С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 4 фев 2019, 7:15, 8545 прочитания

Къде изчезнаха българите в Македония

Или защо в чужбина няма 2.4 млн. българи, а странните отговори на Външно министерство скриват повече, отколкото показват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Спекулацията с броя на българите зад граница се разрази с нова сила. Всеки път, когато се засегне темата с митичната общност на "онези навън", българските медии полудяват. Този път отговорник за това е българското външно министерство, дало странни отговори на запитването на сайта "ЕвроЧикаго" (отново изискани по Закона за достъп до информацията, каквато е необяснимата практика на Външно напоследък).

Според отговорите, публикувани от медиата, броят на българите, регистрирани зад граница, е стигнал впечатляващото число 2.4 млн. души. Това е добро заглавие, но надали е вярно.


Първо, както Боян Юруков, който отдавна се занимава с темата, посочва, това би означавало, че общият брой българи по света и у нас надхвърля броя на хората през 1989 г. Тъй като населението в България по данни на НСИ е около седем милиона, така излиза, че българските граждани общо са поне 9.1 млн.

Разбира се, в статистиките има двойно броене - много българи, които живеят в чужбина, имат адресна регистрация в България, така че НСИ преувеличава броя на българските граждани в страната. Според социологическите агенции в България живеят постоянно около 6.1 млн. души. Но при условията на намаляваща раждаемост и демографска криза българите зад граница би трябвало да са се справили удивително добре с правенето на деца, за да компенсират спада вътре в държавата.

Второ, защото официалните статистики, като тази на ООН, както и авторитетните проучвания в областта - на "Отворено общество" и задълбоченото и позоваващо се на сериозен брой източници изследване на Colliers, поръчано от "Капитал" миналата година, оценяват броят на българите, живеещи в чужбина, на между 1.1 и 1.33 млн. Изследванията на "Отворено общество" и Colliers също така показват, че има съществено забавяне в миграционните процеси в годините между 2011 г. и 2015 г., т.е. невъзможно е точно в този период да са емигрирали почти половин милион души, както излиза от данните (ако може да ги наречем така) на външно министерство.


И трето, защото тези данни са откровено озадачаващи.



Странният начин, по който Външно брои

Ако сравним, както прави "ЕвроЧикаго", данните от първия отговор на Външно през 2011 г. с тези от сегашния, се получават странни изкривявания. За седем години броят на българите във Великобритания се е удвоил от 100 на 200 хил., във Франция също, или почти утроил - от 30 на 60 -80 хил., както пише в отговора на министерството. А в Германия е скочил от 75 на 416 хил.

От една страна, е напълно ясно, че с отварянето на работните пазари на западните държави в ЕС има тенденция повече хора да отиват да работят там. Освен това, колкото по-продължителен е престоят на страната в съюза, толкова по-мобилни ще стават жителите ѝ. С други думи, силно възможно е някои данни да мерят мобилност, не миграция, т.е. хора, които са временно зад граница или непрекъснато пътуват. Това е съвършено нова категория, с която България още не е свикнала като част от една по-голяма общност, но ще става все по-важна.

От друга, самите ръстове на някои места показват, че или изходните данни, или настоящите са объркани. Юруков например посочва, че данните на германската статистика за 2018 г. още не са излезли, а през 2017 г. те са сочели малко над 300 хил. души, което прави странно предположението на дипломатите. В държави като Холандия, Белгия и Австрия ръстът е между два и три пъти.

Една от възможностите е, че хората, които временно пребивават някъде, са преброени като живеещи перманентно там. Например във Великобритания официалните данни за установените в страната българи е в пъти под оценките на МВнР. Отчасти разминаването се дължи на това, че дипломатите броят всички студенти, командировани работници и други, които на Острова не са малък брой. Но въпреки това числата изглеждат доста раздути.

Отговорите на Външно се базират на "данни от задграничните представителства". Това значи, преведено, че дипломатите са били попитани да кажат какъв според тях е броят на хората, за които трябва да се грижат в дадена държава. Не е сложно да се предположи, че толкова общо формулиран въпрос дава възможност да се цитират различни данни, които не се основават на реална статистика. Например цитираните от МВнР данни за 300 хил. българи, живеещи в САЩ, са мит, който циркулира от години. През 2016 г. американската статистика оценява родените в България американски граждани на 70 хил. души, докато 93 хил. заявяват, че имат български произход. Бройката е по-голяма, тъй част от българите в САЩ не се декларират като такива, но отново е в пъти под случайното число на МВнР.

Някои от цитираните бройки са направо озадачаващи. Например резките движения в данните за Турция и Македония - в първата от 500 хил. са изчезнали 150 хил. души, а във втората - почти всички (от 50 хил. на около хиляда). Това са мащабни демографски вълни, които не биха останали незабелязани. За Македония например това би значело, че всички хора, които са имали български паспорт към 2011 г., са заминали. Това или е съмнително, или показва чудесата на новата българска имиграционна политика и търговията с паспорти. Но в Молдова, където е другата силна българска диаспора например, притежателите на паспорт са се увеличили - от 20 на 31 хил.

С други думи, възможно е отговорите да крият в себе си повече, отколкото показват. Или МВнР иска да завиши броя на българите в чужбина, или просто някой си е свършил работата през пръсти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев

Становище на БХК по предстоящия избор на главен прокурор: Създава се впечатление, че изборът е направен предварително

14 окт 2019, 266 прочитания

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Здравната каса е заплашена да възстанови 35 млн. лева на лекари и болници

Тричленен състав на Върховния административен съд обяви за нищожно поредно решение от времето на д-р Петър Москов

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма