Срокът за смяна на софтуера към касови апарати ще е края на септември

Срокът в който компаниите, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да отговорят на новите изисквания, се удължава до края на септември. За регистрираните по ДДС, които са с обикновен касов апарат, се запазва сегашният - 31 март. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов в предаването "Тази сутрин" по bTV.

Удължаването на срока беше очаквано. Много от бизнес асоциациите сигнализираха, че членовете им няма да са готови с новите изисквания на Наредба Н-18 заради недостатъчното време и множеството неясни текстове в нормативния акт.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Преди няколко дни от Националната агенция за приходите (НАП) също заявиха, че ще докладват на финансовия министър Владислав Горанов докъде са стигнали фирмите в изпълнение на изискванията за касовите апарати и софтуера за управление на продажбите. Техните предварителни данни показват, че проблем със смяна на фискалните устройства няма, но процесът по синхронизиране на софтуерите върви по-бавно от очакваното.

Къде е проблемът

Прословутата наредба Н–18 беше променена през есента на миналата година с идея да се противодейства на сивата икономика. Масово при проверки на търговски обекти се установява укриване на оборот средно между 30 и 70%, а загубите за бюджета са около 500 млн. лв. годишно, твърдят от НАП. Най-рискови са ресторанти, заведения и хотели, които ползват системи за управление на софтуера. Проблемът според бизнеса обаче е, че текстовете в наредбата са писани именно с идея да се предотвратят измамите в този сектор, без да се вземат предвид спецификите на компаниите от други сектори и браншове.

Конкретен пример дава Емилия Василева, специалист ERP системи. Според нея в продукти като Microsoft, SAP, Oracle основният производител дава право на няколко хиляди партньора по света да персонализират системата съобразно бизнес изискванията на клиента, да я локализират, адаптират спрямо изискванията на местното законодателство, включително и да я превеждат. "Всяка една от страните има право да променя дадени функционалности по системата, за някои автоматични ъпдейти дори липсват нотификации. За да може да бъде поета еднозначна отговорност и една от тези страни да подаде декларацията за съответствие с наредбата, всички текстове следва да бъдат ясни, конкретни и прецизирани. За редица системи основният производител продава/предоставя средства за програмиране, които може да ползва и самия краен клиент - тоест да прави промени. В този случай не е нормално отговорността да се носи от производител или разпространител", обяснява Василева.

Казус имат и финтек компаниите. Според тях, без да искат, от НАП стимулират електронните търговци и клиентите към пощенски парични преводи. Причината е, че ако се използват подобни преводи, не се изисква издаването на касова бележка, докато според новите правила плащането с банкова карта се приравнява с такова в брой, т.е. трябва фискален бон и системата да е свързана с касов апарат.

"Е-търговците, за да избегнат свързването на фискално устройство и регистрацията на платформата за е-търговия като СУПТО, което май още никой не е успял да направи, просто ще премахнат картите като начин на плащане, а наложеният платеж ще го преподпишат като наложен платеж с пощенски паричен превод. Така ще избегнат предпоставките за необходимост от издаване на фискален бон, съответно и всички затруднения, разходи и неясноти около прословутата наредба", твърди Филип Мутафис, управляващ съдружник в "Paysera България".

"Така вместо към Fintech ще градим PostTech, вместо да развиваме електронни разплащания, ще се върнем към пощенските услуги", допълва той.

Междувременно от Българската стопанска камара заявиха, че при тях се е провела работна среща с представители на различни бизнес организации. Мнението на компаниите е, че самоцелната промяна на сроковете не решава всички проблеми, свързани с приложението на Наредба Н-18. Според БСК тя "противоречи на националното и европейското законодателство, както и на редица международни стандарти за информационна сигурност, поради което в срок от две седмици ще бъдат внесени искове към компетентните институции – Европейска комисия, Върховен административен съд и Комисия за защита на конкуренцията".