С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 12 фев 2019, 9:00, 7977 прочитания

Само около 85 000 фирми са задължени да декларират действителните си собственици

Бизнесът иска отпадане на нотариалната заверка в процедурата по деклариране - тя не дава повече сигурност, а само тежест

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В страната има общо около 85 хиляди фирми и юридически лица с нестопанска цел, които са задължени да подадат декларации за действителните си собственици в законовия срок – от 1 февруари до 31 май 2019 г. Тези данни обяви в понеделник Агенцията по вписванията (АВ) с очевидната цел да тушира неразбориите и недоволството около вече започналата кампания по новите изисквания, въведени с транспонирането на европейската директива за противодействането на прането на пари.

Някои тълкувания на българския закон стигаха до извода, че абсолютно всички над 400 хиляди търговски дружества в България са длъжни да декларират истинските си собственици. А в добавка - и над 10 000 неправителствени организации. Впоследствие АВ излезе със становище, че това не е така, а всяка фирма трябва сама да преценява дали трябва да подава декларация. Сега вече тя посочва и изрично освободените, но с уговорката, че няма правомощия да дава задължителни указания по закона.


Слаб старт на кампанията

Десет дни след старта на кампанията по деклариране в Агенцията по вписванията са подадени 64 декларации за действителни собственици. По 4 от тези декларации са дадени указания, а по 40 е постановен отказ, поради липса на задължение за деклариране по смисъла на закона. От подалите лица само 14 са били реално задължени и съответно толкова са и вписванията, се казва в прессъобщението на АВ. Макар и изрично да не се казва, в него прозира желание да се избегне претоварването на системата от излишна паника и престараване. Отсега съществуват опасения, че огромното число декларатори - задължени или не - ще се струпат да подават декларации чак в края на срока, което ще създаде обичайния хаос при такива кампании.

Проблемът с неясния обхват на закона



За втори път в съобщение на АВ изрично се подчертава, че "съгласно закона фирмите, които не следва да подават такива декларации, са: еднолични търговци; еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност със собственици на капитала физически лица; дружества с ограничена отговорност със съдружници физически лица, които притежават до 25% от капитала; събирателни дружества със съдружници физически лица. Гореизброените търговци трябва да подават тази декларация, само в случай че действителните собственици са различни от вече вписаните такива."

Тъй като срокът за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел е до 31.12.2020 г., те могат да подават декларация за действителни собственици в 4 месечен срок след пререгистрацията, се напомня още в прессъобщението.

Същевременно от агенцията припомнят, че тя няма правомощия да дава задължителни указания по прилагане на законите. Органът, в чийто периметър е Законът за мерките срещу изпирането на пари, е ДАНС. Там бе писан законът, но от институцията засега не предлагат указания по прилагането му.

Причината за настоящата дилема се дължи до голяма степен на неясния закон. Спорът до голяма степен е юридически и получи публичност през януари, малко преди да започне да тече срокът за деклариране на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Законът беше приет в изпълнение на изискване за синхронизация с европейска Директива 2015/849 на Европейския парламент, а отговорни служители в държавната администрация споделят, че от Брюксел особено стриктно следят как той ще се прилага у нас. Мерките срещу пране на пари са и един от ангажиментите поети от България за да получи одобрение за влизане във валутния механизъм ERM II.

Възникнаха обаче различни тълкувания за това дали всички фирми са задължени да подават декларации, или само тези, чийто действителни собственици не стават известни от данните, декларирани до момента в Търговския регистър. В края на януари от АВ публикуваха съобщение, което макар и уклончиво, все пак обяснява, че "търговците и юридическите лица с нестопанска цел следва да преценят съобразно §2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари дали да подадат декларация за действителните си собственици" или те вече са налични в ТР. Текстът на §2 от Допълнителните разпоредби всъщност е едно пространно определение на това що е действителен собственик по смисъла на закона. В прессъобщението от понеделник се казва, че "заявяването на информацията за действителни собственици има декларативен характер и като част от базата данни на Търговския регистър е публична и всеки има право на свободен и безплатен достъп".

Високи глоби

Проблемът, който неминуемо ще възникне пред търговците, е, че пропускът да се обяви навреме действителният собственик води до сериозни глоби. За първо нарушение, когато нарушителят е физическо лице, глобата е от 500 до 5000 лв., а ако е фирма или НПО - от 1000 до 10 000 лв. За банки, застрахователи и др. под. санкцията е от 2000 до 20 000 лв. По-същественото е, че ако нарушението продължава и след налагането на първата санкция за недеклариране, нарушителят ще търпи същата санкция всеки месец до заявяване на вписването.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Бизнесът иска премахване на нотариалната заверка

Същевременно пак в понеделник Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изпрати официално писмо до премиера Бойко Борисов с предложение за промяна в правилника за прилагане на закона, който бе обнародван едва преди месец. Бизнесът протестира срещу въведеното с правилника задължение декларирането на обстоятелствата по действителния собственик да става с нотариална заверка. От една страна, в правилника се поставя изискване за нотариална заверка на подпис на декларацията, а в Приложение № 3 към правилника изрично се посочва, че "Настоящата декларация важи само след нотариална заверка"!. Това изискване не носи допълнителна сигурност, а само "въвежда неследваща се нова административна и финансова тежест за бизнеса", се казва в писмото на БНПП до премиера. Законът ясно предписва чии са правомощията по декларирането, а "при вписването на един изпълнителен директор същият предоставя нотариално заверен образец на подписа си, като така удостоверява начина, по който ще полага същия, действайки в това си качество". За всеки опит да се заобиколи закона е предвидена наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Това са аргументите на бизнеса да иска отпадането на нотариалната заверка от правилника.

Според някои юристи от администрацията обаче решението на въпроса не е толкова просто. Наказателната отговроност за извършителя на едно фалшиво деклариране не решава проблемите, пред които една фирма междувременно може да се изправи, коментират те.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

18 окт 2019, 31 прочитания

Да сготвиш Боби Михайлов 1 Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

18 окт 2019, 477 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Цацаров скри информация за посещенията на български прокурори в Русия

Обвинителите от Москва и София са обменяли опит как да пазят правата на предприемачите

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10