С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 1 фев 2019, 8:50, 8682 прочитания

"Една пушчица няма вътре..."

Армията изведнъж се зачуди дали да не сложи "ненатовски" оръдия на бойните си машини

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
При бойни мисии обаче точността на оръдията е жизненоважен проблем за екипажите на машините.
Темата за бойната готовност на българската армия изненадващо пак придоби актуалност благодарение на ораторския талант на премиера Борисов.

"Десетилетия лъжат хората, че ще купуват самолети, а през това време се напълнихме с транспортна техника. Дванадесет Кугъра, Пантери, Спартани. Милиарди. И една няма вътре пушчица, едно патронче не могат да изстрелят. Само за бягане. Техника да се изнесе Генералният щаб и всички управляващи бързо при война", духовито обобщи ситуацията във вторник българският министър-председател по време на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".


Докато упражняваше своето красноречие по адрес на генералитета, премиерът Борисов едва ли си е давал сметка, че проблемът с т.нар. "пушчици" и "патрончета" в момента стои с изключителна острота не само по отношение на авиацията, но и при сухопътните войски, които в най-голяма степен участват в реални съюзнически операции на НАТО и би трябвало да са ядрото на армията ни. За жалост, според няколко независими източника на "Капитал", именно мегапроектът за оборудване на пехотата с натовски бронирани машини (БМП) на стойност 1.46 милиарда лева с ДДС за пореден път е забуксувал.

Този път причината е изненадваща неразбория около избора на типа оръдия и боеприпаси, които бойната техника да използва. Около две седмици преди условния срок за изпращане на искания за обвързващи оферти (който беше в края на януари) във военното ведомство изненадващо започнало да надделява виждането, че трябва да се премине от "западно" оръдие към такова, което използва 30-милиметрови снаряди по стандарт на Варшавския договор.

Това е поредният потенциален проблем около превъоръжаването на Сухопътни войски. Предишният беше в средата на октомври, когато от Министерството на отбраната бе освободен формално "външният консултант" Христо Ботев Томов. По неофициална информация той е бил ключова фигура в подготовката на заданието и консултациите с потенциалните доставчици на бронирани машини, така че махането му е забавило процедурата. Все още не е ясно и какво точно ще получи армията срещу гореспоменатите 1.46 милиарда лева. Първоначално броят на бронираните машини трябваше е 238, но по-късно беше намален първо на 200, а в крайна сметка – на 150.



В по-общ план генерален проблем може да се окаже и приоритизацията на различните видове въоръжени сили. Въпреки че пехотата е участвала в най-много задгранични мисии на НАТО, проектът за модернизацията й винаги се е движел на опашката след изтребителите за авиацията и новите патрулни кораби за военноморските сили. Както изглежда, и при този опит за модернизация на армията има голяма вероятност да стане точно така.

Бронебоен инат

Макар на пръв поглед да изглежда не чак толкова значителна, концептуалната промяна около въоръжението на бъдещите бойни машини на пехотата със сигурност ще изправи на нокти потенциалните доставчици, защото е свързана със сериозни инженерни и технологични усилия. В случая не става дума просто за монтиране на различни оръдия, а за промяна в цялостната система за управление на куполите им, както и алгоритъма за прицелване и контрол на огъня с различно оръжие и боеприпаси, особено при стрелба в движение. В съвременните бойни машини всичко това се прави от компютри и софтуер, който не просто ще трябва да бъде подменен, а най-вероятно тепърва разработван, така че да работи ефективно с "по-нестандартно" и "ненатовско" въоръжение.

Всичко това най-вероятно ще бъде свързано с допълнителни отлагания и закъснения, освен ако някой от производителите на куполи за бойните машини не е знаел по-отрано за подобна промяна и вече се е подготвил за нея...

От друга, по-прагматична, гледна точка използването на 30-милиметрови боеприпаси по стандарт на Варшавския договор може би не е чак толкова лоша идея. Причините са две: от една страна, те се произвеждат у нас в заводи като "Арсенал", а от друга – струват в пъти по-малко от западните си аналози. Според хора в бранша един снаряд за американското оръдие Mk44 Bushmaster II или германския му аналог, произвеждан от Rheinmetall, излиза от порядъка на 150 - 200 евро, докато българският му вариант е на цена около 35 - 40 евро. Скорострелността в повечето случаи е от порядъка на 200 изстрела в минута, така че в дългосрочен план (планира се бойните машини да служат поне 25 - 30 години) използването на незападно оръдие сериозно би намалило оперативни разходи. Това вероятно би дало възможност за много повече учения с реални стрелби, съответно по-натренирана армия в рамките на ежегодно отпускания бюджет за отбрана.

Също така трябва да се уточни, че става дума за използване на снаряди със съветски калибър, а не купуване на въоръжение от Русия. Подобни оръдия се произвеждат в държави като Словакия или Украйна, и то на цена от порядъка на 40 хил. долара за разлика от американското Мк44, което струва около 300 хил. долара (на машина).

Потенциалният по-сериозен проблем обаче е свързан с евентуалното използване на подобно въоръжение при бойни операции. Причината е, че прецизността на огъня може да е тънката червена линия между живота и смъртта за екипажа на машината.

По време на демонстрациите на различните потенциални участници в модернизационния проект на "Сухопътни войски" разликата в точността на съветските и натовските оръдия беше видима с просто око и не беше в полза на първите. В сферата на спекулациите е дали интеграторите на куполите и техните софтуерни специалисти имат потенциал да подобрят достатъчно мерника на евентуално побългареното въоръжение, така че да се конкурира със "западното". Разумен компромисен вариант би бил армията да оборудва един батальон със западни оръдия за кризисни операции на НАТО, а останалите две трети от машините – с такива, използващи евтините боеприпаси
made in Bulgaria.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста

И още: Правителството разреши на "ЦСКА-София" да строи в Борисовата градина, а Путин и Ердоган се разбраха за буферна зона в Сирия

23 окт 2019, 2374 прочитания

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 4 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 2428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво би донесла тренировката за еврото

Влизането в ERМ II ще е сигнал за инвеститорите, който ще стимулира опит за бързо позициониране на пазара

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10