Екоорганизации се обявиха против промените за "Натура 2000"

Природозащитните организации призоваха за оттегляне на подготвяните промени в Закона за биологичното разнообразие, който определя подхода за управление на мрежата "Натура 2000" в България. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на предлаганите текстове, становища по които ще бъдат приемани до 8 февруари.

"Няма да го бавим. Ще бъде подобрен и след това ще продължи своя път", каза министърът на околната среда Нено Димов. "Управлението на една трета от държавата ще бъде определено от това какво се разпише в този закон", посочи той. По време на обсъждането Димов заяви, че би сложил човека на първо място в микса между природата, хората и икономиката, като допълни, че е направено всичко, за да се интегрират местните общности към процеса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проектът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие предизвика сериозни критики от природозащитните организации. Той въвежда нов подход за управление на мрежата "Натура 2000" в България и дава по-големи правомощия на министъра, като забраните и ограниченията в защитените зони от мрежата ще бъдат включвани само по необходимост и по преценка на министъра на екологията.

Предвижда се изграждане на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво, въвежда се задължително изготвяне на планове за управление на зоните и научната общност се задължава да предава задължително данните, които е събрала, на Министерство на околната среда и водите.

Досега не е било правилно



"Досега не сме управлявали "Натура 2000" правилно. Ние или дословно повтаряме директивите, или повтаряме Закона за защитените територии, а целите (на "Натура 2000" - бел. ред.) са различни", заяви Мирослав Калугеров, директор на Дирекция "Национална служба за защита на природата", по време на обсъждането.

От ведомството посочват, че европейската директива за местообитанията не изисква въвеждането на забрани за дейности в защитените зони. "Практиката показва, че подобна политика по-скоро създава негативно отношение в заинтересованите страни към природозащитата. В други държави, членки на ЕС, този подход не се прилага. С промяната задължението за включване на забрани се заменя с възможност за въвеждане на забрани и ограничения по изключение и преценка на компетентния орган", се казва в мотивите на МОСВ

Комитет на заинтересованите лица

Проектозаконът предвижда още въвеждането на задължително разработване на териториални планове на управление на зоните. Досега те не са били задължителни, а е можело да се разработват за отделните зони, например от някоя неправителствена организация.

Промените предвиждат плановете за управление да се изготвят от Комитет на заинтересованите лица, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт, регионални структури или регионални представители на браншови, работодателски и други секторни организации, регионални структури или регионални представители на организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в "Натура 2000", регионални неправителствени природозащитни организации. Съставът на комитета ще се определя от директора на съответната регионална екоинспекция, която ще одобрява плана.

Последната инстанция ще е министърът. Съществуващият досега Национален съвет по биологичното разнообразие се заменя с Национален консултативен съвет за "Натура 2000" към министъра на околната среда. Той ще се определя със заповед на министъра и в него ще влизат представители на изпълнителната власт, на Националното сдружение на общините, областните управители, на РИОСВ, на браншови и работодателски организации и неправителствени организации.

Без научно начало, без съвет

От природозащитната коалиция "За да остане природа в България" излязоха със становището, че "МОСВ предлага пълна подмяна на цялата концепция за обявяване и управление на защитените зони. Предлага се премахване на научното начало при обявяването, промените и управлението на защитените зони", заявяват от коалицията.

Друга критика е, че предложената структура дублира дейности на съществуващи държавни структури като дирекциите на националните и природни паркове. Пример е защитена зона "Централен Балкан", попадаща на територията на пет РИОСВ, което означава, че зоната ще се управлява от пет регионални плана за управление в допълнение на действащия план за управление на националния парк.

Кой може да влезе

По отношение на участието на неправителствените организации са въведени редица изисквания и на национално, и на регионално ниво, като по думите на Стойчо Стойчев от Българско дружество за защита на птиците става въпрос за "намаляване на ролята на обществото и въвеждане на трудности пред неправителствените организации".

Национална неправителствена природозащитна организация ще трябва да има клонова мрежа в териториалния обхват на не по-малко от две РИОСВ и да е извършила поне една дейност по опазването на природата и биологичното разнообразие за последните три години. Тя трябва да има прозрачно управление с регулярно информиране и активно участие на всички членове чрез изградена и функционираща система за комуникация с членската маса, гарантираща участието на членовете в процеса на взимане на решение. И да няма задължения към държавата или към общините.

Същите изисквания се поставят и към регионалните неправителствени природозащитни организации, които трябва да имат редовни членове с постоянен или настоящ адрес в териториалния обхват на съответната РИОСВ.

"Като неправителствени организации, ангажирани с опазването на природата, не възразяваме да има изисквания към участниците в съветите за биологично разнообразие, които да докажат тяхната компетентност и ангажираност към темата, но считаме за дискриминационно предложението на МОСВ тези искания да касаят само природозащитните организации", заявиха от "За да остане природа в България". "Членовете трябва да са компетентни, ако не познаваш дадено нещо, не можеш да го опазиш, няма как и да го видиш", заяви Тома Белев, директор на Асоциацията на парковете.

Лицата и организациите, които набират и анализират първични данни за местообитанията и видовете обаче, според промените в закона ще са длъжни да ги предоставят на Министерството на околната среда и водите преди тяхното използване за изготвянето на частни и официални документи. Този текст предизвика сериозното възмущение на научната общност.