Симбиозата на властите в делото КТБ

Какъв е този обвинителен акт от 15 000 страници, който прокурорът може да преразкаже в съдебна зала за около час? Това е само един от въпросите, който изниква след вчерашното заседание в Специализирания наказателен съд по делото КТБ, където очаквано със скандал стартира новото правило в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според което прокуратурата вече няма да чете обвинителния акт, нито дори заключителната му част, при старта на съдебното дело.

Как законодателят се намеси, за да тушира абсурдите от един акт на магаломания

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

За българския наказателен процес 15 000 страници обвинителен акт, от които 5000 страници диспозитив (обвинително заключение), е абсолютен прецедент. Преди година и половина, когато зам. главният прокурор Иван Гешев сравни този обвинителен акт с "Война и мир" и с кацане на Луната с дизелов двигател, "Фрогнюз" направи свое сравнение - обвиненията в Нюрнбергския процес по 24 съдебни дела са събрани в 42 тома, общо 18 000 страници.

Дали днешната ситуация с делото КТБ е резултат от прокурорска мегаломания, дали от некадърност, или е преследвана друга цел, е отделен въпрос. Но безспорният проблем е, че именно за да тушира абсурдите, до които доведе този мегаломански акт, законодателната власт вече на два пъти целенасочено се намеси в хода на процеса. И двата пъти това бе направено чрез посредничеството на вечно готовия за подобни благотворителности Данаил Кирилов (ГЕРБ), председател на парламентарната правна комисия, чийто коронен номер е да подпъхне някой и друг текст преди второто четене на който се случи закон.

През юли 2017 г., когато вече прокуратурата се бе похвалила как е стигнала до Луната на дизел, Кирилов, асистиран от две дами от ГЕРБ, предложи нов текст към вече приети на първо четене промени в НПК, според който при започването на делото в наказателния съд прокурорът да не чете целия обвинителен акт, както това се прави от Освобождението насам, а само диспозитива му. Законът влезе в сила от 5 ноември 2017 г.



Но, оказа се, че сметките на законодателя (прокуратурата) отново са криви. Не 15 000 страници обвинителен акт, а дори и 5000 страници обвинително заключение са непосилни за изчитане в съдебно заседание. Оказа се верен разчетът на адвокати, направен при старта на съдебния процес по КТБ през май м.г., че това трябва да отнеме около година.

Затова през ноември м.г. Данаил Кирилов eднолично предложи нова промяна в НПК, този път преди второто четене на промени в Наказателния кодекс. С нея вече изцяло беше премахнато задължението на прокурора да прочете дори диспозитива на обвинителния акт в съдебната зала. Според последната редакция на чл. 276 НПК председателят на съда започва делото с доклад, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство (три минути по делото КТБ според репортажа на "Медиапул" от вторник), а след това предоставя възможност на прокурора (т.е. ако иска) да изложи обстоятелствата, включени в обвинението (малко повече от час). Дотук с публичността на процеса и правото на защита.

Законът влезе в сила преди десет дни и първата му обществено значима реализация беше по делото КТБ, каквато беше и целта. Резултатът беше, че делото КТБ продължава по същество, след като през изминалите десет месеца от стартирането му в съда бе прочетен едва половината от обвинителния акт.

Днес обвинителният акт, утре присъдата

"Четенето на обвинителния акт, което беше стара редакция в Наказателно-процесуалния кодекс, не съществува в нито една страна в Европейския съюз. Никъде това, което беше до момента, което започна като комедия и беше на път да стане фарс - да се четат хиляди страници, не може да се случи", коментира прокурор Гешев във вторник, специално командирован по делото в спецсъда от главния прокурор Цацаров, за да следи старта на новата правна регламентация. Но наблегна, че представители на прокуратурата не са участвали в конкретното изменение, докато адвокатурата досега активно е участвала в писането и промените на НПК. Проблемът е, че адвокатите участват явно, публично и регламентирано в работни групи по писане на закони, където се знае кой поема професионалната отговорност за всеки текст. Прокуратурата официално няма пръст в законодателните промени от последните години, тя предпочита други механизми.

Във вторник защитата по делото КТБ се възпротиви единодушно срещу прекратяването на четенето на обвинителния акт. Освен всички аргументи за същността на правото на защита и публичността на процеса адвокатите посочиха, че законодателят е забравил да запише преходна разпоредба, според която новата процедура (обвинителният акт не се чете) се прилага към заварените висящи съдебни производства, където прокурорите не са приключили с четенето.

Открит обаче остава въпросът дали това е краят на процедурните врътки, които прокурорската мегаломания по делото КТБ задава, или е само началото. Подобна насока на размисъл задава една реплика на адвокат Даниела Доковска, цитирана в репортажа на ClubZ, която някои може да са възприели само като закачка. Засега.

"След като прокуратурата постигна поредната промяна в закона – да не се чете диспозитивът на обвинителния акт, тя ще трябва занапред да се погрижи да не се чете и присъдата", коментира адвокат Доковска, защитник на двамата одитори от KPMG по това дело.

Факт е, че, за да признае подсъдимите за невинни или виновни по повдигнатите обвинения, съдът трябва да повтори целия диспозитив на обвинителния акт в присъдата, за да каже по кое обвинение признава всеки отделен подсъдим за виновен и по кое – за невинен. Дали това означава 5000 страници диспозитив на присъдата по делото КТБ или може би нова промяна в закона, предстои да разберем. Като че ли няма законодателно решение на българския парламент, което може да учуди публиката.

Понякога подсъзнанието играе гадни номера

Но има нещо от вчерашния дебат по делото КТБ, което не бива да остава без внимание – коментарът на зам. главния прокурор Иван Гешев за целите на защитата.

Защитата и подсъдимите по делото КТБ правят всичко възможно процесът да се забави. Вероятно разчитат да се реши с някакви извънправни способи като смяна на политическата обстановка, смяна на длъжностни лица - нещо да се промени", коментира прокурор Гешев. Предположението на един прокурор (зам. главен прокурор, спряган и за следващия главен), че ходът на дело, което се намира в съда, може да се се реши "извънправно" и с политически натиск след смяна на конюнктурата, звучи многозначително и симптоматично. Политическата обстановка в България от годините на прехода е създала и сменила хода на много дела (списъкът е дълъг - от процесите срещу Цветанов и делото "Костинброд" до сегашните шумно огласявани дела срещу министри от реформаторската част на втория кабинет "Борисов"). До момента обаче решаващо участие в тяхното инженерство е имала прокуратурата, включително и когато предварително залага техния провал с некадърно скалъпено обвинение.

Сега обаче един зам. главен прокурор съвсем невинно заявява, че съдът, където се намира делото – Специализираният наказателен съд, може да се окаже обвързан от политически зависимости и решава според смяната на обстановката и на "длъжностните лица". А наблюдателите са наясно, че това е като да кажеш "Царят е гол!".

Още когато се създаваха спецсъдилищата, юристи коментираха, че на практика това ще бъдат съдилищата на властта и в тях ще се правораздава по партийната повеля на силните на деня, а не по закона. Репликата на Гешев е само поредното потвърждение на това, което всички отдавна знаят, а и да не са знаели, вече има достатъчно факти, които потвърждават това. Същевременно целият процедурен ход на делото КТБ до момента е показателен за това как прокуратурата решава процедурните спънки по едно шумно дело, като диктува законопроекти на законодателя.

И се получава идеалният затворен цикъл. Управляващите си поръчват делата, прокуратурата си поръчва закони, парламентът изпълнява, а съдът само се ослушва кои са силните на деня.