Изискванията за емисии не се покриват от тецовете в Маришкия басейн - държавната "Марица-изток 2" и американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", поради което съществуването им е поставено под риск. За да не бъдат затворени българските централи, правителството трябва да предложи национален механизъм за капацитет (или разполагаемост, какъвто е възприетият термин в България), който да бъде одобрен от Европейската комисия преди края на 2019 г. Ако ЕК одобри схемата, дейността на централите, а и на цялата енергийна система на страната, ще бъде гарантирана поне до юли 2025 г. Това е особено важно, тъй като според последната оценка на ENTSO-E (Европейската мрежа на електросистемните оператори в ЕС) към 2020 г. "риск от недостиг на ресурси може да се появи само в някои страни, включително България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит". С две думи, заради липса на мощности вече има реална опасност за прекъсвания в доставките на ток с продължителност до четири часа, като те няма да могат да бъдат компенсирани с внос.

Производството на ток расте с 12% през януари, а износът - с 200%

Драстично увеличение на износа на електроенергия и повишено вътрешно потребление - това показват данните на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на страната от 1 януари до 3 февруари 2019 г. спрямо същия период на миналата година. Това е довело до по-голямо натоварване на ТЕЦ-овете, докато дейността на ВЕЦ и възобновяемите енергийни източници остава почти непроменена. Общото производство на ток се увеличава с 12.01% - от 4.54 млн. до 5.09 млн. МВтч.

Франция и Германия наложиха строежа на "Северен поток 2"

С френски завой в последния момент предложението на Европейската комисия да регулира газопровода "Северен поток 2" беше отхвърлено. Ако то беше прието, строежът на новия газопровод едва ли щеше да бъде прекратен, но щеше да създаде много главоболия на "Газпром".

Въпреки че мнозинството страни членки бяха "за" искането на ЕК, Германия успя да организира достатъчно голямо блокиращо мнозинство, включително с подкрепата на България, така че да попречи на Брюксел да се меси в изграждането на газопровода. В петък посланиците на страните - членки в ЕС, дадоха мандат за преговори по законодателството с поправки, които на практика обезсмислят текста на ЕК.

Сега предстоят преговори и с Европейския парламент, който поне досега беше на позицията на комисията. Това означава, че може да се стигне до блокаж, т.е. да няма промяна в европейското законодателство. Тогава и страни като Дания, която последна остана да спъва строежа на "Северен поток 2", вероятно ще трябва да се откажат.

Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб

До няколко години Турция може да има достъп до поне три различни източника на природен газ с възможност за огромни доставки. От север това е Русия и газопроводът "Турски поток", а от изток - Азербайджан и Южният газов коридор, който ще се захранва с каспийски газ. Но има и няколко големи находища в източната част на Средиземно море, които коренно могат да променят газовата карта в тази част на света. Това за разлика от България, която разчита основно на "Газпром", ще превърне страната в истински газоразпределителен център.

В свой анализ Financial Times обръща специално внимание именно на залежите около бреговете на Израел, Кипър и Турция, които бяха открити през последните години и предстои да бъдат разработени. Основният фокус е находището "Левиатан", което е разположено на 130 км от Хайфа и се оценява на около 500 млрд. куб.м природен газ. Заедно със съседното газово поле "Тамар" (около 300 млрд. куб.м) то превръща Израел в потенциален износител, като евентуален газопровод за Европа неизбежно ще мине през Турция.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.