С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 1 фев 2019, 11:50, 8298 прочитания

Защо парното може да спре

Брюксел не харесва начина, по който България плаща преференциални цени за тока от топлофикации и когенерациите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Брюксел не харесва начина, по който България плаща преференциални цени за тока от когенерациите
  • Ако се стигне до наказателна процедура и спиране на плащанията, ще има фалити на топлофикации, включително софийската.
  • Държавата все още може да предприеме мерки и да защити схемата за подпомагане пред ЕК.
Малко след като "Марица-изток" беше ударена от високите цени на квотите, а България - от солидна глоба заради затворения газов пазар, се появи нов сериозен енергиен проблем. Както всички проблеми в този сектор, той може да има катастрофални последици - рязко повишаване на цените на парното или дори фалити на топлофикациите, а оттам и на основния им доставчик "Булгаргаз".

Причината е официално становище на Европейската комисия, в което се казва, че преференциалните цени, по които се изкупува електроенергията на топлофикациите с комбинирано производство и заводските когенерации, представляват непозволена държавна помощ. Това означава, че допълнителните плащания към тези общо 35 дружества може да бъдат спрени. За "Топлофикация - София" например това са около 100 млн. лв. на година, без които дружеството не би могло да си плати сметките за природен газ. Свързаните с Христо Ковачки "Брикел" и "Топлофикация - Русе" пък генерират съответно по 75 и 35 млн. лв. на година от преференциалните цени на тока си. В схемата са включени още редица оранжерии, предприятия и болници, които произвеждат електричество в комбинация с топлинна енергия.

Изненада от Брюксел


Добавките за т.нар. кафява енергия, която произвеждат топлофикациите и заводските когенерации, съществуват още от преди присъединяването на България към ЕС, но схемата, по която се изплащат, никога досега не е била одобрявана от еврокомисията. В резултат на промяна в начина, по който се изкупува токът от средата на миналата година обаче, Брюксел внезапно е забелязал схемата и е открил проблеми (виж карето най-долу).

"Българските власти не предоставиха информация как се финансира схемата за подпомагане на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия и как гарантират, че няма дискриминация по отношение на внесената енергия или какви мерки ще се прилагат в случай на потенциална дискриминация", се казва в становището от Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК. Документът от 21 декември, с който "Капитал" разполага, не е окончателен, а представлява предварителна оценка на предоставените от българските институции данни.

Това означава, че България все още има възможност да убеди Брюксел в необходимостта да подпомага инсталациите за високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Но възникват съмнения дали държавата не е допуснала грешки или пропуски в обясненията си за тази схема, която съществува от години, но сега се налага да бъде нотифицирана пред ЕК.



Според Министерството на енергетиката българската страна своевременно ще представи необходимите пояснения по всички поставени от ЕК въпроси. "В тези пояснения ще бъдат включени и предложения за изменение на действащата нормативна уредба", обясниха за "Капитал" от ведомството.

Има ли държавна помощ

Според правилата на ЕС постъпленията от държавни налози, които след това се управляват и разпределят в съответствие със законодателството (какъвто е такса "Задължение към обществото"), представляват държавни ресурси, дори и да са управлявани от публични или частни организации. В настоящия случай мярката включва непряко прехвърляне на държавни ресурси към конкретни предприятия. За производителите с 4 и повече мегавата компенсацията се изплаща директно от ФСЕС, а за тези с под 4 МВт - от НЕК, който след това си възстановява съответните суми чрез същия фонд.

По тази причина ГД "Конкуренция" приема, че прилаганата от България схема включва държавни ресурси и представлява държавна помощ. "Има прехвърляне на ресурси под контрола на държавата, които биха предоставили икономическо предимство на конкретни предприятия и представляват риск от потенциално нарушаване на конкуренцията", казват експертите от Брюксел.

По принцип ЕС има специфични критерии за съвместимост, по които може да одобри различни схеми за подпомагане на централи с комбинирано производство. Но в случая служителите на ГД "Конкуренция" се съмняват, че българският подход отговаря на тези изисквания.

Грешка или не

Няколко са критериите, които според Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетика 2014 - 2020 г. (EEAG) трябва да бъдат спазени, за да се разреши подпомагането на конкретни предприятия. На първо място, всички бенефициенти е необходимо да продават електроенергията си директно на пазара, а помощта да се предоставя като премия към борсовата цена. Схемата трябва да гарантира, че производителите нямат стимул да произвеждат ток, когато пазарните цени са отрицателни. Също така централите следва да имат и отговорности за балансиране. Тези условия не важат единствено за инсталации с мощност под 500 КВт.

ЕК констатира, че българската схема отговаря само на първите две от трите изисквания. "Въз основа на обясненията, предоставени от българските власти, схемата освобождава инсталациите за комбинирано производство с мощност под 4 МВт от всички стандартни отговорности за балансиране", пише в становището на комисията.
Това буди най-голямо недоумение, тъй като съгласно издадените от КЕВР правила въпросните централи задължително се балансират в стандартни балансиращи групи. Което означава, че българските власти са изпратили грешни данни.

От Министерството на енергетиката са категорични, че в изпратената информация няма допуснати грешки. "ЕК поставя допълнителни въпроси, които в хода на комуникацията ще бъдат изяснени. При изготвяне на отговорите на въпросите на ЕК информация, която е в компетенциите на КЕВР, ще бъде изискана от тях", заявиха за "Капитал" от ведомството на Теменужка Петкова.

Наказания, плюс търгове

Но дори този въпрос да бъде изгладен, опасенията остават. Според Еврокомисията няма механизъм, който да гарантира, че инсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ще спазват отговорностите си за балансиране, т.е., че ще изпълняват заложените си графици за производство и няма да правят излишък или недостиг.

ЕК предлага такъв регулиращ механизъм: приспадане на разходите, които държавата прави за балансиране, от размера на помощта, която ТЕЦ-овете получават. Засега обаче обществени дискусии по въпроса няма, а и от ресорното министерство не споменават за бъдещи действия в тази посока.

Друг недостатък на българската схема, казва ЕК, е, че преференциалните цени не се предоставят в условията на конкурентна тръжна процедура и при ясни, прозрачни и недискриминационни критерии. Така дори малки производители (например оранжерии) получават преференциална цена, въпреки че техният ток може да не е необходим на системата. "Българските власти не доказват, че в този случай са приложими някои от изключенията, съдържащи се в Насоките за държавна помощ", казват от ЕК и обобщават, че изискванията за пропорционалността не са изпълнени.

Министерството на енергетиката обясни, че планират конкурентна тръжна процедура при предоставянето на помощта за въпросните топлоелектрически инсталации. Така тези централи ще се състезават на основа най-добра цена. Кога това ще стане факт и при какви условия ще се състезават производителите обаче не е ясно.

Битката за парното

Но дори да бъде отговорено на всички критики на ЕК и да бъде въведен конкурентен принцип, остава един основен проблем - съгласно EEAG помощта не може да бъде предоставена на предприятия в затруднение. В становището си Дирекция "Конкуренция" ясно посочва, че това не се спазва. Повечето топлофикационни дружества редовно работят на загуба (поне счетоводно), дори при сегашната схема за подпомагане. А това означава, че България много трудно ще издейства предоставянето на държавна помощ за тях. Това ще е критично важен въпрос както за частни ТЕЦ-ове като тези на Ковачки (било то "Брикел" или "Топлофикация - Сливен"), така и за закъсалата "Топлофикация - София". С други думи, бъдещето на парното е заложено на карта.
Как се купува токът
До 1 юли 2018 г. токът на всички тези централи се изкупуваше по преференциални цени от НЕК, а сега предприятията с мощност 4 и повече мегавата продават сами енергията си на борсата, за което получават премии от държавния Фонд "Сигурност на енергийната система". Инсталации с мощност под 4 МВт обаче продължават да продават енергията си по преференциални цени на НЕК, който след това я препродава на пазара и на свой ред получава компенсации от Фонда.

Именно тази промяна стана повод на 6 юли 2018 г. Министерството на енергетиката да уведоми ЕК за начина, по който се подпомага производство на електроенергия от когенерациите. Но в Брюксел решават да разгледат уведомлението в съответствие с процедурата за неправомерна помощ, тъй като правното основание за него възниква на 1 юли 2018 г. като изменение на съществуваща схема за подкрепа, която не е нотифицирана. В резултат на предоставените данни е и становището, според което схемата за подпомагане представлява непозволена държавна помощ.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

21 юли 2019, 2097 прочитания

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 1103 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Централният плаж на Черноморец изчезвал заради разширено пристанище

Местни жители искат спешно решаване на проблема

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото