На фона на очертаващия се спад на европейски пари за Програмата за развитие на селските райони след 2020 г. правителството е готово да компенсира недостига на средства с по-високо съфинансиране. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов по време на среща с кметове.
Така в новия програмен период земеделските производители и малките общини ще разполагат отново с близо 3 млрд. евро проектно финансиране, но това ще "струва" около 360 млн. евро допълнително на държавния бюджет. В момента той отделя над 550 млн. евро съфинансиране на програма, както и около 200 млн. евро годишно по други национални схеми като преходни национални помощи, преотстъпен акциз върху горивата и данък печалба при инвестиции, подпомагане de minimis и др.
Допълнително финансиране
На фона на всеобщото орязване на парите за земеделие в ЕС след 2020 г. се очаква средствата за българската Програма за развитие на селските райони също да намалеят. В момента земеделските производители и малките общини могат да се възползват от общо 2.92 млрд. евро по нея, като 2.37 млрд. евро от тях са осигурени от ЕС, а останалите 551 млн. евро - от държавния бюджет. По план след 2020 г. средствата, идващи от Брюксел, ще бъдат около 2 млрд. евро. Във вторник по време на среща на националното движение на общините обаче е станало ясно, че България се готви да "покрие" очертаващия се спад с допълнителна сума от националния бюджет.
"В предложението на ЕК е предвидено намаление с 15% на бюджета на Програмата за развитие на селските райони, но ще има възможност то да бъде компенсирано с национално съфинансиране. Провел съм вече неофициални разговори и има готовност бюджетът да се запази до близо 3 млрд. евро", е съобщил земеделският министър Румен Порожанов по време на срещата, цитиран от пресцентъра на агроведомството.
Запазването на този общ бюджет на програмата при по-нисък принос от ЕС би увеличило плащанията от държавата с около 360 млн. евро.
Малък ръст при директните плащания
Отделно от програмата за селските райони земеделците получават и европейско финансиране по линия на т.нар. Директни плащания, чрез които се осигуряват субсидии за всеки обработван декар и други схеми на подпомагане. Макар че е планирано намалението им с 1% спрямо нивото им от 2020 г. - последната в настоящия програмен период, всъщност сумата по това перо също ще бъде повече. Причината е, че бюджетът за директни субсидии се увеличава всяка година с идеята държавите членки от Източна Европа да доближат средноевропейското ниво на подпомагане. Така в периода до 2027 г. българските фермери трябва да получат 5.55 млрд. евро субсидиране при около 5 млрд. евро в момента, сочат предварителните разчети.
На фона на очертаващия се спад на европейски пари за Програмата за развитие на селските райони след 2020 г. правителството е готово да компенсира недостига на средства с по-високо съфинансиране. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов по време на среща с кметове.
Така в новия програмен период земеделските производители и малките общини ще разполагат отново с близо 3 млрд. евро проектно финансиране, но това ще "струва" около 360 млн. евро допълнително на държавния бюджет. В момента той отделя над 550 млн. евро съфинансиране на програма, както и около 200 млн. евро годишно по други национални схеми като преходни национални помощи, преотстъпен акциз върху горивата и данък печалба при инвестиции, подпомагане de minimis и др.
6 коментара
Против съм, защото се плаща на заявен декар, а не на реално произведена продукция.
Добра информация!
Не зная, обаче, защо "Капитал " и "Дневник " нямат никакъв коментар или анализ на вчерашната новина лансирана от евродепутат от ГЕРБ и подхваната от повечето медии , включително и от обществените, за това, че видите ли следващия програмен период 2021-2027 г. парите за България от ЕС се увеличават с 4 млд.лв. от 14 на 18 млд. лв. спрямо сегашния?!
Тук се отварят два въпроса:
1) Тов по цени 2018 г. ли са или по текущи( прогнозни цени) цени. Защото ако са по цени 2018 г. е едно, а ако са по текущи сумата трябва да се дефлира с поне 10% от средно претеглена инфлация за периода и тогава числото би било 16,2 млд.?
2) Вноските в бюджета на ЕС ( вкл. прогнозната за 2020 г.), които се базират( релевантни са) в основната си част на % от БВП( по текущи цени) по години (от 902 млн.лв. 2014 г. до 1 287 млн.лв. 2019г. и около 1430 млн.лв -прогноза за 2020 г.) т.е. за този програмен период са около 7, 7 млд. лв.
Ако растежа на БВП се запази следващите години около 3% и годишната инфлация около 2,5%, то среднододишната вноска в бюджета на ЕС по текущи цени би била около 1 650 млн. лв. или общо около 11,7 млд. лв. или с 4 млд. лв. повече от таз за 2014-2020 г.
И какво излиза? че увеличението е всъщност 0(Нула милиарда) лева.
И че това увеличение е всъщност само компенсация?
Моля , който е компетентен по въпроса в екипа на медията или извън него ( от форума) да ми помогне да се ориентирам.!
До коментар [#2] от "glaxo11":
Де факто сте дал отговора, политизиране на информацията без отчитане на реалностите с инфлацията. Как беше, "мижи да те лажем" :-)
До коментар [#3] от "daskal1":
Благодаря за отзива! Отдавна не бях влизал във форума, но вчера по телевизии и радиа ми надуха главата с тези цифри, а никой не влиза в дълбочина на сравнителния анализ.
Да не говорим, че видните икономисти и активисти на политически партии (едните от интерес, други от некомпетентност), НПО коментатори и журналистите, срамежливо премълчават фактите около рекапитулацията за нетния паричен поток от бюджета на ЕС-->България, а той е отчайващо незначителен , както отнесен към бюджета на МФ ( републиканския), към консолидирания и към БВП. Ако прибавим и парите за съфинансиране от бенифициентите (РБ, на общините и др.), които се движат в границите 20-30%, нещата не са никак розови, както ни ги рисуват. Да не говорим за ефективността на проектите, щото освен екологичните, транспортните и някой други, милиарди се харят за глупости. А за зърнените босове( които се напълниха с пари от директните плащания) и изобщо за земеделските райони , колко милиарди се разпиляха не ми се и говори! Поздрави!
Поредният отрасъл/сектор нуждаещ се от солидно финансиране.Добра е идеята,дано се вмести в бюджета.
До коментар [#4] от "glaxo11":
За зърнените босове имам и своя малък опит. Доста бях учуден от факта за палестински инвестиции в него, ако можем да наречем инвестиции тези обирджийски схеми.
Всичко най-добро и на Вас, освежаващо (и много рядко) е да се четат премислени коментари като Вашите.