Тихият монопол в София продължава
Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми
- Отскоро на софийските автобусни спирки са монтирани нови информационни табла, всяко от които за около 5000 лв.
- Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 табла са дадени на свързани фирми.
- "Сиском инженеринг" и "Инфосистемс интернешънъл" държат монопола в София върху търговете за телекомуникации.
Най-добрата илюстрация защо ЦГМ е необходим на Столичната община в настоящия му вид може да се види по спирките на градския транспорт. На ключови места като Орлов мост, "Плиска", Окръжна болница вече има нови информационни табла с разписанията на автобусите и тролеите. Те са част от проекта за Интегриран градски транспорт, който се финансира от европейската програма "Региони в растеж". За него Столичната община се би в гърдите многократно, по него има докарани автобуси, трамваи, кметът Фандъкова многократно обясни как той ще направи градския транспорт модерен.
Зад много от дейностите обаче стои един дългогодишен монопол на няколко фирми, които печелят редица поръчки - от таблата, през SMS паркирането, до надзора на строителни дейности. Някои от тях са давани от общината, други от ЦГМ, но схемата е устойчива, а центърът играе ролята просто на разпределител на пари. За последните 5 години тези фирми са спечелили над 20 млн. лв. от поръчки.
Таблата са ни малки, но скъпи
Големите табла всъщност са само 6. Останалите 214 са обикновени ел. табла (малки дисплеи, монтирани върху тръба от поцинковано желязо).
Поръчката е възложена от Столичната община в края на 2017 г. на българско-сръбското сдружение "Проджект Новатроник София" с участници "Новатроник" - Сърбия, и видинската "СофтСкрипт". Общата стойност е 1 млн. лв. Това означава, че едно ел. табло струва 4500 лв. без ДДС. За сравнение - класираната на второ място "Етралукс" - българско подразделение на испанска компания, е предложила цена от 3700 лв. за табло, или с над 20% по-ниска.
На въпрос на "Капитал" защо цената е толкова висока от "Проджект Новатроник" отговарят, че доставените табла са 5 различни вида и че поръчката включва изпълнението на общо 18 дейности, сред които направа на железобетонен фундамент, транспорт, направа и монтаж, конфигуриране, електрозахранване, провеждане на тестове, пренос на данни и др. "Офертната цена се формира от разходите за изпълнение на всички гореизброени дейности, в т.ч. и административните разходи за изпълнението на проекта", казват още от обединението.
Тези административни разходи очевидно са доста сериозни. "Цената е нереално висока. В подобно табло се съдържа хардуер за не повече от 500-600 лв., като самият дисплей е не повече от 300 лв. Софуерът за комуникация е вече разработен и не е ясно откъде идва разликата от 500 до 5000 лв. В други държави се използват далеч по-модерни дисплеи, предоставящи повече информация, по-точно и по-добре изглеждащи. Комуникационният модул на всяко табло е с цена на хардуера до 100 лв.", коментира пред "Капитал" Иво Мирчев от "Демократична България", който е и собственик на фирма за информационни технологии в областта на транспорта .
"Капитал" се свърза и със собственика на една от най-големите компании в България, произвеждаща електронни устройства, който пожела да остане неназован. "Няма такава цена. Дори да включим софтуер, хардуер, доставка, монтаж и всички останали дейности, пак няма как да струва 5000 лв., дори 3700 лв. Софтуерът за връзка с диспечерски център вече би трябвало да е разработен и да се ползва наготово, не би трябвало да се плаща втори или трети път за него. Разбира се, може да се направи оценка на самото табло и съдържащите се в него компоненти в Техническия университет в София, но не мисля, че тя ще оправдае подобна цена", каза специалистът.
Оста Видин - София
Това не е първият път, когато София плаща такава цена. Подобна е и тази на доставените през 2015 г. 420 табла, всяко от които е струвало 4695 лв. Доставчикът е обединение на същата "Новатроник" и "Сиском инженеринг". "Сиском" е интересното име тук.
"Сиском инженеринг" печели всички поръчки за следгаранционна поддръжка на софийските табла с възложител Център за градска мобилност (ЦГМ). Същата фирма, но в обединение с румънската "Ютиай груп", печели и първия търг за доставка на 600 ел. табла за спирките през 2013 г. за "по-скромната" цена от 3988 лв. за устройство.
Тя и компанията "Инфосистемс" изпълняват редица поръчки на ЦГМ: ел. таблата, доставят компютри и лицензиран софтуер, поддържат системата за СМС паркирането, тази за движението на градския транспорт, за контрол на достъпа, за видеонаблюдение и много др. Чрез свързани фирми печелят и редица поръчки на Столичната община - например тази за надзор на фирмите за текущо пътно поддържане и надзор при ремонта на трасето на трамвай №5.
Двете компании са свързани. До 2013 г. и двете са собственост на Николай Димитров. Видинският IT експерт е създател на интернет доставчик, който впоследствие е придобит от "Спиди нет". Постепенно собствеността се прехвърля на офшорки (виж карето). Димитров започна да печели поръчки с идването в ЦГМ на Симеон Арнаудов и на зам.-кмета по транспорта Любомир Христов през 2012 г. (виж карето). През 2015 г. "Капитал" за първи път разказа, че това е скрит монопол - след скандал с поръчка за около 5 млн. лв. за модернизация на системата за SMS паркиране, възложена на обединение на "Инфосистемс". Година по-късно и двамата - и Арнаудов, и шефът му Любомир Христов, напускат ЦГМ и общината заради скандал с нагласена поръчка със завишени цени.
Вечният монопол и ЦГМ
Въпреки това сега можем да потвърдим, че този монопол въобще не е разбит. Единият от победителите в търга за таблата - "СофтСкрипт", също е свързана с "Инфосистемс". Тя е основана няколко месеца преди откриването на търга и е регистрирана на името на Надя Жикова от Видин. Фирмата няма нито един служител освен управителя си Жикова. От документацията на поръчката става ясно, че "Новатроник" има задължение да произведе и достави ел. таблата, а "СофтСкрипт" да ги монтира, въведе в експлоатация, да състави технически проекти, да ги съгласува, да осигури преноса на данни, да координира целия процес, да осигури финансов мениджмънт и счетоводство. От официална кореспонденция на "Новатроник" с българска ИТ фирма от октомври м.г., с която "Капитал" разполага, става ясно, че сръбската компания препраща всички запитвания от България "към партньорa ни "Инфосистемс интернешънъл".
Сегашният директор на ЦГМ вдига рамене. "Тук Столичната община е възложител, за това нещо се обърнете към тях. Ние нямаме нито едно купено табло, но те ни ги прехвърлят на нас", коментира Христиан Петров, запитан за поръчката. "Ако на мен някой ми каже, че в едно дружество всичките поръчки са на един изпълнител, и аз бих имал съмнения за качеството и за завишени цени", признава той. "Това, което казвате, е важно, но ви моля да видите от август 2015 г., откакто съм в центъра - разгледайте поръчка по поръчка, извадете изпълнителите и ще видите", не довършва Петров какво точно може да се види. По негово време обаче се срещат имената на същите изпълнители. Някои дългосрочни договори, посочва новият директор, са сключвани преди него.
Кой е Димитров
Името му е замесено в скандал за първи път през 2009 г. заедно с това на Симеон Арнаудов, който по това време е директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Причината е опит на Арнаудов да принуди всички пунктове за технически прегледи да работят с фирмата на Димитров за трансфер на данни "Никкомп" (старото име на "Инфосистемс"). През 2011 г. Арнаудов напуска ИААА заради тежка катастрофа на "Тракия", а година по-късно е назначен на поста директор на ЦГМ. Зам.-кмет по транспорта в общината по това време е Любомир Христов. Това е времето, в което фирмите около Димитров почват ударно да печелят поръчки на ЦГМ и Столичната община и същевременно да прикриват следите, водещи към реалните собственици.Братът на Николай Димитров - Светослав, пък е бил главен специалист в дирекция "Транспортна инфраструктура" към Столичната община по същото време.
Собственост
До 2013 г. "Инфостистемс интернешънъл" е собственост на Димитров. От 2011 г. до 2013 г. той е и съсобственик на "Сиском" (бившата "Системни комуникации") - първоначално с 50% участие, а след това постепенно делът му намалява, докато в собствеността влиза "Грийнскоуп инвест" от Кипър. През август 2014 г. офшорната компания става едноличен собственик на капитала. "Инфосистемс" също минава през ръцете на различни собственици, за да се озове в активите на офшорно дружество.Едноличен собственик на капитала на "Инфосистемс" е "Информикс груп". От различни документи в Търговския регистър е видно, че "Информикс груп", "Сиском" и "Техникъл консултинг сървисис" (фирмата с договори за строителен надзор) се обслужват и представляват от едни и същи хора - Ваня Шубелиева и Мария Камбурова.
В едно от притежаваните от "Информикс" дружества - "Интернешънъл консултинг сървисис България", като управител и собственик с малък дял преди години се появява Павел Цветанов Гребенаров. Мъж със същото име ръководи сектор "Хардуер и софтуер и информационна сигурност" в ЦГМ, както и управлява интернет домейна на общинското дружество - sumc.bg. Впоследствие той излиза от управата на компанията, а мястото му е заето от брат му Владимир Цветанов Гребенаров.
През лятото на 2015 г. излиза първото разследване на "Капитал" за обръчите от фирми около Димитров. "Информикс" и "Сиском Кепитъл" изсветляват собствеността си - офшорните "Грийнскоуп" и "МГ Октагон инвестмънтс" прехвърлят акциите си на физически лица. Мажоритарен собственик на "Информикс" става Милена Крумова (сестра на управителя Калоян Крумов от Видин), с малък дял е Павел Гечев. Мария Камбурова придобива 99.5% от собствеността на "Сиском" в края на 2015 г. Една акция е притежание на Мариана Василева Георгиева.
