Това звучи отнесено, но имайте предвид, че протестите, които свалиха първия кабинет "Борисов" през 2013 г., също бяха резултат от така зададена европейска цел. Тогава сметките скочиха и заради преференциалните цени за зелена енергия, въведени заради изискванията на ЕС за 16% дял на ВЕИ. Енергетиката е сектор, който има потенциала да отнася глави на министри и цели правителства.

Единственият път - по-високи цени

Съгласно доклад на главна дирекция "Енергетика" на ЕК само четири страни членки са въвели схеми, базирани изцяло на задължителни спестявания, при които доставчиците на енергия трябва да постигнат мерки за енергийна ефективност при клиентите си. Това са България, Полша, Дания и Люксембург. Последните три вече работят по промени в механизмите, тъй като не могат да ги изпълняват заради необходимостта от сериозни инвестиции.

В началото на този месец стана ясно, че ЕК е изпратила писмо до България, в което пита как страната възнамерява да изпълни ангажиментите си и какви мерки е предприела, тъй като е единствената без ясен план в това отношение. По думите на заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков предстоят срещи с експертите от Брюксел за изясняване на схемата. Времето за действия обаче е малко, тъй като от 1 март започва да тече едномесечният срок, в който т.нар. задължени лица трябва да отчетат пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) постигнатите резултати за 2017 и 2018 г.

В България има 89 такива задължени лица, като основната част от целите за енергийна ефективност трябва да бъдат постигнати от трите електроразпределителни дружества и техните търговци, които доставят най-големи количества електроенергия до крайните клиенти. Това обаче е невъзможно по две причини: няма ясен и достатъчен източник на финансиране и няма стимули или задължения за потребителите да спестяват и да са по енергийно ефективни. В момента инвестициите, които ЕРП-тата трябва да направят за това, варират между 150 и 250 млн. лв. (виж карето). Всяко задължено лице подлежи на многократни санкции в размер до 500 хил. лв. всяка, които ще се налагат, докато целта не бъде постигната. Това оставя без особен избор ЕРП-тата.

Според Националната енергийна камара, която обединява частните инвеститори в сектора, отразяването на този ангажимент в цените към клиентите - напр. през по-висока цена "Задължение към обществото" или нова такса "Енергийна ефективност", ще доведе до съществено повишаване на сметките за ток. "Точно затова избраните от България механизми за постигане на националните цели по енергийна ефективност следва да бъдат преоценени", казва Калина Трифонова, която е представител на сдружението и заместник-председател на управителния съвет на "ЕВН България". Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов вдига ръце и казва, че основна отговорност за политиката в областта на енергийната ефективност имат Министерството на енергетиката и АУЕР. Двете пък казват, че са склонни да направят промени за бъдещи периоди, но не и за изминалите 2017 и 2018 г.

Един нов пазар

Така единственото възможно решение за постигане на целите е купуването на удостоверения за енергийни спестявания. Това са документи, които фирми, институции и общини получават от АУЕР за това, че инвестират в енергоефективни производствени машини и други мерки, за да си намалят разходите за ток или газ. У нас в момента има такива удостоверения за близо 1 млн. МВтч (1000 ГВтч) и притежателите им искат да спечелят допълнително, като ги продават чрез търгове. Средната им цена е около 30 лв./МВтч. Ако се сдобият с такива удостоверения, разходите на енергийните дружества биха били много по-малки - за ЕВН около 6.4 млн. лв., за ЧЕЗ - 6.6 млн., а за "Енерго-про"- около 5 милиона.

Калина Трифонова счита този подход за некоректен. "Това реално не увеличава енергийната ефективност, тъй като спестяването вече е постигнато. Пари няма да бъдат инвестирани в допълнителни мерки за енергийна ефективност, а ще бъдат дадени на някой, който вече е сторил това за себе си", обяснява тя. Проблемът на ЕРП-тата е, че КЕВР вероятно не би признала тези разходи за възстановими. Според Трифонова най-логично би било държавата просто да отчита тези удостоверения за постигане на националните цели, без да кара задължените лица да ги купуват.

Отделен въпрос е, че много от тези удостоверения за спестявания са получени за дейности, финансирани по европейски и национални програми, и възмездната им продажба би представлявала повторно субсидиране на бенефициентите. Също така със Закона за енергийната ефективност е забранено двойно отчитане на енергийни спестявания - от изпълнението на индивидуалните цели на задължените лица и от прилагането на алтернативни мерки, каквито са схемите за подпомагане на бизнеса или санирането на публичните институции.

Пестим, но не отчитаме

Тук трябва да се отбележат няколко важни момента. Първо, т.нар. алтернативни мерки, които могат да се окажат най-доброто решение за постигане на целите. Тази, която всички познават, се нарича "Национална програма за енергийна ефективност", или както е по-известна - програмата за саниране. Тя досега се извършваше за сметка на всички - през държавния бюджет, но следващите ѝ издания (ако ги има) явно ще включват съучастие от собствениците.

Друг проблем е, че държавата просто не отчита спестяванията на енергия. За постигната от бизнеса енергийна ефективност се дават удостоверения, но не се отчита. При битовите потребители пък въобще няма методика за оценка, когато например се монтира нова дограма, електрическите уреди и осветлението се сменят с по-ефективни или просто се променя поведението на консуматорите. По тази причина от Националната енергийна камара смятат, че България може и да е постигнала необходимото ниво на енергийна ефективност, но да не може да го отчете. Като потвърждение на това Калина Трифонова посочва, че през последните години БВП расте, а реално има понижение в крайното потребление на електроенергия.

И накрая - липсват стимулите. В доклад на ENSPOL (структура на ЕС, която следи за прилагането на мерките за енергийна ефективност) се посочва, че във всички страни членки с изключение на България са въведени национални схеми за възстановяване на разходите за енергийна ефективност от тарифните или пазарните цени на енергия. Във Франция например от всеки продаден киловатчас се отчислява 1 евроцент в специален фонд за енергийна ефективност, който след това финансира безвъзмездно проекти на домакинствата. В Белгия пък се предоставят екочекове от 200 евро, които могат да се използват само за мерки за енергийна ефективност. Има и други начини за стимулиране на хората да са по-отговорни към енергията, която потребяват - Трифонова дава за пример освобождаването от данък сгради за известно време при реализирането на даден проект. Без подобни стимули остава само вдигането на цените. А то води след себе си други проблеми.