Също така ЕЦБ е започнала работата си по преглед на качеството на активите на българската банкова система и се очаква да представи резултатите до средата на юли. Вярвам, че дотогава България ще финализира работата и по другите ангажименти, така че след това, ако всичко е по план, ще може да се вземе решение за влизането на България в ERM II. А за еврото България трябва да прекара поне две години в механизма, като изпълнява маастрихтските критерии, и след това, ако конвергентният доклад е позитивен, може да се вземе решение за приемане в еврозоната. Практически това означава поне три години след влизането в ERM II.

В следващите шест месеца до юли ще има ли публично комуникиране от комисията за напредъка?

В общ план оценката ни, която и сега споделих, е ясна. Но не подготвяме някакви специални писмени доклади. Устно ще споделяме развитията със страните - членки на ERM II - тези от еврозоната плюс Дания. Трябва да се има предвид, че финалното решение е на тях и ЕЦБ, то не е на ЕК. Ние подпомагаме процеса и следим изпълнението.

Има страхове тук, че покриването на ангажиментите е трудно измеримо - не може да се каже лесно изпълнени ли са или не, и това може да се ползва политически за забавяне на влизането в ERM II

Бих казал, че има доста ясно разбиране между европейските и българските власти за това какво практически означава изпълнението на тези ангажименти.

А ако решението остане за следващата комисия, уговорката остава ли?

Уговорката остава, но отново - решението не е на комисията, а на ЕЦБ и на страните членки. Но както казах, ако всичко се движи по план, това решение може да се очаква в третото тримесечие на тази година, което е в мандата на тази комисия.

При всички кризи в последните години колко стабилна е сега еврозоната? Имаше ли момент, в който по ваше мнение имаше реална опасност да се разпадне?

Да, еврозоната мина през много сложна криза и научихме много уроци от нея. Еврозоната предприе редица мерки, за да засили управлението и устойчивостта си към шокове - Европейския семестър, Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), Банковия съюз, нови инструменти на паричната политика. Всичко това е вече имплементирано. Ако се върнем примерно към гръцката криза през 2015 г., още тогава пролича този по-устойчив икономически и паричен съюз. Беше много тежък удар за самата Гърция, но имаше много ограничен ефект за останалите страни от еврозоната. И стабилността на еврото не беше под въпрос.

Но в същото време при всичко свършено някои неща са наполовина - Банковият съюз не е доизграден. Мислите ли, че преди следващата криза, която според редица анализатори вече чука на вратата, това може да бъде свършено? И какво още може да се прави - виждате ли възможност за Европа с фискален съюз, с финансови министър...

Наистина въпреки всички мерки досега работата не е завършена и продължаваме да работим по два аспекта - засилване на устойчивостта на еврозоната и изграждане на инструменти за управление на кризи. По първия бих подчертал нашето предложение за програма в подкрепа за структурни реформи в страните от еврозоната, а по втория - реформа в ЕСМ с предпазни инструменти.

Споменахте доизграждането на Банковия съюз. Това е важно и работим по изготвянето на фискална гаранция за Единния фонд за преструктуриране, което се предвижда да стане на основата на ЕСМ. А продължава и работата, макар и с по-бавно темпо, по създаването на европейска схема за депозитна гаранция. Бих подчертал и работата по доизграждането на Съюза на капиталовите пазари, който също помага да се засили устойчивостта на икономиката, като помага да се диверсифицират източниците за финансиране. И винаги заявяваме, че не бива да се чака следващата криза, за да се завършат тези реформи, а да се използват добрите времена сега.

Някои страни извън еврозоната като България, Хърватия и донякъде Румъния искат да влязат бързо, но има и такива като Полша, Чехия и Унгария, които са заели изчаквателна позиция. Трябва ли Брюксел и Франкфурт да правят нещо, за да ги убедят в ползите на еврото, и какво?

Така е. В момента работим с България и Хърватия, които имат конкретни планове. Като процедура бих казал, че Хърватия е около една година назад от България. Що се отнася до Румъния, там има домашна работа за свършване - понастоящем фискалната траектория на страната не вдъхва доверие, техният бюджетен дефицит се отклонява значително от изискванията в Пакта за стабилност и растеж.

А за останалите наистина не виждаме действия от тяхна страна. Техен ангажимент по присъединителните им договори е да приемат еврото, но няма краен срок, нито пък механизми за налагането на такова решение. Така че никой не е принуден насила да влиза в еврозоната, самите страни трябва да начертаят пътя си. От икономическа гледна точка виждаме, че страните с фиксиран курс по-бързо взимат това решение, което е логично - те практически вече внасят паричната политика от ЕЦБ, без да имат предимствата на еврото.

Какъв беше опитът на Латвия от нейните 5 години в еврозоната?

Да, миналия месец имахме конференция да ознаменуваме годишнината и българският заместник-министър на финансите участваше в нея. Оценката е като цяло положителна. Реализираха се очакваните позитиви - по-ниски лихвени нива, по-ниски разходи за валутен обмен, ценова прозрачност, атрактивност за чужди инвестиции, но включително и по отношение на туризма. Това беше нещо, което при приемането на еврото не залагахме, но и то се оказа позитивен фактор.

Имаше дискусии, че данните за инвестициите не са чак толкова впечатляващи. Но трябва да се каже и че приемането на еврото в Латвия съвпадна с конфликта между Русия и Украйна. Това създаде нестабилност и ограничи инвестициите в целия регион. Но има надеждни оценки, че без еврото ситуацията щеше да е по-лоша, а растежът и инвестициите - още по-скромни.

Сега еврото се приема добре от публиката. Когато се обсъждаше въвеждането , имаше скептицизъм заради кризата в еврозоната, при влизането подкрепата беше едва малко над 40%, а сега положителни нагласи имат над 63%.

Въпреки надзора на ЕЦБ миналата година страната се сблъска с банков фалит - това променя ли настроенията в Латвия към качеството на надзора и към еврото въобще?

Що се отнася до регулациите, трябва да разграничим банковия надзор и този над прането на пари. В конкретния случай с ABLV проблемът беше с пране на пари. А в последната година видяхме такива скандали в доста държави от еврозоната, включително Латвия, Естония, Малта, Холандия. Това води до извода, че трябва да засилим рамката от мерки срещу изпиране на пари. Имаме стриктни директиви, които трябва и България да транспонира, но прилагането на мерките е в голямата си част национално. Така че предлагаме да се дадат допълнителни правомощия на европейските институции и специално на Европейския банков орган (ЕБО) в областта на прането на пари - при бездействие на националните органи да може да им предписва мерки, а при продължаващо бездействие да може да предприема мерки и спрямо конкретна банка. Това е проблем, който не засяга само еврозоната, и затова предложението е тези функции да се предоставят на ЕБО, който покрива всички страни членки.

Как очаквате да изглежда еврото на 30-ия си рожден ден?

Сега сме на 20-ия и еврото вече е стабилна, силна и удобна валута. До 30-ия се надяваме работата по задълбочаване на икономическия и паричен съюз, която вече е започната, да е приключила. Очакваме да има повече държави членки. И очакваме еврото да играе още по-важна роля в международен план.

Има ли шанс то да измести долара като най-голяма резервна валута в света?

Не гледаме на това като състезание. Трябва да признаем доминацията на долара като световна валута, но със сигурност еврото може да играе по-голяма роля.

Интервюто взе Николай Стоянов

Ако всичко се движи по план, решението за ERM II може да се очаква в третото тримесечие на тази година, което е в мандата на тази комисия, според Домбровскис.

Фотограф: Надежда Чипева