Румен Радев наложи вето на цензурата, маскирана като защита на личните данни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румен Радев наложи вето на цензурата, маскирана като защита на личните данни

Румен Радев

Румен Радев наложи вето на цензурата, маскирана като защита на личните данни

Тринайсетото вето на държавния глава за двегодишния му мандат е срещу промените в Закона за защита на личните данни

4464 прочитания

Румен Радев

© Юлия Лазарова


Президентът Румен Радев наложи вето върху текст от промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който създава възможност за държавно упражнявана цензура върху медиите чрез свръхрегулация на изискванията към журналистите по отношение на личните данни в публикациите им. В закона не е постигнат нужният баланс между защитата на личните данни и свободата на изразяване, които са основни права на гражданите, се казва в мотивите на президента към 13-ото му вето от началото на мандата му преди точно две години.

Държавният глава определя и двете права като "жизненоважни" и сочи, че те са защитени в българската конституция, Европейската конвенция за защита правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз. Недопустимо е да се дава приоритет на защитата на едното право пред другото.

Свръхрегулация

Преди седмица и половина, веднага след гласуването на промените в закона на второ четене, Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ - България) призова президента да наложи вето върху тях. Законът беше внесен от управляващите през лятото на м.г. с цел въвеждане на регламента за защита на личните данни (GDPR). С него обаче се въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия, когато пишат, съответно - публикуват статии, да преценяват допустимостта на съобщените в тях лични данни по 10 критерия: естеството на тези данни; начина, по който тяхното разкриване или обществено оповестяване би повлияло върху личния живот и доброто име на засегнатия; обстоятелствата, при които тези данни са станали известни на журналиста/медията; обществения интерес от разкриването; преценка дали става въпрос за публична личност или друго лице, чиято лична неприкосновеност е по-занижена заради ролята му в обществения живот; приноса на засегнатия за разкриване на личните му данни; целта и последиците и т.н.

Накрая това обстоятелствено изброяване завършва с формулата "други обстоятелства, относими към конкретния случай", което практически обезсмисля предходното изброяване и отваря широко вратата за произвол. Същите критерии се въвеждат и при използване на личните данни за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. По същество това означава, че изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат огромни глоби, които могат да съборят всяка медия в България, а и всеки друг бизнес.

Регламентът изисква помиряване на защитата на личните данни с правото на изразяване, а не превес на едното над другото

Основната цел на промените в ЗЗЛД е да се осигури ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни GDPR, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. В мотивите на президента обаче се отбелязва изрично, че самият регламент, в чл. 85, §1, изисква от държавите членки чрез закон да постигат помиряване на защитата на личните данни с правото на изразяване и информация, включително при работата на журналисти, писатели и учени.

"В регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото", пише още там.

Заслужава да се отбележи, че самият регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно, а способът, който е използвал българският законодател, предизвиква основателни възражения, заявява президентът. От една страна, в 9 точки от новия чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД се оставя впечатление, че критериите за преценка при използване на лични данни в публикация са изчерпателно посочени. След това обаче се появява критерият по точка 10 - "други обстоятелства, относими към конкретния случай", и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразяват, а по-късно - и да доказват. "Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване е обречен на неуспех", се казва в мотивите. Тази колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост. Свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка, която затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като "се жертва" свободата на изразяване и информация, се казва в мотивите.

"Вероятно с така въведените критерии се е целяло "улесняване" на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но невинаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество", пише там.

Президентът Румен Радев наложи вето върху текст от промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който създава възможност за държавно упражнявана цензура върху медиите чрез свръхрегулация на изискванията към журналистите по отношение на личните данни в публикациите им. В закона не е постигнат нужният баланс между защитата на личните данни и свободата на изразяване, които са основни права на гражданите, се казва в мотивите на президента към 13-ото му вето от началото на мандата му преди точно две години.

Държавният глава определя и двете права като "жизненоважни" и сочи, че те са защитени в българската конституция, Европейската конвенция за защита правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз. Недопустимо е да се дава приоритет на защитата на едното право пред другото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Стига де! Вето след вето! След всеки подобен лобистки текст трябва да има Конституционен съд, Венецианска комисия и вето като най-слаба мярка.

    Румен "да питаме гл. прокурор" Радев само си мие ръцете! Пусне едно вето, отменят му го, и той си потрива ръцете за добре свършената работа! Нали той трябва да балансира наглите посегателства на НС? След като ветото не работи, очевидно трябва да предприеме и други мерки!

  • 2
    jumbojet avatar :-|
    Дневник пропагандна газета

    Преди да дрънкате глупости и явно да подкрепяте Радев, вземете напишете, че Радев сложи вето на подкрепата на Гуайдо във Венецуела и застана плътно до партийния си брат Мадуро (спазвайки дословно кремълската линия). Тоя път Гундяев няма да тропа по масата..

  • 3
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    Абе важното е да плюе по Радев, нали така?

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "ozd05563707":

    Важното е да се борим с реални средства срещу реалните набези на властта. Всеки гражданин, особено президента. Ветото е нищо друго освен измиване на ръце. Ветото единствено води до няколко статии по вестниците и прегласуване на закона от същото мнозинство, което го е прокарало.

    Доста ясно видяхме колко яростно може президента да си тежи на мястото, когато защитава СОБСТВЕНИТЕ си интереси и вярвания по отношение на самолети, на посланически назначения и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK