Изненада от Брюксел

Добавките за т.нар. кафява енергия, която произвеждат топлофикациите и заводските когенерации, съществуват още от преди присъединяването на България към ЕС, но схемата, по която се изплащат, никога досега не е била одобрявана от еврокомисията. В резултат на промяна в начина, по който се изкупува токът от средата на миналата година обаче, Брюксел внезапно е забелязал схемата и е открил проблеми (виж карето най-долу).

"Българските власти не предоставиха информация как се финансира схемата за подпомагане на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия и как гарантират, че няма дискриминация по отношение на внесената енергия или какви мерки ще се прилагат в случай на потенциална дискриминация", се казва в становището от Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК. Документът от 21 декември, с който "Капитал" разполага, не е окончателен, а представлява предварителна оценка на предоставените от българските институции данни.

Това означава, че България все още има възможност да убеди Брюксел в необходимостта да подпомага инсталациите за високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Но възникват съмнения дали държавата не е допуснала грешки или пропуски в обясненията си за тази схема, която съществува от години, но сега се налага да бъде нотифицирана пред ЕК.

Според Министерството на енергетиката българската страна своевременно ще представи необходимите пояснения по всички поставени от ЕК въпроси. "В тези пояснения ще бъдат включени и предложения за изменение на действащата нормативна уредба", обясниха за "Капитал" от ведомството.

Има ли държавна помощ

Според правилата на ЕС постъпленията от държавни налози, които след това се управляват и разпределят в съответствие със законодателството (какъвто е такса "Задължение към обществото"), представляват държавни ресурси, дори и да са управлявани от публични или частни организации. В настоящия случай мярката включва непряко прехвърляне на държавни ресурси към конкретни предприятия. За производителите с 4 и повече мегавата компенсацията се изплаща директно от ФСЕС, а за тези с под 4 МВт - от НЕК, който след това си възстановява съответните суми чрез същия фонд.

По тази причина ГД "Конкуренция" приема, че прилаганата от България схема включва държавни ресурси и представлява държавна помощ. "Има прехвърляне на ресурси под контрола на държавата, които биха предоставили икономическо предимство на конкретни предприятия и представляват риск от потенциално нарушаване на конкуренцията", казват експертите от Брюксел.

По принцип ЕС има специфични критерии за съвместимост, по които може да одобри различни схеми за подпомагане на централи с комбинирано производство. Но в случая служителите на ГД "Конкуренция" се съмняват, че българският подход отговаря на тези изисквания.

Грешка или не

Няколко са критериите, които според Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетика 2014 - 2020 г. (EEAG) трябва да бъдат спазени, за да се разреши подпомагането на конкретни предприятия. На първо място, всички бенефициенти е необходимо да продават електроенергията си директно на пазара, а помощта да се предоставя като премия към борсовата цена. Схемата трябва да гарантира, че производителите нямат стимул да произвеждат ток, когато пазарните цени са отрицателни. Също така централите следва да имат и отговорности за балансиране. Тези условия не важат единствено за инсталации с мощност под 500 КВт.

ЕК констатира, че българската схема отговаря само на първите две от трите изисквания. "Въз основа на обясненията, предоставени от българските власти, схемата освобождава инсталациите за комбинирано производство с мощност под 4 МВт от всички стандартни отговорности за балансиране", пише в становището на комисията. Това буди най-голямо недоумение, тъй като съгласно издадените от КЕВР правила въпросните централи задължително се балансират в стандартни балансиращи групи. Което означава, че българските власти са изпратили грешни данни.

От Министерството на енергетиката са категорични, че в изпратената информация няма допуснати грешки. "ЕК поставя допълнителни въпроси, които в хода на комуникацията ще бъдат изяснени. При изготвяне на отговорите на въпросите на ЕК информация, която е в компетенциите на КЕВР, ще бъде изискана от тях", заявиха за "Капитал" от ведомството на Теменужка Петкова.

Наказания, плюс търгове

Но дори този въпрос да бъде изгладен, опасенията остават. Според Еврокомисията няма механизъм, който да гарантира, че инсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ще спазват отговорностите си за балансиране, т.е., че ще изпълняват заложените си графици за производство и няма да правят излишък или недостиг.

ЕК предлага такъв регулиращ механизъм: приспадане на разходите, които държавата прави за балансиране, от размера на помощта, която ТЕЦ-овете получават. Засега обаче обществени дискусии по въпроса няма, а и от ресорното министерство не споменават за бъдещи действия в тази посока.

Друг недостатък на българската схема, казва ЕК, е, че преференциалните цени не се предоставят в условията на конкурентна тръжна процедура и при ясни, прозрачни и недискриминационни критерии. Така дори малки производители (например оранжерии) получават преференциална цена, въпреки че техният ток може да не е необходим на системата. "Българските власти не доказват, че в този случай са приложими някои от изключенията, съдържащи се в Насоките за държавна помощ", казват от ЕК и обобщават, че изискванията за пропорционалността не са изпълнени.

Министерството на енергетиката обясни, че планират конкурентна тръжна процедура при предоставянето на помощта за въпросните топлоелектрически инсталации. Така тези централи ще се състезават на основа най-добра цена. Кога това ще стане факт и при какви условия ще се състезават производителите обаче не е ясно.

Битката за парното

Но дори да бъде отговорено на всички критики на ЕК и да бъде въведен конкурентен принцип, остава един основен проблем - съгласно EEAG помощта не може да бъде предоставена на предприятия в затруднение. В становището си Дирекция "Конкуренция" ясно посочва, че това не се спазва. Повечето топлофикационни дружества редовно работят на загуба (поне счетоводно), дори при сегашната схема за подпомагане. А това означава, че България много трудно ще издейства предоставянето на държавна помощ за тях. Това ще е критично важен въпрос както за частни ТЕЦ-ове като тези на Ковачки (било то "Брикел" или "Топлофикация - Сливен"), така и за закъсалата "Топлофикация - София". С други думи, бъдещето на парното е заложено на карта.