Венецуелският лакмус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Венецуелският лакмус

Президентът Румен Радев призова управляващите да се въздържат от подкрепа на европейската и като цяло на западните демократични страни позиция за ситуацията във Венецуела

Венецуелският лакмус

Кабинетът остави България в европейското семейство по казуса с кризата във Венецуела, президентът предпочете Русия и Китай

6426 прочитания

Президентът Румен Радев призова управляващите да се въздържат от подкрепа на европейската и като цяло на западните демократични страни позиция за ситуацията във Венецуела

© Юлия Лазарова


В понеделник 19 страни в ЕС последваха САЩ, Канада и мнозинството от южноамериканските държави в подкрепата им за председателя на Народното събрание на Венецуела Хуан Гуайдо като временен президент на страната, по-късно вечерта и българското външно министерство излезе с такава позиция. В същото време президентът Румен Радев призова властите да се въздържат от подкрепа на европейската и като цяло на западните демократични страни позиция за ситуацията във Венецуела. С разграничаването си от европейското виждане за разрешаването на проблемите в изпадналата в тежка икономическа и политическа криза под ръковоството на настоящия президент Николас Мадуро латиноамериканска държава българският държавен глава на практика се присъедини към позицията на Русия, Китай, Турция и други подобни страни с авторитарно управление.

България остана с ЕС

След като САЩ обявиха Хуан Гуайдо за временен президент на боливарската република, ЕС даде ултиматум на действащия президент Мадуро да свика нови избори, като обяви, че в противен случай също ще признае Гуайдо за държавен глава. Мадуро заяви, че няма намерение да свиква избори и до обща декларация на 28-те не се стигна заради раздвоението по въпроса в управляващата коалиция в Италия. Там дяснопопулистката Лига на Матео Салвини подрепя опозиционния лидер във Венецуела, но проруското лявопопулиско движение "5 звезди" се обяви против признаването му за президент без избори.

По тази причина националните правителства в повечето страни от ЕС, включително и България, декларираха подкрепата си за Гуайдо, насочвайки към него призива си за организиране на извънредни избори.

Българската позиция, формулираната във вторник на заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет, който се ръководи от премиера Борисов, има особена обосновка. В нея се акцентира на солидарността със живеещите във Венецуела "над 1 млн. европейски граждани предимно от Испания и Португалия - страни, които са надеждни партньори на България, за което има редица примери, като последният за това е подкрепата им за българската позиция в защита на българските превозвачи и транспортни работници".

По-важното е, че сега България остана в семейството на демократичните европейски страни - за разлика от март миналата година при случая с отравянето с нервнопаралитичния агент "Новичок" на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания. Тогава като послание към действията на Кремъл страните от широка евроатлантическа "коалиция" и дори тези от Западните Балкани експулсираха руски дипломати. Сред малкото европейски страни, които не го направиха, беше и България - с обяснението на премиера Борисов, че нямаме доказателства за вината на Русия.

Да се снишим

На заседанието на Съвета за сигурност към МС представителите на президентството не са подкрепили българската позиция за Венецуела. Аргументите, които Румен Радев представи против нея, силно напомнят становището на руския президент Владимир Путин по въпроса. Според съобщение на Кремъл в разговор с Николас Мадуро Путин е заявил, че "деструктивната външна намеса поругава базовите норми на международното право" .

"Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати", заявява и българският държавен глава, който е и защитник на премахването на западните санкции срещу Русия заради анексирането на украинския полуостров Крим с военна инвазия през 2014 г., флагрантно потъпкала международното право и установените с договор след разпадането на СССР граници.

Радев освен това призовава за преговори между Мадуро и опозицията и твърди, че европейският натиск може да предотврати подобни преговори заради опасността от "провокирано насилие и вътрешен конфликт". Президентът очевидно не желае да забележи факта, че Мадуро от години управлява с тежката подкрепа на военните и отдавна упражнява насилие срещу опонентите си.

Но пък според руския зам. външен министър Сергей Рябков Русия е готова да действа като посредник между Мадуро и Гуайдо в "защита на суверенността на Венецуела и висшия принцип за ненамеса в международното право".

Позицията на Радев звучи в синхрон и с китайската. Пекин обяви, че "външните санкции или намеса не помагат за разрешението на реалните проблеми". Или както казва и българският президент: "В политически план трябваше да научим урока, че ултиматумите винаги прекъсват каналите за комуникация и блокират възможностите за преговори".

С грижа за венецуелския народ?

За някакъв особен ефект в България от кризата във Венецуела трудно може да се говори.

Данните на НСИ за търговските отношения между двете страни през 2017 г. сочат венецуелски внос за близо 21 хил. лв. и български износ за малко над 600 хил. лв.

Затова с първостепенно значение остава ценностната база на позициите за събитията в латиноамериканската държава. Твърдението на президента Радев, че външната намеса може да "донесе страдания на народа на Венецуела" е, меко казано, лош политически вкус. Проявата му от защитници на Мадуро в лицето на лидера на "Воля" Веселин Марешки, Румен Петков от АБВ и дори от БСП не е неочаквана. Нареждането на Радев до тях говори повече за политическите и ценностни обвързаности.

В международен план разминаването между правителството и президента се случва в неприятен момент. Погледната откъм Европа, България и без това няма особено добър образ. Липсата на реформи, бедността и корупцията превърнаха страната в любимо доказателство за хората, които смятат, че разширяването на ЕС на изток е било грешка, която е причина за сегашните проблеми на съюза. Всяко разминаване с широко подкрепяна в Европа позиция (особено ако тя съвпада с руската) помага за затвърждаване на впечатлението, че България е неблагонадежден съюзник.

Ако позициите на Русия и Китай могат да се обяснят и с факта, че са кредитори на Венецуела с десетки милиарди долара и режимът на Мадуро им обещава петролни доставки, припяващите им български политици звучат до неудобство цинично. Защото много добре помнят двете подобни кризи в България, макар и в по-скромен мащаб - с галопираща инфлация, изпразнени магазини и сведени до няколко долара доходи.

В понеделник 19 страни в ЕС последваха САЩ, Канада и мнозинството от южноамериканските държави в подкрепата им за председателя на Народното събрание на Венецуела Хуан Гуайдо като временен президент на страната, по-късно вечерта и българското външно министерство излезе с такава позиция. В същото време президентът Румен Радев призова властите да се въздържат от подкрепа на европейската и като цяло на западните демократични страни позиция за ситуацията във Венецуела. С разграничаването си от европейското виждане за разрешаването на проблемите в изпадналата в тежка икономическа и политическа криза под ръковоството на настоящия президент Николас Мадуро латиноамериканска държава българският държавен глава на практика се присъедини към позицията на Русия, Китай, Турция и други подобни страни с авторитарно управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Виждам само един проблем с логиката: ако аз обичам яребици и Хитлер е обичал яребици, според Деян аз съм хитлерист, а той е бил доктор... Нали така: общи интереси, баба ми е живяла на бул. Адолф Хитлер, пък Адолф имал ъ-ъ-ъ леки психо отклонения...

    Тъжно е, че заради избраната линия на такова елементарно наподобяване е написан целия този текст при това с доста фриволни забежки извън истината.

    Всъщност президентът говори единствено за диалог между управляващите и опозицията във Венецуела. Какъв Путин, какви 5 лв?! Това е китайската, индийската, индонезийската, мексиканската, уругвайската, мароканската...не се сещам другите. Всъщност е позицията и на ООН, изразена от Гутериш.
    Трябва да се чете. Не само от листчето...

    Текстът на президентското обръщение е публичен. Кратък и запомнящ се и е некоректно да се вадят части от изречения, които да се довършват със свои думи. Това е направо нахалство и говори зле не само за 7-те години, а и за нивото на разговора тук и че всъщност разговор не се допуска, ако не мислиш като това, което на автора му е продиктувано по телефона...

    Планът Монро? Студено...
    Превратът в Гватемала? Студено...
    Заливът на свинете? Пак студено...
    Превратът на Пиночет в Чили? Студено, студено...
    Превратът на хунтата в Аржентина? Пак ли студено?..
    Свалянето на Русефф и възкачването на Болсонаро в Бразилия? Ледено!
    Тъй като случващото се около Венецуела се е случвало абсолютно по същия начин десетки пъти досега, ще обобщя накратко историята на американския преврат в Гватемала:

    На изборите през 1950 г. героят на гватемалската революция полк. Хакобо Арбенс Гусман е първият честно избран гватемалски президент, победил проамериканския кандидат Идиторас Фуентес. Арбенс отказва на САЩ да изпрати войска в Корейската война, легализира компартията, национализира земята на Юнайтед фруут къмпани и я раздава на хората, които я обработват. Съдбовна грешка!
    С ЮФК е тясно свързана фамилията Дълес. Джон Фостър по нова време е държавен секретар на САЩ, а брат му – Алън: директор на ЦРУ... Борбата за семейните активи прекрасно се прелива в битката с комунизма.
    Следва до болка познаното, което се повтаря и повтаря до днес: САЩ въвеждат икономически санкции срещу Гватемала и подхващат мощна медийна кампания за дескридиране на Арбенс: бил агент на Москва, предоставил й пристанища за бази на съветски подводници, нищо, че СССР и Гватемала не са имали дипломатически отношения. Организацията на американските държави (както и сега) в декларация заклеймява „комунистическия режим“ на Арбенс.

    ЦРУ формира в Гватемала алтернативно правителство и наемническа армия под командването на Кастильо Армаса, която е финансирана и въоръжена от ЦРУ. Дори има и бойни самолети: амеликански изтребители със замацани опознавателни знаци, пилотирани от американски пилоти. През май 1954 г. американският флот прави морска блокада на Гватемала, а на 17 юни Съветът за национална сигурност на предзидента Айзенхауър взема решение за начало на военна операция срещу републиката. Наемниците на Армас, обаче, са разгромени. Тогава авиацията необезпокоявано започва да бомбардира градове и села, ферми, фабрики, складове, пътища, пристанища - всичко!. Посланикът на САЩ в ООН уверява, че страната му няма нищо общо с това.
    Същевременно ЦРУ „работи“ и с висши гватемалски офицери (нещо като онзиденшните призиви на Помпео към венецуелската армия...) Под натиска на генералитета Арбенс подава оставка и напуска страната. Президент (без избори!) става Кастильо Амас. Първата му работа е да отмени реформите, да върне плантациите на ЮФК, да забрани отново компартията, да вкара в затворите, избие или прогони от страната всички, лоялни на президента Арбенс.

    Сред хилядите бежанци е и младият аржентиски д-р Ернесто Гевара, с очите си видял и описал подробно свалянето на първото демократично избрано правителство в Гватемала.

    Опитвах всячески да пестна тук една забележителна американска карикатира. Не стана, затова ще я преразкажа: изпод съборения и счупен паметник на Мадуро бликва нефт и около гейзера танцуват един клоун с жълт перчем и една долгоноса баба с леопардови обуща.

    Спощи президентът Радев ми върна чувството за национално достойнство и че съм гражданин на суверенна страна.
    Закратко.
    Деян ме прасна с парцала и върна в реалността...

  • 3
    practic avatar :-|
    Practic

    "Спощи президентът Радев ми върна чувството за национално достойнство и че съм гражданин на суверенна страна".

    Да, снощи е било,
    и пРезидентът Радев го върнал...
    Чувството за национално достойнство, де... Добре, "достойнство", но в никакъв случай "национално" ! ,,Русский/русская” не отразява сплотяването на жителите в единна общност, традиционно класифицирана като нация. Не свидетелства за автохтонен произход. Прилагателното име етноним означава единствено (верно)поданство.
    И всъщност не "гражданин", а верноподаник. И по-точно не на "суверенна страна", а на "суверенна демокрация" !
    Колко е хубаво, когато навреме и на място бива уточнен понятийно-категориалния апарат, дами и господа!
    Лека нощ и до нови срещи!

  • 4
    ahj21578679 avatar :-P
    ahj21578679

    И кво - Баце и Катето се наведоха на американците е назначиха президент на венецуелците от мое име?
    Преди ми купиха изтребители - от най-скъпите: американски!
    Дали ще ми сложат и американски ракети да ме пазят?
    Райтеон трЕбва да работи...

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "D-r D":

    А пък аз продължавам да питам? Как някакви американски санкции ще съборят нефтена икономика без военни действия? Това не се е случвало точно никога.

    Този далновиден пазител на социалните права как докара страната си дотам?

    Явно венецуелците са като българите. Обичат си Чавес и си седят с носталгията. Мадуро очевидно не може и не иска да се справи, а те все още го подкрепят. За капак цялата държавна машина им помагат да закрепят некадърния управленец начело.

    Накрая ще стане точно като в България. Носталгичния беден народец ще седи и ще се оплаква ежедневно как било хубаво, пък накрая американците им го отнели. Все едно не са крепили този некадърник на власт с години. Мадуро си заслужава преврат. Промитите мозъци във Венецуела - не.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Уважаеми Капитал,
    Гаврата, простотията и вечерната старомоминска злоба трябва да имат някакъв таван, все пак.
    Или и Икономедия споделя изводите в #1, или просто инспирирате подобен говор на омразата? Кое от двете? Или и двете?
    И двете...

  • 7
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Аз реч на омразата слушах на тавариш льотчик в новогодишната реч.

  • 8
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    Живял ли си през последните 30 години в България?! Дори и да не си,пак би трябвало да можеш да ВИДИШ,че между историческите събития и националните култури на България и Венецуела няма почти нищо общо. През Прехода у нас няма нито един премиер изкарал два мандата подред! Имаме над двеста политически убийства на забележи,комунисти. От Луканов та до съветника на Гоце Кюлев.
    И стига с тая измислена носталгия по соца. Няма такава и не е възможно да има,защото новите поколения 30 години след началото на Прехода,просто не знаят точно какво е било преди "10-ти".

  • 9
    borodino avatar :-|
    borodino

    Първо-естествено- прочетох доктора. После т.н. Деян, който прави компилация от войнстващите изказвания по темата на О.Минчев и Ил.Василев във фейса. Наглост.
    Наистина е наглост да се слагат в устата на президента думи, които не е казвал и от тях да се теглят предвзетитез8 "изводи".
    И като подкрепим самозванеца, бедните във Венецуела ще свършат ли? Или просто америка ще получи индулгенция да им открадне петрола?

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#9] от "borodino":

    Драги колега,
    Много добре знаете значението на хигиената. И това не включва само миенето на ръцете след дефекация, а което е много по-важно: опазването на психиката. Форумът на Капитал дава достатъчно материал за докторат по психиатрия за фобиите и тяхното стимулиране. Аз не разбирам защо една медия целенасочено обостря допълнително едно болестно състояние и като го обостри - какво смята, че ще постигне? Иска пандемия ли?!

    Не съм сигурен, че младите хора, които пълнят тая газета, си дават сметка, че се мятат като дребен пожарникар на края на маркуча, който е изпуснал от контрол мощната реактивна струя на медийното въздействие. Пропагандата е оръжие. Оръжието е предназначено само да убива. Пропагандата разделя хората, настройва ги един срещу друг. И ги оставя да се избиват...

    През 2017 г. по време на месеците на насилие във Венецуела, (които там така и наричат: "насилието") испанците писаха за потресаващ случай в богатския квартал на Каракас - Чакау, където сега се правят про Гуидо демонстрациите. Та тогава едно явно по-неугледно облечено момче било нарочено от озверялата тълпа за чавист, залято било с бензин и подпалено живо...

    Съдейки по словесната агресия, която се помпа тук, вървим натам...Стъпка по стъпка.

    В нашия занаят сме научени да мислим за последствията: след операцията, след терапията. Защото недоглежданията могат да убият.

    В пропагандата убийствата са масови. Историята го показва. Просто трябва да се чете...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK