Бюджетът може да дофинансира орязването на европарите за селата след 2020 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджетът може да дофинансира орязването на европарите за селата след 2020 г.

Румен Порожанов

Бюджетът може да дофинансира орязването на европарите за селата след 2020 г.

Това би означавало държавата да отдели около 360 млн. евро за период от седем години

Деница Ватева
3516 прочитания

Румен Порожанов

© Цветелина Белутова


На фона на очертаващия се спад на европейски пари за Програмата за развитие на селските райони след 2020 г. правителството е готово да компенсира недостига на средства с по-високо съфинансиране. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов по време на среща с кметове.

Така в новия програмен период земеделските производители и малките общини ще разполагат отново с близо 3 млрд. евро проектно финансиране, но това ще "струва" около 360 млн. евро допълнително на държавния бюджет. В момента той отделя над 550 млн. евро съфинансиране на програма, както и около 200 млн. евро годишно по други национални схеми като преходни национални помощи, преотстъпен акциз върху горивата и данък печалба при инвестиции, подпомагане de minimis и др.

Допълнително финансиране

На фона на всеобщото орязване на парите за земеделие в ЕС след 2020 г. се очаква средствата за българската Програма за развитие на селските райони също да намалеят. В момента земеделските производители и малките общини могат да се възползват от общо 2.92 млрд. евро по нея, като 2.37 млрд. евро от тях са осигурени от ЕС, а останалите 551 млн. евро - от държавния бюджет. По план след 2020 г. средствата, идващи от Брюксел, ще бъдат около 2 млрд. евро. Във вторник по време на среща на националното движение на общините обаче е станало ясно, че България се готви да "покрие" очертаващия се спад с допълнителна сума от националния бюджет.

"В предложението на ЕК е предвидено намаление с 15% на бюджета на Програмата за развитие на селските райони, но ще има възможност то да бъде компенсирано с национално съфинансиране. Провел съм вече неофициални разговори и има готовност бюджетът да се запази до близо 3 млрд. евро", е съобщил земеделският министър Румен Порожанов по време на срещата, цитиран от пресцентъра на агроведомството.

Запазването на този общ бюджет на програмата при по-нисък принос от ЕС би увеличило плащанията от държавата с около 360 млн. евро.

Малък ръст при директните плащания

Отделно от програмата за селските райони земеделците получават и европейско финансиране по линия на т.нар. Директни плащания, чрез които се осигуряват субсидии за всеки обработван декар и други схеми на подпомагане. Макар че е планирано намалението им с 1% спрямо нивото им от 2020 г. - последната в настоящия програмен период, всъщност сумата по това перо също ще бъде повече. Причината е, че бюджетът за директни субсидии се увеличава всяка година с идеята държавите членки от Източна Европа да доближат средноевропейското ниво на подпомагане. Така в периода до 2027 г. българските фермери трябва да получат 5.55 млрд. евро субсидиране при около 5 млрд. евро в момента, сочат предварителните разчети.

На фона на очертаващия се спад на европейски пари за Програмата за развитие на селските райони след 2020 г. правителството е готово да компенсира недостига на средства с по-високо съфинансиране. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов по време на среща с кметове.

Така в новия програмен период земеделските производители и малките общини ще разполагат отново с близо 3 млрд. евро проектно финансиране, но това ще "струва" около 360 млн. евро допълнително на държавния бюджет. В момента той отделя над 550 млн. евро съфинансиране на програма, както и около 200 млн. евро годишно по други национални схеми като преходни национални помощи, преотстъпен акциз върху горивата и данък печалба при инвестиции, подпомагане de minimis и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ekip avatar :-|
    Зора Чернева

    Против съм, защото се плаща на заявен декар, а не на реално произведена продукция.

  • 2
    glaxo11 avatar :-?
    glaxo11

    Добра информация!
    Не зная, обаче, защо "Капитал " и "Дневник " нямат никакъв коментар или анализ на вчерашната новина лансирана от евродепутат от ГЕРБ и подхваната от повечето медии , включително и от обществените, за това, че видите ли следващия програмен период 2021-2027 г. парите за България от ЕС се увеличават с 4 млд.лв. от 14 на 18 млд. лв. спрямо сегашния?!
    Тук се отварят два въпроса:
    1) Тов по цени 2018 г. ли са или по текущи( прогнозни цени) цени. Защото ако са по цени 2018 г. е едно, а ако са по текущи сумата трябва да се дефлира с поне 10% от средно претеглена инфлация за периода и тогава числото би било 16,2 млд.?
    2) Вноските в бюджета на ЕС ( вкл. прогнозната за 2020 г.), които се базират( релевантни са) в основната си част на % от БВП( по текущи цени) по години (от 902 млн.лв. 2014 г. до 1 287 млн.лв. 2019г. и около 1430 млн.лв -прогноза за 2020 г.) т.е. за този програмен период са около 7, 7 млд. лв.
    Ако растежа на БВП се запази следващите години около 3% и годишната инфлация около 2,5%, то среднододишната вноска в бюджета на ЕС по текущи цени би била около 1 650 млн. лв. или общо около 11,7 млд. лв. или с 4 млд. лв. повече от таз за 2014-2020 г.
    И какво излиза? че увеличението е всъщност 0(Нула милиарда) лева.
    И че това увеличение е всъщност само компенсация?
    Моля , който е компетентен по въпроса в екипа на медията или извън него ( от форума) да ми помогне да се ориентирам.!

  • 3
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#2] от "glaxo11":

    Де факто сте дал отговора, политизиране на информацията без отчитане на реалностите с инфлацията. Как беше, "мижи да те лажем" :-)

  • 4
    glaxo11 avatar :-|
    glaxo11

    До коментар [#3] от "daskal1":

    Благодаря за отзива! Отдавна не бях влизал във форума, но вчера по телевизии и радиа ми надуха главата с тези цифри, а никой не влиза в дълбочина на сравнителния анализ.
    Да не говорим, че видните икономисти и активисти на политически партии (едните от интерес, други от некомпетентност), НПО коментатори и журналистите, срамежливо премълчават фактите около рекапитулацията за нетния паричен поток от бюджета на ЕС-->България, а той е отчайващо незначителен , както отнесен към бюджета на МФ ( републиканския), към консолидирания и към БВП. Ако прибавим и парите за съфинансиране от бенифициентите (РБ, на общините и др.), които се движат в границите 20-30%, нещата не са никак розови, както ни ги рисуват. Да не говорим за ефективността на проектите, щото освен екологичните, транспортните и някой други, милиарди се харят за глупости. А за зърнените босове( които се напълниха с пари от директните плащания) и изобщо за земеделските райони , колко милиарди се разпиляха не ми се и говори! Поздрави!

  • 5
    rdh1550153991598909 avatar :-|
    Моника Димитрова

    Поредният отрасъл/сектор нуждаещ се от солидно финансиране.Добра е идеята,дано се вмести в бюджета.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#4] от "glaxo11":

    За зърнените босове имам и своя малък опит. Доста бях учуден от факта за палестински инвестиции в него, ако можем да наречем инвестиции тези обирджийски схеми.
    Всичко най-добро и на Вас, освежаващо (и много рядко) е да се четат премислени коментари като Вашите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK