Кой все пак ще управлява язовирите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой все пак ще управлява язовирите

Ремонтът на опасните язовири се отлага за неопределено време заради законодателни пропуски

Кой все пак ще управлява язовирите

Държавното предприятие все още не е създадено, а 500-те млн. лв. за ремонти още не са влезли в действие

Велина Господинова, Деница Ватева
6592 прочитания

Ремонтът на опасните язовири се отлага за неопределено време заради законодателни пропуски

© Мария Съботинова


Година след като държавата пое нов курс в управлението на язовирите и четири месеца след като изтече крайният срок, в който общините трябваше да обявят кои свои съоръжения желаят да прехвърлят за управление на централната власт, се оказва, че този процес е на практика блокиран.

Причините са разминаванията в текстове на различни закони, както и липсата на правни разпоредби за определени процедури, които спъват смяната на собствеността. В момента работни групи обмислят нова порция промени в законодателството. Създаването на нова държавна компания, която трябва да стопанисва бившите общински водоеми също буксува.

Какъв е казусът

От години голяма част от язовирите в България са в техническо лошо и дори опасно състояние. Оказва се, че проблемите са основно при общинските, тъй като местните власти нямат нито капацитет, нито финансиране, за да ги поддържат.

По тези причини през миналата година парламентът прие законодателни промени, според които всяка община има право да прехвърли на държавата онези водоеми, които не желае да стопанисва. Те трябва да влязат в ново държавно дружество под шапката на икономическото министерство, а крайният срок за заявяване на интерес беше началото на октомври миналата година.

По данните на националното сдружение на общините интерес са проявили 119 общини за около 2700 язовира. Предвид че под управлението на местните власти са около 5500 такива обекта, то реално общините са решили да "подарят" около половината на планираното ново държавно дружество.

Оказва се обаче, че процедурата по прехвърляне не може да се случи и причината за това е законодателна. Казано най-общо, с приетите от парламента промени в закона за водите в средата на миналата година се предвижда общините на практика да дарят на държавата свои язовири. Същевременно обаче законът за общинската собственост забранява дарение на публична общинска собственост. Язовирите са именно такава.

Какво да се прави

"В момента има забавяне в процедурата по прехвърляне заради някои правни дефицити, които трябва да бъдат изчистени, за да се направи прехвърлянето на собствеността. Има разминаване между Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и специалния Закон за водите", каза изпълнителният директор на националното сдружение на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева.

"Различни юристи изразиха различни становища, но превес взе мнението, че ще се наложи нормативна промяна. В момента се обсъжда кой закон да се промени. Дали това да стане с промяна само в законите за държавната и общинската собственост или в специалния закон за водите или и в трите закона", каза зам-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

Според председателя на парламентарната комисия по регионална политика Искрен Веселинов, проблемът е в тълкуването на закона. "Моето лично мнение и мнението на юристите от комисията по регионална политика и на тези от Министерството на икономиката е, че специалният закон обяснява специалната процедура и той трябва да бъде следван. Другите министерства смятат, че това не трябва да бъде така и трябва да бъде променен Закона за общинската собственост. Отделно липсва процедурата, по която областните управители, които представляват държавата, да актуват собствеността като общинска", обяснява Веселинов.

А концесиите?

Но освен разминаванията в тълкуванието на процедурата, по която трябва да се прехвърлят язовирите от общината към държавата, се оказва, че има и правен вакуум. Той е свързан с това, че приетите през миналата година поправки в закона за водите не регламентират какво ще се случва с прехвърлянето на правата на общинските водоеми, които са отдадени на концесия.

Казано с други думи - в момента няма законов ред, по който подписаният договор с концесионера да бъде прехвърлен към държавното предприятие за стопанисване на язовири. "От всички заявки за прехвърляне на язовири от общините тези, които са отдадени на концесия, са около 70. Колеги са установили, че някои от тези договори за концесия не са типични концесионни договори. Но темата е също е дискусионна", обясни Лъчезар Борисов.

Държавното предприятие, което го няма

Междувременно държавното предприятие, което ще стопанисва язовирите, все още не функционира. "Изготвихме устройствения правилник, който мина на съгласуване и вече е определен управителния съвет, в който влизат представители на различни ведомства", каза Борисов. Предприятието ще бъде собственик и оператор на язовирите. То обаче няма да управлява 500-те милиона лева, отпуснати за ремонти.

С внушителната сума от половин милиард лева, която правителството отпусна миналото лято, ще се разпорежда Държавната консолидационна компания, също под шапката на икономическото министерство. Самата тя бе създадена през първия кабинет на ГЕРБ с цел парите от приватизацията да постъпват в нея вместо в сребърния фонд. През годините обаче тази компания претърпя странна метаморфоза - в нея бяха апортирани различни активи и държавни фирми - от такива от сферата на оръжейната индустрия, до компании за розово масло и вино. Какво става с ремонтите - още не е ясно.

Година след като държавата пое нов курс в управлението на язовирите и четири месеца след като изтече крайният срок, в който общините трябваше да обявят кои свои съоръжения желаят да прехвърлят за управление на централната власт, се оказва, че този процес е на практика блокиран.

Причините са разминаванията в текстове на различни закони, както и липсата на правни разпоредби за определени процедури, които спъват смяната на собствеността. В момента работни групи обмислят нова порция промени в законодателството. Създаването на нова държавна компания, която трябва да стопанисва бившите общински водоеми също буксува.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK