Тази комбинация обаче до голяма степен е общовалидна за всички страни от Югоизточна Европа и би следвало да оказва сходно влияние върху енергийните борси. В България обаче цените се понижиха с близо 50%, докато на другите пазари спадът е почти еднакъв - не повече от 30%. По подобен начин поскъпването през есента на 2018 г. бе много по-рязко на българския пазар. Тези разминавания водят и до съмненията, че цените на Българската независима енергийна борса се изкривяват умишлено чрез контролиране на предлагането - над 70% от електроенергията се осигурява от дружествата на БЕХ - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2" и НЕК.

Показателно в случая е, че след критиките от страна на работодателските организации в края на януари министърът на енергетиката Теменужка Петкова обеща въпросните компании да увеличат предлагането. И на практика за последната седмица на миналия месец има 22% понижение на цените спрямо първите три седмици. По време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика на 31 януари пък стана ясно, че НЕК ограничава дейността на т.нар. американски централи и вместо тях ползва свои ВЕЦ за нуждите на регулирания пазар, което според председателя на комисията Делян Добрев води до допълнителни разходи. Веднага след въпросното заседание на енергийната комисия, още на 1 февруари, тарифите се понижиха с още 15% до 91 лв./МВтч, а на 2-и стигнаха дори 54 лева.

Рекорден износ

По данни на Електроенергийния системен оператори през последните седмици износът на електроенергия се е засилил значително и надвишава с 200% резултатите за 2018 г. Без съмнение една от причините за това е по-ниската цена на тока в България.

Основно заради сделките зад граница се увеличава и общото производство на електроенергия в България - от 4.54 млн. до 5.09 млн. МВтч., което е ръст от 12.01%. Това е така, защото вътрешното потребление нараства с едва 4.3%.