Само около 85 000 фирми са задължени да декларират действителните си собственици
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само около 85 000 фирми са задължени да декларират действителните си собственици

Само около 85 000 фирми са задължени да декларират действителните си собственици

Бизнесът иска отпадане на нотариалната заверка в процедурата по деклариране - тя не дава повече сигурност, а само тежест

9480 прочитания

© Надежда Чипева


В страната има общо около 85 хиляди фирми и юридически лица с нестопанска цел, които са задължени да подадат декларации за действителните си собственици в законовия срок – от 1 февруари до 31 май 2019 г. Тези данни обяви в понеделник Агенцията по вписванията (АВ) с очевидната цел да тушира неразбориите и недоволството около вече започналата кампания по новите изисквания, въведени с транспонирането на европейската директива за противодействането на прането на пари.

Някои тълкувания на българския закон стигаха до извода, че абсолютно всички над 400 хиляди търговски дружества в България са длъжни да декларират истинските си собственици. А в добавка - и над 10 000 неправителствени организации. Впоследствие АВ излезе със становище, че това не е така, а всяка фирма трябва сама да преценява дали трябва да подава декларация. Сега вече тя посочва и изрично освободените, но с уговорката, че няма правомощия да дава задължителни указания по закона.

Слаб старт на кампанията

Десет дни след старта на кампанията по деклариране в Агенцията по вписванията са подадени 64 декларации за действителни собственици. По 4 от тези декларации са дадени указания, а по 40 е постановен отказ, поради липса на задължение за деклариране по смисъла на закона. От подалите лица само 14 са били реално задължени и съответно толкова са и вписванията, се казва в прессъобщението на АВ. Макар и изрично да не се казва, в него прозира желание да се избегне претоварването на системата от излишна паника и престараване. Отсега съществуват опасения, че огромното число декларатори - задължени или не - ще се струпат да подават декларации чак в края на срока, което ще създаде обичайния хаос при такива кампании.

Проблемът с неясния обхват на закона

За втори път в съобщение на АВ изрично се подчертава, че "съгласно закона фирмите, които не следва да подават такива декларации, са: еднолични търговци; еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност със собственици на капитала физически лица; дружества с ограничена отговорност със съдружници физически лица, които притежават до 25% от капитала; събирателни дружества със съдружници физически лица. Гореизброените търговци трябва да подават тази декларация, само в случай че действителните собственици са различни от вече вписаните такива."

Тъй като срокът за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел е до 31.12.2020 г., те могат да подават декларация за действителни собственици в 4 месечен срок след пререгистрацията, се напомня още в прессъобщението.

Същевременно от агенцията припомнят, че тя няма правомощия да дава задължителни указания по прилагане на законите. Органът, в чийто периметър е Законът за мерките срещу изпирането на пари, е ДАНС. Там бе писан законът, но от институцията засега не предлагат указания по прилагането му.

Причината за настоящата дилема се дължи до голяма степен на неясния закон. Спорът до голяма степен е юридически и получи публичност през януари, малко преди да започне да тече срокът за деклариране на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Законът беше приет в изпълнение на изискване за синхронизация с европейска Директива 2015/849 на Европейския парламент, а отговорни служители в държавната администрация споделят, че от Брюксел особено стриктно следят как той ще се прилага у нас. Мерките срещу пране на пари са и един от ангажиментите поети от България за да получи одобрение за влизане във валутния механизъм ERM II.

Възникнаха обаче различни тълкувания за това дали всички фирми са задължени да подават декларации, или само тези, чийто действителни собственици не стават известни от данните, декларирани до момента в Търговския регистър. В края на януари от АВ публикуваха съобщение, което макар и уклончиво, все пак обяснява, че "търговците и юридическите лица с нестопанска цел следва да преценят съобразно §2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари дали да подадат декларация за действителните си собственици" или те вече са налични в ТР. Текстът на §2 от Допълнителните разпоредби всъщност е едно пространно определение на това що е действителен собственик по смисъла на закона. В прессъобщението от понеделник се казва, че "заявяването на информацията за действителни собственици има декларативен характер и като част от базата данни на Търговския регистър е публична и всеки има право на свободен и безплатен достъп".

Високи глоби

Проблемът, който неминуемо ще възникне пред търговците, е, че пропускът да се обяви навреме действителният собственик води до сериозни глоби. За първо нарушение, когато нарушителят е физическо лице, глобата е от 500 до 5000 лв., а ако е фирма или НПО - от 1000 до 10 000 лв. За банки, застрахователи и др. под. санкцията е от 2000 до 20 000 лв. По-същественото е, че ако нарушението продължава и след налагането на първата санкция за недеклариране, нарушителят ще търпи същата санкция всеки месец до заявяване на вписването.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Бизнесът иска премахване на нотариалната заверка

Същевременно пак в понеделник Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изпрати официално писмо до премиера Бойко Борисов с предложение за промяна в правилника за прилагане на закона, който бе обнародван едва преди месец. Бизнесът протестира срещу въведеното с правилника задължение декларирането на обстоятелствата по действителния собственик да става с нотариална заверка. От една страна, в правилника се поставя изискване за нотариална заверка на подпис на декларацията, а в Приложение № 3 към правилника изрично се посочва, че "Настоящата декларация важи само след нотариална заверка"!. Това изискване не носи допълнителна сигурност, а само "въвежда неследваща се нова административна и финансова тежест за бизнеса", се казва в писмото на БНПП до премиера. Законът ясно предписва чии са правомощията по декларирането, а "при вписването на един изпълнителен директор същият предоставя нотариално заверен образец на подписа си, като така удостоверява начина, по който ще полага същия, действайки в това си качество". За всеки опит да се заобиколи закона е предвидена наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Това са аргументите на бизнеса да иска отпадането на нотариалната заверка от правилника.

Според някои юристи от администрацията обаче решението на въпроса не е толкова просто. Наказателната отговроност за извършителя на едно фалшиво деклариране не решава проблемите, пред които една фирма междувременно може да се изправи, коментират те.

В страната има общо около 85 хиляди фирми и юридически лица с нестопанска цел, които са задължени да подадат декларации за действителните си собственици в законовия срок – от 1 февруари до 31 май 2019 г. Тези данни обяви в понеделник Агенцията по вписванията (АВ) с очевидната цел да тушира неразбориите и недоволството около вече започналата кампания по новите изисквания, въведени с транспонирането на европейската директива за противодействането на прането на пари.

Някои тълкувания на българския закон стигаха до извода, че абсолютно всички над 400 хиляди търговски дружества в България са длъжни да декларират истинските си собственици. А в добавка - и над 10 000 неправителствени организации. Впоследствие АВ излезе със становище, че това не е така, а всяка фирма трябва сама да преценява дали трябва да подава декларация. Сега вече тя посочва и изрично освободените, но с уговорката, че няма правомощия да дава задължителни указания по закона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Постоянно се приемат закони и закончета (уж от Европа) с които се покачва бюрократичната и законова тежест за всички фирми и граждани.
    Създават се закони за да се притиска бизнеса. Това с прането на пари е поредния такъв закон. Има глоби с които може да бъде фалирана една фирма. Всеки орган, агенция и кой ли не налагат глоби, глоби, глоби. Откъде ли не и за какво ли не. Не може да се издържа - по евтино е да затвориш бизнеса си. Нима това не се заблязва от хилядите държавни хрантутници, които уреждат за себе си все по-големи права и правомощия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK