С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 6 фев 2019, 14:37, 6804 прочитания

Защо фармацевти носят жълти жилетки

Част от тях воюват кой да оглави съсловната организация и се оплакват от изисквания, налагащи елементарна отчетност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки"; "Новата наредба за намаляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки"; "Изискванията на здравната каса ще доведат до фалит на квартални аптеки"; "Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че системата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фалити!".

Фалитът е плашилото, което магистър-фармацевтите размахват всяка година, когато държавата понечи да въведе някакъв тип отчетност в обектите им, като например компютри за работа със здравната каса или касов апарат. Прогнозите, разбира се, са комични, защото броят на аптеките в България продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обороти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на световната анализаторска компания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е заплашен от фалит.


За какво са протестите

Последният протест от вторник например беше обявен от една от професионалните организации в бранша - Национална аптечна камара, в която членуват 128 аптеки по данни на председателя й Антон Вълев (общо в страната аптеките са около 3600). Във вторник в част от тези 128 аптеки фармацевтите облякоха жълти жилетки в знак на протест срещу въвеждането на софтуер за верификация на медикаментите, който задължително трябва да притежава всяка аптека, за да следи фалшивите лекарства, от 9 февруари нататък. Системата започва работа в целия ЕС едновременно, съществуването й е основано на директива от 2011 г. и регламент от 2016 г., а един четец струва 200 лв. - сума, която едва ли би затруднила какъвто и да е бизнес.

Обличането на жълти жилетки има и още няколко причини. През тази година аптеките трябва да изпълнят още три законови задължения – да въведат касови апарати за отчитане в реално време пред Националната агенция по приходите, както и всички останали фирми, през следващия месец да въведат софтуер, подготвен от държавата, с който всяка вечер да изпращат един файл до Изпълнителната агенция по лекарствата, за да се следи за дефицит на медикаменти, и в края на годината да въведат софтуер за електронна рецепта, който отново ще бъде подготвен от държавата. Протестиращите обаче настояват, че държавата следва да им покрие разходите по дигитализацията, била тя наложена от ЕС или от българското законодателство.



В ЕС няма нито една държава, която да е платила за въвеждането на четци за верифициране на лекарства. Напротив, в част от държавите аптеките плащат, за да участват в системата за следене на медикаменти. Част от българските аптеки обаче биха искали държавата да им плати четците, а освен това да им купи компютри, както това стана по проект на Световната банка с личните лекари през 2000 г., и софтуер за следене на складовите наличности, който струва 500 - 700 лв. Според тези фармацевти поне 500 аптеки в България нямат компютри, понякога нямат ток и държавата, както и съсловната им организация, трябва да се погрижи за тях. На практика покупката на нов компютър, софтуер и четец би струвало на една аптека 1700 - 2000 лв.

Битка в съсловието

На този фон тече и още една битка в съсловието - за това кой да оглави съсловната организация на фармацевтите Българския фармацевтичен съюз (БФС), защото вторият мандат на председателя й проф. Илко Гетов изтича през октомври. Паралелно тече спорът доколко ръководството в момента защитава търговските интереси на членовете си. Отделно от това остава впечатлението, че част от аптеките просто не искат въвеждането на ред и проследяване на лекарствата, защото това ще преустанови нелегалната търговия и износ на медикаменти. "Дигитализацията е един вид стрес тест на системата, защото с нея всички некоректни и нелояни практики в лекарствоснабдяването ще бъдат елиминирани", коментира председателят на БФС проф. Илко Гетов.

Управата на БФС пък е принципно съгласна с въведените законови промени за проследяването на лекарствата. Всеки фармацевт е длъжен да членува в БФС, за да може да упражнява професията, а здравната каса проверява дали аптекарите са си платили членския внос. Освен фармацевтите в аптеките и болниците в съюза участват и работещите в институциите и във фармацевтичните компании. Овладяването на БФС е принципно важно, защото съсловието се самоконтролира през нея, а представители на БФС участват в комисиите, които дават лицензи на аптеки и разрешават за употреба лекарства. В съсловната организация към момента членуват 6502 магистър-фармацевти, затова протестът изглежда символичен.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев съобщи във вторник, че от 3600-те аптеки, които работят в България, 2400 предлагат лекарства, платени от здравната каса, което предполага минималното ниво на дигитализация. "Не мога да си представя, че останалите 1200 аптеки, които не работят с НЗОК, за което се изисква компютър, нямат касов апарат или работят без интернет и компютър, тъй като една аптека трябва най-малкото да има софтуер, за да управлява складовото си стопанство", каза Ананиев. Минималният асортимент продукти в една аптека е между 3000 и 5000, което в днешно време трудно би се управлявало с тефтер в ръка.

Ананиев е категоричен, че промените няма да доведат до фалит на аптеки, и припомни, че ведомството му е обещало плавен преход – в рамките на половин година аптеките няма да бъдат глобявани, а освен това здравната каса ще продължи да плаща 2 лв. на обработена рецепта.
25% е пазарният дял на малките аптеки в България

Не всички от аптеките, работещи със здравната каса, поддържат пълната гама от 1500 лекарства. Повечето аптеки не продават скъпоструващи лекарства, а само такива, от които могат да печелят.

"По данни на IQVIA индивидуалните аптеки, собственост на магистър-фармацевти в България, са около 45% от всичките реално работещи аптеки, които са приблизително 3200, като тенденцията е към намаление. Преди 5 години този показател е бил 55%. Пазарният дял на тези аптеки е около 25% за 2018 г. и също намалява през годините, макар и по-бавно", коментира мениджър на IQVIA за България. По думите му всички останали аптеки се намират във верига от два и повече обекта и през тях минават 75% от продажбите на лекарства.

Той отбелязва още, че средните обороти на малките аптеки са под 50 хил. лв. месечно при средна надценка под 15%, но не може да каже колко от аптеките, неработещи с НЗОК, нямат компютър и софтуер.

Малка предизборна кампания

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите, които смятат, че държавата трябва да плати компютрите, софтуера на аптеките, четците за верифициране на лекарствата и да увеличи таксата, която фармацевтите получават за обработка на рецептата, се оглавява от Аделина Любенова, член на борда на един от четирите търговеца на едро с медикаменти с около 20% пазарен дял – това е българската компания "Стинг" с приходи 531 млн. лв. през 2017 г. Любенова е фармацевт, дългогодишен активен член на ръководството на БФС, а дистрибуторът е основен кредитор и снабдител на малките аптеки, собственост на фармацевти. По време на последните избори за председател на фармацевтичния съюз Любенова беше кандидат, но изгуби от проф. Илко Гетов, като събра 144 срещу 318 гласа. След неуспешно обжалване на избора в съда тя се опита да организира извънреден конгрес на съюза, но отново не успя. Тъй като официалните органи на фармацевтичния съюз подкрепят верификацията на лекарствата и са в постоянни преговори със здравната каса и здравното министерство, малцинството фармацевти против организираха конференция на 15 януари. Повечето от официалните лица обаче разбраха за нея постфактум и не присъстваха. На събитието инициативният комитет е заявил желанието си държавата да подкрепи финансово аптеките при въвеждането на новите дигитални системи и освен това да отложи въвеждането им с две години.

Лидерът на протестиращите фармацевти Антон Вълев, облечен в жълта жилетка, присъства на пресконференцията на здравния министър, след която двамата се уговориха за среща с малките аптеки.

"Много колеги биха искали да се кандидатирам за председател на БФС, но аз не бих искал, докато не видя съсловието единно. Работа може да се върши и без да заемаш постове", казва Вълев. Според него няма нищо лошо в предизборните кампании, ако се постигне нещо полезно за съсловието, но БФС не е толкова жива организация, която да има силата за мощни предизборни кампании.

Третото лице на протеста, автор на дълго писмо, разпратено до институциите, е председателят на Регионалната фармацевтична колегия (РФК) в Благоевград Константин Качулев, който е подписал писмото и като член на управителните съвети на две неправителствени сдружения – "Експерти за просперитет на гражданското общество" и "Българско международно движение". Първото сдружение е експертно и дава становища по нормативни актове, уточни Качулев. Сайтът на второто съобщава, че то се състои от "доброволни групи от съмишленици", всеки от които може да участва в повече от едно министерство в сянка и за "граждански проект, който ще оглави новата българска държава". Качулев коментира пред "Капитал", че в РФК - Благоевград, членуват 207 души, но не ги е събирал за подкрепа за писмата си, а е получил подкрепата на управителния съвет от седем души.

По времето на здравния министър проф. Николай Петров през 2017 г. група депутати от управляващата коалиция предложиха кандидатурата на Качулев за заместник-директор на лекарствената агенция. По това време приоритет на част от народните представители беше да оказват натиск върху институцията да регистрира лекарство за рак, диабет и други болести, изобретено от приближен на Волен Сидеров.

Качулев коментира, че кандидатурата му е била "приета от депутати и предложена на тогавашния министър проф. Николай Петров, но заместник-министърът не ме одобри". Пак вчера той заяви, че е партньор с Аделина Любенова и че в момента компанията, в която работи, се занимава и с продажба на четци за верификацията. Той бил уредил колегите му от Благоевград да ги получат на доставна цена, като освен това е помогнал да получат безплатно и аптечен софтуер, за който да плащат само 51 лв. такса месечно.

"Да бъда председател на БФС е отговорност, която в момента не искам да си причинявам, но ако нещата тръгнат натам, ще си поема кръста, след като има един куп хора, които ми се доверяват", коментира Качулев. Той допълва, че те не са против верификацията, а срещу начина, по който се въвежда, и усложняването на работата, което я съпътства.

В инициативния комитет участва и председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов, в която участват веригите аптеки. На пръв поглед обединението на вериги с малките аптеки е странно, още повече че дори етикетите на стоките в аптеките на Костов от веригата "Ремедиум" от години са дигитални.

Костов обаче смята, че по традиция ръководството на БФС не защитава добре интересите на съсловието по отношение на верификацията. "Получава се така, че идват производителите и казват, че половин час на ден трябва всяка една аптека да работи безплатно за тях заради верификацията. Отделно от това идва НАП и казва, че още половин час трябва да се работи за тях. Здравната каса започна да казва, че трябва да работим безплатно и за тях. Предстои да дойде и ИАЛ, които да кажат, че всяка вечер искат да работим за тях половин час и да изпращаме данни за складовите наличности. Въпросът е кога работим за себе си", коментира той.

Какво няма да се случва, ако има верификация?

През октомври миналата година един от членовете на благоевградската фармацевтична колегия - Светлана Тюлекова, сестра на дългогодишния председател на колегията, беше арестувана като част от група, която не е прилагала лекарства на онкоболни, а ги е изнасяла нелегално от болничната аптека. Ако тогава имаше възможност да се проследява пътят на лекарството, пациентите на тези клиники нямаше да бъдат измамени. Константин Качулев се съгласява с това и отбелязва, че Тюлекова е била редовен член на колегията, но "РФК няма възможност да следи работата на фармацевтите. Ако получи присъда, ще разгледаме случая в етичната ни комисия", допълва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1621 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2647 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата ще бори контрабандата при горивата с 24-часово видеонаблюдение

Борисов покани всички медии на публична демонстрация как работи системата, "за да спрат тези басни"

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10