда за правене на бизнес като цяло. "Еврото не е сребърен куршум. То няма да реши всички проблеми на българската икономика, но опитът на всички държави, присъединили се към него, показва, че то е една добра основа за много по-ускорено икономическо развитие, най-малко заради повишеното доверие и присъединяването към клуба на богатите държави", обобщава Горанов.

Едно от безспорните предимства на влизането в еврозоната е премахването или намаляването на транзакционите разходи за бизнеса. В своето изследване "Пътят на България към еврото" Грос посочва, че с приемането на единната европейска валута домакинствата и бизнесът в България могат да спестяват по около 400 млн. евро годишно. Според Института за пазарна икономика пък сумата дори е малко по-голяма - около 456 млн. евро годишно.

Ниските лихви и възможността за увеличена търговия също са потенциални плюсове. Според Бернард Хенхапел, член на управителния съвет на словашката Татра банк, еврото е увеличило търговията на Словакия с около 10%. Проблемът на България в момента е структурата на износа, който все още е доминиран от суровините. В дългосрочен план обаче приемането на еврото дава възможност за увеличен износ, тъй като българската индустрия ще може по-лесно да се интегрира в европейските производствени вериги.

За България приемането на еврото има още едно важно предимство - то концептуално е най-добрият изход от сегашния режим на валутен борд, който макар и замислен като временно решение със своите недостатъци, е по-стар от самото наскоро навършило 20 години евро.