С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 4 фев 2019, 17:42, 3823 прочитания

Румен Радев наложи вето на цензурата, маскирана като защита на личните данни

Тринайсетото вето на държавния глава за двегодишния му мандат е срещу промените в Закона за защита на личните данни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Президентът Румен Радев наложи вето върху текст от промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който създава възможност за държавно упражнявана цензура върху медиите чрез свръхрегулация на изискванията към журналистите по отношение на личните данни в публикациите им. В закона не е постигнат нужният баланс между защитата на личните данни и свободата на изразяване, които са основни права на гражданите, се казва в мотивите на президента към 13-ото му вето от началото на мандата му преди точно две години.

Държавният глава определя и двете права като "жизненоважни" и сочи, че те са защитени в българската конституция, Европейската конвенция за защита правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз. Недопустимо е да се дава приоритет на защитата на едното право пред другото.


Свръхрегулация

Преди седмица и половина, веднага след гласуването на промените в закона на второ четене, Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ - България) призова президента да наложи вето върху тях. Законът беше внесен от управляващите през лятото на м.г. с цел въвеждане на регламента за защита на личните данни (GDPR). С него обаче се въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия, когато пишат, съответно - публикуват статии, да преценяват допустимостта на съобщените в тях лични данни по 10 критерия: естеството на тези данни; начина, по който тяхното разкриване или обществено оповестяване би повлияло върху личния живот и доброто име на засегнатия; обстоятелствата, при които тези данни са станали известни на журналиста/медията; обществения интерес от разкриването; преценка дали става въпрос за публична личност или друго лице, чиято лична неприкосновеност е по-занижена заради ролята му в обществения живот; приноса на засегнатия за разкриване на личните му данни; целта и последиците и т.н.

Накрая това обстоятелствено изброяване завършва с формулата "други обстоятелства, относими към конкретния случай", което практически обезсмисля предходното изброяване и отваря широко вратата за произвол. Същите критерии се въвеждат и при използване на личните данни за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. По същество това означава, че изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат огромни глоби, които могат да съборят всяка медия в България, а и всеки друг бизнес.



Регламентът изисква помиряване на защитата на личните данни с правото на изразяване, а не превес на едното над другото

Основната цел на промените в ЗЗЛД е да се осигури ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни GDPR, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. В мотивите на президента обаче се отбелязва изрично, че самият регламент, в чл. 85, §1, изисква от държавите членки чрез закон да постигат помиряване на защитата на личните данни с правото на изразяване и информация, включително при работата на журналисти, писатели и учени.

"В регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото", пише още там.

Заслужава да се отбележи, че самият регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно, а способът, който е използвал българският законодател, предизвиква основателни възражения, заявява президентът. От една страна, в 9 точки от новия чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД се оставя впечатление, че критериите за преценка при използване на лични данни в публикация са изчерпателно посочени. След това обаче се появява критерият по точка 10 - "други обстоятелства, относими към конкретния случай", и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразяват, а по-късно - и да доказват. "Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване е обречен на неуспех", се казва в мотивите. Тази колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост. Свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка, която затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като "се жертва" свободата на изразяване и информация, се казва в мотивите.

"Вероятно с така въведените критерии се е целяло "улесняване" на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но невинаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество", пише там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 808 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2824 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Спорният закон за горивата не бе отложен, но пак няма да се прилага; Нови предложения за финансиране на вероизповеданията; Откога работодателят е в забава за връщане на трудовата книжка

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата