С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 1 фев 2019, 11:36, 4440 прочитания

Какво би донесла тренировката за еврото

Влизането в ERМ II ще е сигнал за инвеститорите, който ще стимулира опит за бързо позициониране на пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Ползите от еврото

Валдис Домбровскис: България се придвижва към ERM II по план

Вицепрезидентът на Европейската комисия пред "Капитал"

На финалната права за еврото

Входен билет са резултатите от проверката на шестте банки, а ползите ще са най-вече заради новия натиск за реформи

По принцип влизането в тренировъчната зала на еврозоната – Механизма на обменните курсове (ERM II) не би трябвало да промени почти нищо за страна като България. Механизмът цели да гарантира, че бъдещите членки на еврозоната могат да поддържат валутата си стабилна спрямо еврото без икономически сътресения, като по този начин демонстрират, че са готови за еврозоната. След вече над 20 години фиксиран курс на лева България няма нужда да полага особени усилия да направи това.

На практика повечето ползи от въвеждането на еврото настъпват именно в подготвителния период. Именно тогава инвеститорите се позиционират стратегически в страната в очакване да реализират максимални печалби, когато въвеждането на единната европейска валута стане факт. Този ефект обикновено се вижда през ръста на цените на имотите, което най-пряко засяга хората и инвеститорите. В същото време страните, които кандидатстват за еврозоната, трябва да изпълняват определени изисквания, което води до подобрението на управлението точно както това се случваше по време на преговорите за членство в ЕС. От тези реформи няма пряк резултат за доходите или печалбите, но има много важен положителен дългосрочен ефект за страните, казва Даниел Грос, директорът на влиятелния брюкселския тинк-танк CEPS.


Едно място, където ERM II няма да има ефект

На първо място, България се отказа още през 1997 г. от самостоятелна монетарна политика, привързвайки лева първо към германската марка, а след това и към еврото. В момента на практика Българската народна банка приема наготово политиката на Европейската централна банка. Така че влизането във валутния механизъм, което би могло да стане най-рано през лятото, няма да промени нищо драматично за страната. За други източноевропейски страни като Словакия, които имаха плаващ валутен курс, това не беше така. Влизайки в ERM II, Братислава трябваше да поддържа валутата си в тесни граници около еврото, което намаляваше възможността на централната й банка да се намесва на пазара. За БНБ няма такова предизвикателство, тъй като тя не може да прави това и сега.
По подобен начин стои и въпросът с търговията. За страните, които имат плаващи валутни курсове, ERM II води до по-голяма стабилност на валутата и в резултата на това спомага за търговския оборот. В същото време, тъй като еврото е по-силна валута, това води до оскъпяване на износа и го прави по-малко конкурентен. За България тези фактори не играят съществена роля.

И много, където би трябвало да има



Най-видимите ефекти от влизането на България в ERM II ще има в повишаването на доверието към страната. Ясната перспектива за влизането в еврозоната означава, че София погребва дори и теоретичната вероятност да изостави валутния борд. Както още преди почти 20 години обясни икономистът Румен Аврамов, тогава член на Управителния съвет на БНБ, всяка публично обявена перспектива за въвеждане на плаващ курс е покана за спекулативна атака срещу лева. Сега валутният борд плавно ще преведе България в еврозоната. Като подчерта и министърът на финансите Владислав Горанов, няма никакъв изглед България да се откаже от курса 1.95583 лв. за 1 евро до приемането на единната европейска валута.

Двете рейтингови агенции Moody’s и Standart&Poor’s вече заявиха, че това ще доведе до повишаване на рейтинга на страната с едно ниво. Това би означавало намаляване на рисковите премии за инвестициите в България. А също и възможност на правителството да се финансира по-евтино. В момента двете агенции поставят страната в зоната с умерен кредитен риск малко над неинвестиционния клас, което води и до значителен лихвен спред спрямо страни като Словакия или Естония.

Проблемът е, че дори и двете агенции да повишат рейтинга на България, той все още ще остава в рисковата зона. Словакия например има две нива по-висок рейтинг от България, a Естония цели три.
Подобно побутване естествено ще бъде положително, но ще има краткосрочен ефект, както може да се види от движението на лихвените проценти в другите източноевропейски страни. Дългосрочно по-важното е каква е инвестиционната среда в страната. Чехия, която е извън еврозоната, има едно ниво по-висок кредитен рейтинг от Словакия и продължава да се ползва от по-добри кредитни условия.
Независимо от това клиентите на банките най-вероятно ще усетят подобряване на финансовите условия по новоотпусканите кредити. Ефектът обаче ще е трудно да се усети, особено ако се случва на фона на очакваното затягане на монетарната политика от страна на ЕЦБ, което би довело до повишение на лихвите в цяла Европа.

По интересни развития може да има на пазара на недвижими имоти. Както се вижда от графиката за развитието на имотните пазари в Словакия, скокът на цените е бил именно пред формалното влизане на страната в еврозоната. Причината за това е проста. "Очакването за приемане на еврото повишава ликвидността на пазара", казва Марк Робинсън, анализатор от Colliers International. Или с други думи, спекулантите на имотния пазар бързат да инвестират, за да се възползват от очакваните бъдещи печалби.
Това развитие е почти универсално. Въпреки че например на пръв поглед данните за Естония сочат спад на цените на имотите преди приемането на еврото, негативното движение е било резултат по-скоро от започналата глобална икономическа криза през 2009 г. На практика, предстоящото за Естония влизане в еврозоната е задържало цените на по-високо ниво, отколкото можеше да се очаква при драматичния спад на БВП на страната в този период (над 20%).

Марк Робинсън посочва, че единствено в Литва нито подготовката за еврото, нито самото влизане в еврозната е имало особен ефект върху цените на недвижимите имоти. Литва е интересна, тъй като тя най-много се доближава до България като структура на икономиката спрямо другите членки на еврозоната, които се присъединиха след 2009 г. Но ситуацията с недвижимите имоти е доста по-различна. Например Литва няма ваканционен пазар като България.

Досега данните за България показват плавно покачване на цените, малко над темпа в еврозоната, но трудно може да се каже дали очакванията за еврото вече играят някаква роля.

В същото време Робинсън прави и важно уточнение, че пазарът на имоти, особено тези с търговска цел, зависи и от развитието на самата страна. Например цените в Прага изпреварват значително тези в Братислава, тъй като чешкият пазар е много по-ликвиден от словашкия. Това, което тласка българският пазар на бизнес имоти, е все още много високата им доходност (която отразява по-високия риск в страната). Апетитът да се влезе на пазара, преди тя да спадне, ще е фактор, който ще подклажда ръста. Естествено няма гаранция дали няма друг фактор (криза, покачване на лихвите или нещо друго) да натежи повече.



Влиянието върху чуждестранните инвестиции (ПЧИ) е трудно да се прецени, особено когато става дума за вложения в нови предприятия. Последните се нуждаят най-вече от стабилна регулаторна среда и качеството на работната сила, така че едва ли ще бъдат повлияни сериозно поне в краткосрочен план. Академичните изследвания показват, че в случая със Словакия еврото няма почти никакво влияние върху ПЧИ. Но ако, както ще стане дума по-надолу, изискванията, които България трябва да изпълни по пътя си към еврото, доведат до по-добро държавно управление, това ще доведе и до нови инвестиции. Ефектът естествено ще са нови работни места и повишаване на доходите.

Не пълни джоба, но е важно

Голямата полза от влизането в ERM II и Банковия съюз ще бъде подобряването на ефективността на управлението в България както в държавния, така и в частният сектор.

По време на годишната среща на "Капитал" с бизнеса, чиято основна тема беше еврото, министър-председателят Бойко Борисов каза, че най-важната полза от еврото е дисциплинирането на банковия сектор. След като неговото правителство изтърва процеса с КТБ и й позволи да хипертрофира в периода 2009-2012 г., сега очевидно премиерът се надява Франкфурт да обезвреди останалите тлеещи проблеми в други местни банки, които - дали поради политически или корпоративни обвързаности - така и никой не желае да реши.

"В еврозоната банките не могат да си позволяват волности" каза Борисов, сякаш обръщайки се към конкретни хора. Той предупреди, че именно от собствениците на някои банки очаква атаки срещу правителството. Вече издания със собственост, финансиране или политика, близка до тези на местни финансови институции, изграждат тих фронт - публикации в духа на "А ЕЦБ какви фалити допусна само..." или аналогии къде из страни от еврозоната какви скандали за пране на пари са избухнали.

Естествено сама по себе си ЕЦБ не е панацея и трудно може да се разчита да премахне всички лоши практики. Същевременно обаче външният поглед, при това неподвластен на местни обвързаности и натиск, може да е само от полза за страна, която дори пет години след колапса на КТБ още носи репутационно петно. Печатът за качествен контрол от Франкфурт, до голяма степен може да го измие - нещо което не се получи напълно на БНБ при нейния преглед и стрес тест през 2016 г.

Като част от ангажиментите на България за влизане в еврозоната, правителството прие да подобри и управлението на държавните фирми. Причината е, че заради безотговорното им управление те трупат квазибюджетни дефицити, които в крайна сметка отново трябва да се покрият от данъкоплатците (и всъщност са скрит държавен дълг). Най-очевидният пример за това са енергийните дружества. В момента екип на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (т.нар. клуб на богатите страни, където България също кандидатства да влезе) прави преглед на тяхната дейност.


На практика влизането в ERM II и Банковия съюз може да изиграе ролята на предприсъединителния период за влизане в ЕС, в които България трябваше да изпълни стотици задачи, за да заслужи доверието на останалите страни членки. Много от тях бяха изпълнени само формално, други буквално с балканско тарикатство умело бяха използвани да замаскират проблемите. Както може да се види от индикатора за качественото управление на Световната банка именно в периода от 1999 г. (когато България беше поканена да започне преговори за членство) до средата на 2005 г. (когато страната подписа договора за членство) има най-голямо подобрение в цялостната политическа и регулаторна среда. След 2006 г., докато прибалтийските страни продължиха да подобряват показателите си, България не само че спря, но дори даде на заден. Сега ERM II и Банковият съюз дават възможност посоката да бъде обърната.

Рисковете – по-скоро хипотетични

Влизането в ERM II и Банковия съюз крие по-скоро хипотетични рискове.

Един от тях например е теоретично възможната атака срещу лева. През 2009 г. България видя такъв опит в странна емисия левови облигации на Danske Bank, която говореше, че банката се опитва да излезе на къси позиции спрямо българската валута. Тогава икономическата криза вече беше ударила страната и в София съвсем сериозно се обсъждаше възможността за едностранна евроизация, така че страната да бъде предпазена от външни шокове. Опитът, доколкото го е имало тъй като ставаше дума за едва 70 млн. лв., приключи безславно.

Реално както тогава, така и сега, така и в периода ERM II атака срещу лева би била изключително трудна по няколко причини. Първо по всички показатели покритието на паричната маса с резерви е доста добро. И второ, просто на неразвития български пазар и при ниския държавен дълг просто няма нужното количество левови активи, чрез които да се предприема спекулативна атака. Единственият шанс за такава би бил през мащабна банкова паника, която да накара хора и фирми ударно да бягат от лева.

Това донякъде води до другия риск, от който всъщност се притесняваше кабинетът - дали проверката на българските банки, която сега се извършва от ЕЦБ, няма да открие нередности. Има голяма вероятност при такъв сценарий базираната във Франкфурт институция да поиска България да подреди собствения си банков двор, преди да бъде приета в Банковия съюз. Това може да доведе до надзорни мерки, изискване банките да намерят допълнителен капитал, а в най-краен случай и до разходи за бюджета. Това се очертава и като най-съществения риск да се отложи приeмането на България в ERM II, макар засега и политиците, а и банкерите да демонстрират завидно спокойствие.
Плашилото Инфлация
Неминуемо и винаги досега въвеждането на еврото се съпътства със страхове за инфлация. За това няма фундаментални причини и изследванията не откриват такава връзка, но темата е благодатна за популизъм. Данните показват, че в източноевропейските страни повишаването на инфлацията, което може да се отдаде на въвеждането на еврото, е с не повече от 1% годишно, и то само в рамките на една година. Въпреки това според изследване на Европейската комисия, повечето латвийци например вярват, че имало сериозен скок на цените. Както посочва директорът на CEPS Даниел Грос много германци все още твърдят, че цените в страната са били трансформирани от две германски марки в две евро, т.е. са скочили двойно.

Основната причина за предизвиканата от еврото инфлация е закръглянето на цените нагоре. По принцип движението би трябвало да е и в двете посоки, но търговците естествено са по-склонни да повишават, отколкото да намаляват цените. В случая с България, поне на теория, закръглянето би трябвало да има минимален ефект заради и сега закръгления и фиксиран курс евро/лев. Много вносни стоки, които сега се продават, като евровата цена се умножи по две (повечето международни вериги правят именно това), всъщност ще поевтинеят. Това се случило например в Латвия, както посочва изследване на двама икономисти от MIT и Харвард. До влизането на страната в еврозоната цените на стоките в Zara в местната валута лат са били с около 10% по-високи от котираните в евро цени в другите страни. Поскъпване обаче е регистрирано почти навсякъде в сферата на услугите, които най-лесно се поддават на промяна в цените, но дори и там то не е било драматично.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване

Парламентът избяга от политическата отговорност да приеме цялостно решение, но този режим се определя със закон, казва омбудсманът

16 юли 2019, 1016 прочитания

Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии

И още: Турция ще продължи да сондира за газ край Кипър въпреки санкциите на ЕС; Омбудсманът Манолова сезира КС за ограниченията за диво къмпингуване

16 юли 2019, 2580 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо