С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 7 фев 2019, 12:13, 5247 прочитания

Идва ли нов енергиен шок

Държавата трябва да въведе механизми за капацитет, които да поддържат тецовете до 2025 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Държавата трябва да въведе механизми за капацитет, които да поддържат тецовете до 2025 г.
  • Подобен подход би решил до голяма степен и въпроса с т.нар. американски централи.
  • Крайният срок за въвеждането на тази мярка е декември 2019 г. и изглежда, че няма да бъде спазен.
Докато правителството обещава да запази въгледобива и въглищните централи в страната поне до 2030 г., както изглежда, много скоро те ще изправят пред опасността от колапс. Причината за това е, че от 2021 г. влиза в сила одобреният неотдавна регламент на ЕС за пазара на електроенергия. Той забранява централите, чиито емисии на въглероден диоксид надвишават 550 г на киловатчаст произведена енергия, да получават държавна подкрепа, с която да поддържат мощностите си в готовност за включване, когато възникне необходимост. Без подобен механизъм централите ще трупат загуби през лятото, когото пазарът им е ограничен, които ще трябва да избиват през зимата с много по-високи цени. Ако това се случи, рекордните цени на енергийната борса от последните месеци вместо аномалия ще станат норма. И това е в добрия случай, ако централите не затворят.

Изискванията за емисии не се покриват от тецовете в Маришкия басейн - държавната "Марица-изток 2" и американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", поради което съществуването им е поставено под риск. За да не бъдат затворени българските централи, правителството трябва да предложи национален механизъм за капацитет (или разполагаемост какъвто е възприетият термин в България), който да бъде одобрен от Европейската комисия преди края на 2019 г. Ако ЕК одобри схемата, дейността на централите, а и на цялата енергийна система на страната, ще бъде гарантирана поне до юли 2025 г. Това е особено важно, тъй като според последната оценка на ENTSO-E (Европейската мрежа на електросистемните оператори в ЕС) към 2020 г. "риск от недостиг на ресурси може да се появи само в някои страни, включително България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит". С две думи, заради липса на мощности вече има реална опасност за прекъсвания в доставките на ток с продължителност до четири часа, като те няма да могат да бъдат компенсирани с внос.


Подобен подход може най-накрая да преодолее хроничните трудности на "Марица-изток 2", да приведе дългосрочните договори на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" към правилата на ЕС, но и да наложи малко повече правила и прозрачност на енергийния пазар.

Бързай бавно

Новите европейски правила не са изненада, тъй като се обсъждат от години и бяха разглеждани точно когато България беше председател на Съвета на ЕС. Недоумение обаче буди бездействието на българските власти по въпроса, които се задействаха едва когато стана ясно, че "Марица-изток 2" върви към фалит. Засега обаче няма идея за цялостен подход.



Пред "Капитал" от Министерството на енергетиката обясниха, че една от разглежданите дългосрочни мерки за стабилизиране финансовото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" е именно въвеждането на подходящ механизъм за капацитет на пазара на електрическа енергия. "Съществуват различни видове механизми за капацитет, но всички те предлагат на доставчиците допълнителни приходи. Тези възнаграждения включват държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от ЕК съгласно правилата за държавните помощи", казват от енергийното ведомство и посочват, че за реализирането на тази мярка е сформирана работна група, която следва до 30 септември 2019 г. да избере и обоснове най-подходящия вариант за избор на механизъм за капацитет.

В обсъждания механизъм обаче не изглежда да са включени "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", които в момента получават средства за разполагаемост.

Едната възможна хипотеза за това е, че с обяснението "ЕС не дава" правителството се опитва да прекрати дългосрочните договори на двете частни централи. И двете централи имат подписани дългосрочни договори за продажбата на своята електроенергия на цени, които поне доскоро бяха доста над пазарните. Заради това натискът за промяна на договорите им не е спирал в последните години. Проблемът е, че в контрактите им са заложени клаузи за компенсации, ако договорите бъдат прекратени предсрочно. Тоест, ако двата инвеститора осъдят държавата, данъкоплатците пак ще покрият сметката. По-големият проблем е, че ако частните инвеститори се оттеглят, централите ще попаднат или под управлението на държавата, т.е. ще бъдат докарани до състоянието на "Марица-изток 2", или в ръцете на съмнителни бизнесмени, както стана с ТЕЦ "Варна", а преди това с ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ред топлофикации.

Друга хипотеза е, че кабинетът не прави нищо, тъй като въвеждането на одобрена от ЕК схема ще доведе до спиране на настоящите практики за подкрепа на централи (чрез схемата на студения резерв), от които се възползват именно споменатите по-горе бизнесмени като Ахмед Доган и Христо Ковачки. Има и трета хипотеза, която е свързана с липса на административен капацитет – точно както правителството пропусна да се включи в програмите на ЕК като "Въглищни региони в преход", за да получи финансиране за по-плавна трансформация на сектора.

Каквото и да е причината обаче, правителството вече е закъсняло. Ако работната група към Министерството на енергетиката успее да се справи и до края на септември представи предложение, може да се окаже, че няма време то да бъде одобрено от Европейската комисия.

Кой ще се възползва

Според изискванията на ЕС, националната схема за капацитет трябва да бъде отворена както за производителите на електроенергия - не само ТЕЦ, но и централи за възобновяема енергия, така и за големите консуматори, които могат при нужда да намаляват потреблението си. Такъв подход ще позволи от нея да се възползват както "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", които и досега получават значителни плащания, за да стоят в готовност, така и ТЕЦ "Марица-изток 2", която се нуждае от спешна помощ.

В момента държавната ТЕЦ на практика не получава средства за разполагаемост - такава подкрепа той получава само от ограничените си продажби на регулирания пазар (т.е. за бита), а в последното разпределение на студения резерв за периода 1 юли 2018 - 30 юни 2019 г. централата не успя да вземе абсолютно нищо. Именно липсата на този приход, който ТЕЦ "Марица-изток" 2 получаваше до 2012 г. (по договор, идентичен на този на двата големи частни ТЕЦ-а в Маришкия басейн), е основната причина за задълбочаване на кризата в централата. Тя вече е в технически фалит и не може сама да си плаща текущите задължения, които вече се поемат от Българския енергиен холдинг. Преди седмица енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че дълговете на дружеството са над 900 млн. лв., които тази година вероятно ще нараснат до поне 1.2 млрд. заради липсата на средства, с които да се купят необходимите квоти CO2.

Сегашната практика на подкрепа през БЕХ към ТЕЦ "Марица-изток" 2 обаче има съмнителни правни основания и ако продължава, Брюксел може да намери тази помощ за незаконна. Затова и за централата трябва максимално бързо да се намери законна схема за подкрепа.

Въвеждането на всеобхватна система за капацитети ще има и няколко други ползи. Първо, тя ще позволи дългосрочните договори на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" най-накрая да се преоформят, така че да изпълняват европейските правила. Сега решението може да бъде взето наготово от страни като Франция или Полша, които вече въведоха механизми за капацитет (виж карето), и плащанията към двете централи да се регулират така, че да отговарят на изискванията на Европейската комисия, която няма да позволи свръхкомпенсации за производителите. За да стартира евентуална схема за капацитет, финансовите условия по договорите на двете централи ще трябва да минат през прегледа на ЕК. Ако се окаже, че заложената в тях възвращаемост е над считаната за приемлива, Брюксел може да наложи нейната промяна, т.е. електроенергията от двата ТЕЦ-а да поевтинее. Обратно, ако ЕК не намери проблем, това би трябвало да сложи край на съмненията дали печалбите на двата американски инвеститора не са прекалено високи.

На второ място, при въвеждането на подобна схема ЕК ще забрани от нея да се възползват доставчици, които са икономически нежизнеспособни или нарушават европейското законодателство. Такива например са централи, чиито приходи идват само от механизмите за подкрепа и не работя на пазарни начала (като ТЕЦ "Варна") или нарушават екологичните норми (като тези на Христо Ковачки).

Разходи - ползи

На пръв поглед въвеждането на всеобхватна система за капацитет ще изисква сериозни средства. Само ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" получават по около 400 млн. лева годишно като плащания за разполагаемост. Но в действителност общите разходи в енергийната система ще се окажат ако не по-малки, то същите както и досега. На първо място ще бъдат премахнати или силно намалени съществуващите механизми за подкрепа като студения резерв. В момента около 55 млн. лв. отиват по това перо за централи, които работят рядко, а понякога, както се случи през зимата на 2017 г., дори не успяват да се задействат.

Спестявания могат да бъдат направени и от самото прилагане на схемата. Например сега НЕК получава компенсация от фонда "Сигурност на електроенергийната система" за преференциалните цени, по които изкупува електроенергията от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Често обаче тази подкрепа надхвърля необходимата. Например през изминалия януари цените на пазара бяха толкова високи, че ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" можеше да работи без никаква подкрепа. По този начин разходите за двете централи ще спаднат сериозно, което ще отвори възможност за помощ към други производители. Крайният ефект ще бъде успокояване на енергийния пазар и проправяне на пътя за повече реформи, които са неизбежни заради идващите значителни трансформации в енергийния сектор.
Какво правят в другите държави

Еврокомисията е одобрила различни модели на механизъм за осигуряване на капацитет, така че да могат да отговарят на конкретните нужди на всяка страна членка. При дългосрочните рискове например въпросните механизми обхващат целия пазар. Такъв е случаят на Италия и Полша, чиито пазари на електроенергия са изправени пред проблеми със структурната на сигурност на доставките. В рамките на механизма доставчиците на капацитет могат да получат плащане, за да бъдат на разположение на системата. Двете стани ясно са идентифицирали и определили количествено рисковете за сигурността на доставките, отчитайки и възможния внос от съседни страни.

При временните рискове стратегическият резерв е по-подходящо решение, докато пазарът се реформира, за да се обезпечи сигурност на доставките в дългосрочен план. В Белгия и Германия ЕК разреши именно такава схема. При нея определени производствени поддържат мощности извън пазара на електроенергия само за спешни случаи. За Белгия резервът е необходим за смекчаване на рисковете за доставките, дължащи се на високата зависимост от застаряващи ядрени централи, включително когато става дума за внос на електроенергия. За Германия пък мотивът е гарантиране на сигурността на доставките по време на продължаващата реформа в сектора и постепенното закриване на ядрени мощности. Двата резерва са временни и се предоставят чрез конкурентни търгове, отворени за всички видове доставчици, включително и активно потребителско поведение (demand response).

В случаите на Франция и Гърция пък са одобрени механизми за капацитет, специално насочени към оптимизиране на търсенето. Схемите за активно потребителско поведение стимулират финансово консуматорите да намалят потреблението си на електроенергия в пиковите часове, най-вече по време на екстремни студове. Основното предимството в случая е, че така се постига по-бърз резултат, но също така е по-ефективно да се намали потреблението, отколкото да се увеличи производството.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бивши пътни шефове пратени на съд заради магистрала "Марица" Бивши пътни шефове пратени на съд заради магистрала "Марица"

Лазар Лазаров, Дончо Атанасов и Илиана Захариева са обвинени в безстопанственост, като това е третият опит това дело да влезе в съда

19 юни 2019, 299 прочитания

Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни 1 Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни

И още: САЩ пращат войници в Близкия изток заради Иран; Facebook ще пусне догодина собствена дигитална валута Libra

18 юни 2019, 2530 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ЕК отново понижи икономическата прогноза за България

Разочароващите данни за износа свиват очакванията за растежа на БВП до 3.2% през миналата година и 3.6% през тази

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век