Защо фармацевти носят жълти жилетки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо фармацевти носят жълти жилетки

Национална аптечна камара

Защо фармацевти носят жълти жилетки

Част от тях воюват кой да оглави съсловната организация и се оплакват от изисквания, налагащи елементарна отчетност

Десислава Николова
7975 прочитания

Национална аптечна камара

© Национална аптечна камара


"Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки"; "Новата наредба за намаляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки"; "Изискванията на здравната каса ще доведат до фалит на квартални аптеки"; "Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че системата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фалити!".

Фалитът е плашилото, което магистър-фармацевтите размахват всяка година, когато държавата понечи да въведе някакъв тип отчетност в обектите им, като например компютри за работа със здравната каса или касов апарат. Прогнозите, разбира се, са комични, защото броят на аптеките в България продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обороти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на световната анализаторска компания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е заплашен от фалит.

За какво са протестите

Последният протест от вторник например беше обявен от една от професионалните организации в бранша - Национална аптечна камара, в която членуват 128 аптеки по данни на председателя й Антон Вълев (общо в страната аптеките са около 3600). Във вторник в част от тези 128 аптеки фармацевтите облякоха жълти жилетки в знак на протест срещу въвеждането на софтуер за верификация на медикаментите, който задължително трябва да притежава всяка аптека, за да следи фалшивите лекарства, от 9 февруари нататък. Системата започва работа в целия ЕС едновременно, съществуването й е основано на директива от 2011 г. и регламент от 2016 г., а един четец струва 200 лв. - сума, която едва ли би затруднила какъвто и да е бизнес.

Обличането на жълти жилетки има и още няколко причини. През тази година аптеките трябва да изпълнят още три законови задължения – да въведат касови апарати за отчитане в реално време пред Националната агенция по приходите, както и всички останали фирми, през следващия месец да въведат софтуер, подготвен от държавата, с който всяка вечер да изпращат един файл до Изпълнителната агенция по лекарствата, за да се следи за дефицит на медикаменти, и в края на годината да въведат софтуер за електронна рецепта, който отново ще бъде подготвен от държавата. Протестиращите обаче настояват, че държавата следва да им покрие разходите по дигитализацията, била тя наложена от ЕС или от българското законодателство.

В ЕС няма нито една държава, която да е платила за въвеждането на четци за верифициране на лекарства. Напротив, в част от държавите аптеките плащат, за да участват в системата за следене на медикаменти. Част от българските аптеки обаче биха искали държавата да им плати четците, а освен това да им купи компютри, както това стана по проект на Световната банка с личните лекари през 2000 г., и софтуер за следене на складовите наличности, който струва 500 - 700 лв. Според тези фармацевти поне 500 аптеки в България нямат компютри, понякога нямат ток и държавата, както и съсловната им организация, трябва да се погрижи за тях. На практика покупката на нов компютър, софтуер и четец би струвало на една аптека 1700 - 2000 лв.

Битка в съсловието

На този фон тече и още една битка в съсловието - за това кой да оглави съсловната организация на фармацевтите Българския фармацевтичен съюз (БФС), защото вторият мандат на председателя й проф. Илко Гетов изтича през октомври. Паралелно тече спорът доколко ръководството в момента защитава търговските интереси на членовете си. Отделно от това остава впечатлението, че част от аптеките просто не искат въвеждането на ред и проследяване на лекарствата, защото това ще преустанови нелегалната търговия и износ на медикаменти. "Дигитализацията е един вид стрес тест на системата, защото с нея всички некоректни и нелояни практики в лекарствоснабдяването ще бъдат елиминирани", коментира председателят на БФС проф. Илко Гетов.

Управата на БФС пък е принципно съгласна с въведените законови промени за проследяването на лекарствата. Всеки фармацевт е длъжен да членува в БФС, за да може да упражнява професията, а здравната каса проверява дали аптекарите са си платили членския внос. Освен фармацевтите в аптеките и болниците в съюза участват и работещите в институциите и във фармацевтичните компании. Овладяването на БФС е принципно важно, защото съсловието се самоконтролира през нея, а представители на БФС участват в комисиите, които дават лицензи на аптеки и разрешават за употреба лекарства. В съсловната организация към момента членуват 6502 магистър-фармацевти, затова протестът изглежда символичен.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев съобщи във вторник, че от 3600-те аптеки, които работят в България, 2400 предлагат лекарства, платени от здравната каса, което предполага минималното ниво на дигитализация. "Не мога да си представя, че останалите 1200 аптеки, които не работят с НЗОК, за което се изисква компютър, нямат касов апарат или работят без интернет и компютър, тъй като една аптека трябва най-малкото да има софтуер, за да управлява складовото си стопанство", каза Ананиев. Минималният асортимент продукти в една аптека е между 3000 и 5000, което в днешно време трудно би се управлявало с тефтер в ръка.

Ананиев е категоричен, че промените няма да доведат до фалит на аптеки, и припомни, че ведомството му е обещало плавен преход – в рамките на половин година аптеките няма да бъдат глобявани, а освен това здравната каса ще продължи да плаща 2 лв. на обработена рецепта.

25% е пазарният дял на малките аптеки в България

Не всички от аптеките, работещи със здравната каса, поддържат пълната гама от 1500 лекарства. Повечето аптеки не продават скъпоструващи лекарства, а само такива, от които могат да печелят.

"По данни на IQVIA индивидуалните аптеки, собственост на магистър-фармацевти в България, са около 45% от всичките реално работещи аптеки, които са приблизително 3200, като тенденцията е към намаление. Преди 5 години този показател е бил 55%. Пазарният дял на тези аптеки е около 25% за 2018 г. и също намалява през годините, макар и по-бавно", коментира мениджър на IQVIA за България. По думите му всички останали аптеки се намират във верига от два и повече обекта и през тях минават 75% от продажбите на лекарства.

Той отбелязва още, че средните обороти на малките аптеки са под 50 хил. лв. месечно при средна надценка под 15%, но не може да каже колко от аптеките, неработещи с НЗОК, нямат компютър и софтуер.

Малка предизборна кампания

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите, които смятат, че държавата трябва да плати компютрите, софтуера на аптеките, четците за верифициране на лекарствата и да увеличи таксата, която фармацевтите получават за обработка на рецептата, се оглавява от Аделина Любенова, член на борда на един от четирите търговеца на едро с медикаменти с около 20% пазарен дял – това е българската компания "Стинг" с приходи 531 млн. лв. през 2017 г. Любенова е фармацевт, дългогодишен активен член на ръководството на БФС, а дистрибуторът е основен кредитор и снабдител на малките аптеки, собственост на фармацевти. По време на последните избори за председател на фармацевтичния съюз Любенова беше кандидат, но изгуби от проф. Илко Гетов, като събра 144 срещу 318 гласа. След неуспешно обжалване на избора в съда тя се опита да организира извънреден конгрес на съюза, но отново не успя. Тъй като официалните органи на фармацевтичния съюз подкрепят верификацията на лекарствата и са в постоянни преговори със здравната каса и здравното министерство, малцинството фармацевти против организираха конференция на 15 януари. Повечето от официалните лица обаче разбраха за нея постфактум и не присъстваха. На събитието инициативният комитет е заявил желанието си държавата да подкрепи финансово аптеките при въвеждането на новите дигитални системи и освен това да отложи въвеждането им с две години.

Лидерът на протестиращите фармацевти Антон Вълев, облечен в жълта жилетка, присъства на пресконференцията на здравния министър, след която двамата се уговориха за среща с малките аптеки.

"Много колеги биха искали да се кандидатирам за председател на БФС, но аз не бих искал, докато не видя съсловието единно. Работа може да се върши и без да заемаш постове", казва Вълев. Според него няма нищо лошо в предизборните кампании, ако се постигне нещо полезно за съсловието, но БФС не е толкова жива организация, която да има силата за мощни предизборни кампании.

Третото лице на протеста, автор на дълго писмо, разпратено до институциите, е председателят на Регионалната фармацевтична колегия (РФК) в Благоевград Константин Качулев, който е подписал писмото и като член на управителните съвети на две неправителствени сдружения – "Експерти за просперитет на гражданското общество" и "Българско международно движение". Първото сдружение е експертно и дава становища по нормативни актове, уточни Качулев. Сайтът на второто съобщава, че то се състои от "доброволни групи от съмишленици", всеки от които може да участва в повече от едно министерство в сянка и за "граждански проект, който ще оглави новата българска държава". Качулев коментира пред "Капитал", че в РФК - Благоевград, членуват 207 души, но не ги е събирал за подкрепа за писмата си, а е получил подкрепата на управителния съвет от седем души.

По времето на здравния министър проф. Николай Петров през 2017 г. група депутати от управляващата коалиция предложиха кандидатурата на Качулев за заместник-директор на лекарствената агенция. По това време приоритет на част от народните представители беше да оказват натиск върху институцията да регистрира лекарство за рак, диабет и други болести, изобретено от приближен на Волен Сидеров.

Качулев коментира, че кандидатурата му е била "приета от депутати и предложена на тогавашния министър проф. Николай Петров, но заместник-министърът не ме одобри". Пак вчера той заяви, че е партньор с Аделина Любенова и че в момента компанията, в която работи, се занимава и с продажба на четци за верификацията. Той бил уредил колегите му от Благоевград да ги получат на доставна цена, като освен това е помогнал да получат безплатно и аптечен софтуер, за който да плащат само 51 лв. такса месечно.

"Да бъда председател на БФС е отговорност, която в момента не искам да си причинявам, но ако нещата тръгнат натам, ще си поема кръста, след като има един куп хора, които ми се доверяват", коментира Качулев. Той допълва, че те не са против верификацията, а срещу начина, по който се въвежда, и усложняването на работата, което я съпътства.

В инициативния комитет участва и председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов, в която участват веригите аптеки. На пръв поглед обединението на вериги с малките аптеки е странно, още повече че дори етикетите на стоките в аптеките на Костов от веригата "Ремедиум" от години са дигитални.

Костов обаче смята, че по традиция ръководството на БФС не защитава добре интересите на съсловието по отношение на верификацията. "Получава се така, че идват производителите и казват, че половин час на ден трябва всяка една аптека да работи безплатно за тях заради верификацията. Отделно от това идва НАП и казва, че още половин час трябва да се работи за тях. Здравната каса започна да казва, че трябва да работим безплатно и за тях. Предстои да дойде и ИАЛ, които да кажат, че всяка вечер искат да работим за тях половин час и да изпращаме данни за складовите наличности. Въпросът е кога работим за себе си", коментира той.

Какво няма да се случва, ако има верификация?

През октомври миналата година един от членовете на благоевградската фармацевтична колегия - Светлана Тюлекова, сестра на дългогодишния председател на колегията, беше арестувана като част от група, която не е прилагала лекарства на онкоболни, а ги е изнасяла нелегално от болничната аптека. Ако тогава имаше възможност да се проследява пътят на лекарството, пациентите на тези клиники нямаше да бъдат измамени. Константин Качулев се съгласява с това и отбелязва, че Тюлекова е била редовен член на колегията, но "РФК няма възможност да следи работата на фармацевтите. Ако получи присъда, ще разгледаме случая в етичната ни комисия", допълва той.

"Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки"; "Новата наредба за намаляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки"; "Изискванията на здравната каса ще доведат до фалит на квартални аптеки"; "Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че системата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фалити!".

Фалитът е плашилото, което магистър-фармацевтите размахват всяка година, когато държавата понечи да въведе някакъв тип отчетност в обектите им, като например компютри за работа със здравната каса или касов апарат. Прогнозите, разбира се, са комични, защото броят на аптеките в България продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обороти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на световната анализаторска компания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е заплашен от фалит.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    Капитал, отново статията по темата е тенденциозна, както и предишните ви статии по темата.

    Проблем с въвеждането на толкова допълнителни административни тежести определено има и то за малките, независими аптеки. Казвам го защото имам директни наблюдения. От една страта всичко се въвежда наведнъж, от друга - догодина вероятно ще има промени с електронните рецепти. Освен това, прилагането на всичко това ще отнеме много време на фармацевтите, а накрая ще трябва и да си платят, защото някой е решил.

    Отделно, като дясна медия, остава неясно за мен защо защитавате въвеждането на тези тежести за малкия бизнес.

    Вместо да се опитвате да представите проблема като борба за власт, можете да потърсите мнение на собственик на независима аптека, в малък град около 20-30 хил. души.

    Вече се усеща недостига на лекари по тези места, скоро ще се усети и недостига на фармацевти, а действия като тези допълнително ще намалят броя им.

    Като редовен читател и запознат с темата определено мога да кажа, че отразяването на темата е тенденциозно и доста разочароващо.

  • 2
    biker_15 avatar :-|
    biker_15

    Първо искам да кажа, че този пасквил, написан от неуважаемия господин - поръчкова подлога десислав николов има за цел да покаже защо сме на последно място по медийна свобода и въведе в заблудада и масова дезинформация и малкото четящи жалката им медийка.

    Профанско е да даваш "експертно" мнение, без да си вникнал в проблема. Въпросната г-жа/г-н, написал статията нека първо да се запознае с това какво представлява верификацията и тогава да дава мнение какво може тя да спре и какво не може.
    Отвсякъде става ясно, че пропагандата е основия ви метод на работа. Жалко за тези, които не са се усетили.

  • 3
    big_papa avatar :-|
    big_papa

    Гледам някакви пишман разбирачи се изказват, че и акъл дават, че и за пропаганда говорят! Брей, много умни, само дето идея си нямат от аптечен пазар...

    В Бъгария има свръхпредлагане на аптечна услуга заради много занижените изисквания за откриване и опериране на аптека - крайно време е да се вдигне изискването за площ и да се въведе изискване за техническа опезпеченост с компютри, аптечен софтуер, бърз интернет и т.н. Гаражните аптеки или ще се модернизират или да изчезват, безсмислени са - както виждате едно верификационно чекиране не могат/не искат да направят. Преди, когато бяхме 9 милиона имаше 1200 аптеки в България, сега сме под 7 милиона, а аптеките са 3600 поне - и са с претенции...

    Какво щяло да стане в малките населени места - преди на 20-30 хиляди души имаше 2-3 аптеки, сега са 9-10. И какво ще стане - ще станат пак 2-3 аптеки, обезпечени, с дълго работно време, персонал и техника.

    И няма да мърморят, че ги карат да видите ли да работят... Верификацията е преди всичко експертна аптекарска работа и да не искат да я вършат е все едно да не искат да работят.

    Като не искат гаражните аптеки да работят - да не работят. Има достатъчно аптечни вериги. И не стачкуват.

  • 4
    biker_15 avatar :-|
    biker_15

    До коментар [#3] от "big_papa":

    Тука освен журналисти под диктат пишат и профанизирани мижатурски тролове като "биг_папа", на които им е платено да лъжат и да мажат!

    Тролче глуповато, нали именно заради появата на веригите на пазара аптеките станаха толкова много - Н-на брой, защото ги отварят на конвейер - кои като перачници на пари, кои като паравани за реекспорт на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства!

    Та държа ДЕБЕЛО да подчертая - верификацията НЕ е нито ЕКСПЕРТНА, нито АПТЕКАРСКА работа! Тя е ЕДИНСТВЕНО и само в полза на големите фармацевтични производители! Веднага обяснявам защо: първо верификацията е процес, който обхваща само законния канал на лекарствата, в който участват аптеките и там фалшиви лекарства НЯМА. Второ, верификацията е процес, при който производителя поставя уникален двумерен код върху всяка една опаковка, която произвежда и качва информацията за тях в общ централен сървър (хъб). Когато тази опаковка стигне в аптеката и мине през четеца специален софтуер се свързва с този централен сървър (хъб), за да провери дали опаковката отговаря на тази, която е качена в сървъра и съответно излиза съобщение дали лекарството е "фалшиво" или не. НО докато тази опаковка стигне до аптеката тя преминава през много точки - вносители и търговци на едро. А никой от тази верига НЕ верифицира. Единствено накрая в аптеката фармацевтът трябва да верифицира и да провери дали опаковката е оригиналната. Не това е работата на фармацевта по презумция.

    Всичко това се прави с цел големите фармацевтични фирми да имат точна статистика относно продажбите на продуктите си и да ограничи навлизането на собствените си лекарства от третия свят! Тоест един производител има и европейски пазар, има и пазар в страни от третия свят! Само че лекарствата му за европейския съюз са в пъти по-скъпи от тези за страни като Турция например! И точно това ограничение цели тази верификация - да спре навлизането на по-евтините варианти на европейския пазар! Ползи от верификацията - много, но не и за пациентие! Ползите са единствено и само за производителите!

    Затова ние фармацевтите сме ПРОТИВ този начин на налагане на верификацията и пропагандирането, че тя се прави в името на това до хората да достигат по-качествени лекарства! За нас не е проблем да направим едно вложение от 500-1000 лева, но ако то наистина елиминираше навлизането на фалшивите лекарства! Такива в законния канал на доставка - НЯМА! Фалшивите лекарства са в интернет. А там верификацията е НЕРПИЛОЖИМА.

    Добре е пациентите да разберат, че ние фармацевтите НЕ сме против тях, а работим ЗА тях и тяхното здраве и, че когато бюрократи, лобисти, пропагандисти, продажни журналисти, средства за масова дезинформация и обикновени тъпи тролове всячески се опитват да ни наложат такива практики, които имат за цел да ни елиминират от пазара и да благоприятстват средата за монополизиране на сектора от вериги крайният резултат ще е влошаване на фармацевтичната услуга и достъпността й, поскъпване на лекарствата и влошаване на достъпа до тях! Досега никъде не съм видял монополизиран сектор, който да мисли за народа и да е със социална насоченост!

  • 5
    biker_15 avatar :-|
    biker_15

    И още нещо много важно - понеже имаше спекулации, че фармацевти не искат да въвеждат верификацията, защото ще им секне търговията с фалшивите лекарства! Ако някой има намерението да ви продава фалшиви лекарства в аптека, то верификацията няма да може да го предотврати по никакъв начин! Просто ще бъде заобиколена елементарно като се изпише на ръка, без четец! А и дори да се мине през четец - просто излиза съобщение, че опаковката не е истинска и пациента няма как да знае. Програмата не може да предотврати подаването на фалшива опаковка в ръцете на пациента!
    Наистина е добре да си изкарате главите от пясъка и да се позамислите ;)

  • 6
    pavelski avatar :-|
    pavelski

    Толкова злобна и пълна с лъжи статия трудно може да се намери.
    Протестите са масови и основателни. С изключение на веригите, ясно ви е защо. Аптеките не се интересуват чия е властта в БФС, на всички им е ясно, че тази организация само събира членски внос, а иначе е замесена в играта с верификацията. Проблемът е абсурдът “верификация”.

    - Цялата история с верификацията е безумие. В България фалшиви лекарства няма и това го знаят всички. Ако в някоя държава има да се верифицират щом искат.
    - Ако някой изнася, занимайте се с тези, които изнасят а не тази недомислица да пада върху всички обекти в страната. Знаете много добре кой изнася.
    - Ще има огромна загуба на време за това безмислено верифициране.
    - Хората болни ще чакат на дълги опашки по 10-15 мин на клиент да му се верифицират лекарствата, което е безмислено за лекарства, които са доказано оригинални.
    - Работещите ще работят в пъти по-бавно и ще губят ценно време.
    - Няма да има време за консултация на пациентите, защото фармацевтите ще “верифицират”.
    - Това не е работа на аптеките, а трябва да е централизирано решение много по-назад във веригата. Само че целта реално не е верифициране.
    - Ще има големи и неоправдани разходи и за малкия и за големия бизнес.
    - Лобитата на големите производители натискат за това ЕС за да може да следят потоците на продажби, вноса и износа, те много добре знаят, че няма фалшиви лекарства, това да не ви е салам. И дайте да го отнесат по-малките, те нямат лоби.
    - Никоя държава в ЕС не иска да го въвежда, защото знаят, че е непрактично и неработещо и политиците там си защитават бизнеса по места и пациентите. И къде къде, в България да направим това безумие.
    - Големите производители да си намерят друг начин да се справят с реекспорта, а не да съсипват хиляди обекти в България и да мъчат пациентите с огромни опашки и влошено обслужване.

  • 7
    big_papa avatar :-|
    big_papa

    Ха ха ха... толкова откровени глупости на едно място не бях чел отдавна! Казваш, хората болни ще чакат на дълги опашки по 10-15 мин - ти да видиш, те и като плащат с кредитни карти пак така чакат по 10-15 минути, нали...! Абе, вие в кой свят живеете??? Смартфон знаете ли какво е?

    Откъде изпълзяхте ретроградни и глуповати?

  • 9
    pavelski avatar :-|
    pavelski


    До коментар [#7] от "
    big_papa
    ":

    Да, ще чакат по 10-15 минути на човек. Проверетете и се поинтересувайте какъв е процеса, дълъг, бавен и сложен.
    А ако системата някъде по веригата забие, пациентът въобще няма да си получи лекарствата !!!
    Ще стои болен без лекарства!

    Тази проверка въобще не трябва да е в аптеките и не трябва да се извършва в крайния обект. В крайния обект трябва да са пристигнали лекарствата готови за бърза продажба без забавяне, а фармацевта да дава фармацевтични консултации и помощ, това за което е учил и за което е ценен за обществото.

  • 10
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Мен лично хич не ми пука за малките аптеки. Време им е да остават в миналото. Но много ми пука за това дали ми продават лекарства менте или през кражби и реекспорт оставят мен и близките ми без лекарства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK