С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 1 фев 2019, 12:30, 5521 прочитания

Валдис Домбровскис: България се придвижва към ERM II по план

Вицепрезидентът на Европейската комисия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Валдис Домбровскис е вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК), отговарящ за еврото и за социалния диалог от 2014 г. В ресора му попада широк спектър теми, покриващи целия пазар на финансови услуги, а текущо е може би най-важният комисар за България предвид желанието на страната тази година да влезе във валутния механизъм ERM II. Преди това той е водил Латвия по нейния път към еврозоната - първо като финансов министър (2002 - 2004), а после и като министър-председател (2009 - 2014). Разговаряме с него в София, където той беше гост на организираната от "Капитал" 13-а годишна среща на бизнеса и правителството, посветена на пътя на България към еврото.

Част от темата

Ползите от еврото

Какво би донесла тренировката за еврото

Влизането в ERМ II ще е сигнал за инвеститорите, който ще стимулира опит за бързо позициониране на пазара

На финалната права за еврото

Входен билет са резултатите от проверката на шестте банки, а ползите ще са най-вече заради новия натиск за реформи

През миналата година България пое ангажименти за влизане в ERM II и евентуално да стане 20-ият член на еврозоната. Как свършеното досега от българските власти изглежда от Брюксел?

За да влезе в еврозоната, страната трябва да отговори на няколко условия - да отговаря на маастрихтските критерии и да бъде част от валутния механизъм ERM II. По отношение на критериите комисията в своя конвергентен доклад от миналата година установи, че България отговаря на всички освен на този за стабилен курс, за което страната трябва да влезе в ERM II.


Работата по влизане в ERM II се движи по план. Миналия юни България представи списък с ангажименти, за да си осигури позитивно решение за влизане в механизма. Те са в няколко посоки - първо влизане в тясно сътрудничество с ЕЦБ, което е практически банковият съюз за страни извън еврозоната. Това, както и мерките за макропруденциален надзор се следят от ЕЦБ и, доколкото знам, работата се движи по план. Има и други условия за небанковия сектор, рамката за несъстоятелността, противодействието на пране на пари и управлението на държавните предприятия. Те са в процес на изпълнение, така че в следващите месеци Европейската комисия ще докладва на страните членки, но като цяло работата е в график.

Също така ЕЦБ е започнала работата си по преглед на качеството на активите на българската банкова система и се очаква да представи резултатите до средата на юли. Вярвам, че дотогава България ще финализира работата и по другите ангажименти, така че след това, ако всичко е по план, ще може да се вземе решение за влизането на България в ERM II. А за еврото България трябва да прекара поне две години в механизма, като изпълнява маастрихтските критерии, и след това, ако конвергентният доклад е позитивен, може да се вземе решение за приемане в еврозоната. Практически това означава поне три години след влизането в ERM II.

В следващите шест месеца до юли ще има ли публично комуникиране от комисията за напредъка?



В общ план оценката ни, която и сега споделих, е ясна. Но не подготвяме някакви специални писмени доклади. Устно ще споделяме развитията със страните - членки на ERM II - тези от еврозоната плюс Дания. Трябва да се има предвид, че финалното решение е на тях и ЕЦБ, то не е на ЕК. Ние подпомагаме процеса и следим изпълнението.

Има страхове тук, че покриването на ангажиментите е трудно измеримо - не може да се каже лесно изпълнени ли са или не, и това може да се ползва политически за забавяне на влизането в ERM II

Бих казал, че има доста ясно разбиране между европейските и българските власти за това какво практически означава изпълнението на тези ангажименти.

А ако решението остане за следващата комисия, уговорката остава ли?

Уговорката остава, но отново - решението не е на комисията, а на ЕЦБ и на страните членки. Но както казах, ако всичко се движи по план, това решение може да се очаква в третото тримесечие на тази година, което е в мандата на тази комисия.

При всички кризи в последните години колко стабилна е сега еврозоната? Имаше ли момент, в който по ваше мнение имаше реална опасност да се разпадне?

Да, еврозоната мина през много сложна криза и научихме много уроци от нея. Еврозоната предприе редица мерки, за да засили управлението и устойчивостта си към шокове - Европейския семестър, Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), Банковия съюз, нови инструменти на паричната политика. Всичко това е вече имплементирано. Ако се върнем примерно към гръцката криза през 2015 г., още тогава пролича този по-устойчив икономически и паричен съюз. Беше много тежък удар за самата Гърция, но имаше много ограничен ефект за останалите страни от еврозоната. И стабилността на еврото не беше под въпрос.

Но в същото време при всичко свършено някои неща са наполовина - Банковият съюз не е доизграден. Мислите ли, че преди следващата криза, която според редица анализатори вече чука на вратата, това може да бъде свършено? И какво още може да се прави - виждате ли възможност за Европа с фискален съюз, с финансови министър...

Наистина въпреки всички мерки досега работата не е завършена и продължаваме да работим по два аспекта - засилване на устойчивостта на еврозоната и изграждане на инструменти за управление на кризи. По първия бих подчертал нашето предложение за програма в подкрепа за структурни реформи в страните от еврозоната, а по втория - реформа в ЕСМ с предпазни инструменти.

Споменахте доизграждането на Банковия съюз. Това е важно и работим по изготвянето на фискална гаранция за Единния фонд за преструктуриране, което се предвижда да стане на основата на ЕСМ. А продължава и работата, макар и с по-бавно темпо, по създаването на европейска схема за депозитна гаранция. Бих подчертал и работата по доизграждането на Съюза на капиталовите пазари, който също помага да се засили устойчивостта на икономиката, като помага да се диверсифицират източниците за финансиране. И винаги заявяваме, че не бива да се чака следващата криза, за да се завършат тези реформи, а да се използват добрите времена сега.

Някои страни извън еврозоната като България, Хърватия и донякъде Румъния искат да влязат бързо, но има и такива като Полша, Чехия и Унгария, които са заели изчаквателна позиция. Трябва ли Брюксел и Франкфурт да правят нещо, за да ги убедят в ползите на еврото, и какво?

Така е. В момента работим с България и Хърватия, които имат конкретни планове. Като процедура бих казал, че Хърватия е около една година назад от България. Що се отнася до Румъния, там има домашна работа за свършване - понастоящем фискалната траектория на страната не вдъхва доверие, техният бюджетен дефицит се отклонява значително от изискванията в Пакта за стабилност и растеж.

А за останалите наистина не виждаме действия от тяхна страна. Техен ангажимент по присъединителните им договори е да приемат еврото, но няма краен срок, нито пък механизми за налагането на такова решение. Така че никой не е принуден насила да влиза в еврозоната, самите страни трябва да начертаят пътя си. От икономическа гледна точка виждаме, че страните с фиксиран курс по-бързо взимат това решение, което е логично - те практически вече внасят паричната политика от ЕЦБ, без да имат предимствата на еврото.

Какъв беше опитът на Латвия от нейните 5 години в еврозоната?

Да, миналия месец имахме конференция да ознаменуваме годишнината и българският заместник-министър на финансите участваше в нея. Оценката е като цяло положителна. Реализираха се очакваните позитиви - по-ниски лихвени нива, по-ниски разходи за валутен обмен, ценова прозрачност, атрактивност за чужди инвестиции, но включително и по отношение на туризма. Това беше нещо, което при приемането на еврото не залагахме, но и то се оказа позитивен фактор.

Имаше дискусии, че данните за инвестициите не са чак толкова впечатляващи. Но трябва да се каже и че приемането на еврото в Латвия съвпадна с конфликта между Русия и Украйна. Това създаде нестабилност и ограничи инвестициите в целия регион. Но има надеждни оценки, че без еврото ситуацията щеше да е по-лоша, а растежът и инвестициите - още по-скромни.

Сега еврото се приема добре от публиката. Когато се обсъждаше въвеждането , имаше скептицизъм заради кризата в еврозоната, при влизането подкрепата беше едва малко над 40%, а сега положителни нагласи имат над 63%.

Въпреки надзора на ЕЦБ миналата година страната се сблъска с банков фалит - това променя ли настроенията в Латвия към качеството на надзора и към еврото въобще?

Що се отнася до регулациите, трябва да разграничим банковия надзор и този над прането на пари. В конкретния случай с ABLV проблемът беше с пране на пари. А в последната година видяхме такива скандали в доста държави от еврозоната, включително Латвия, Естония, Малта, Холандия. Това води до извода, че трябва да засилим рамката от мерки срещу изпиране на пари. Имаме стриктни директиви, които трябва и България да транспонира, но прилагането на мерките е в голямата си част национално. Така че предлагаме да се дадат допълнителни правомощия на европейските институции и специално на Европейския банков орган (ЕБО) в областта на прането на пари - при бездействие на националните органи да може да им предписва мерки, а при продължаващо бездействие да може да предприема мерки и спрямо конкретна банка. Това е проблем, който не засяга само еврозоната, и затова предложението е тези функции да се предоставят на ЕБО, който покрива всички страни членки.

Как очаквате да изглежда еврото на 30-ия си рожден ден?

Сега сме на 20-ия и еврото вече е стабилна, силна и удобна валута. До 30-ия се надяваме работата по задълбочаване на икономическия и паричен съюз, която вече е започната, да е приключила. Очакваме да има повече държави членки. И очакваме еврото да играе още по-важна роля в международен план.

Има ли шанс то да измести долара като най-голяма резервна валута в света?

Не гледаме на това като състезание. Трябва да признаем доминацията на долара като световна валута, но със сигурност еврото може да играе по-голяма роля.

Интервюто взе Николай Стоянов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване

Парламентът избяга от политическата отговорност да приеме цялостно решение, но този режим се определя със закон, казва омбудсманът

16 юли 2019, 1024 прочитания

Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии

И още: Турция ще продължи да сондира за газ край Кипър въпреки санкциите на ЕС; Омбудсманът Манолова сезира КС за ограниченията за диво къмпингуване

16 юли 2019, 2586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Частният монополист на електронните винетки

На кого е vinetki.bg и как АПИ е позволила на компанията зад него да стане основният продавач на новите винетни такси

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш