Сто дни преди изборите парламентът откри процедура за смяна на ЦИК

В деня, в който изтичаше срокът за започване на процедурата за смяна на Централната избирателна комисия (ЦИК) - 21 февруари, Народното събрание прие правила за избор на нов състав. До две седмици депутати ще могат да номинират кандидати, а неправителствени организации ще имат за целта 12 дни. Петгодишният мандат на действащата комисия изтича на 21 март, а Изборният кодекс предвижда процедурата по смяната да започне не по-късно от месец преди това. Така Народното събрание започна процедурата дефакто на ръба на нарушението на закона.

Процедурата

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Седем дни след като документите на кандидатите за нови членове се появят на сайта на парламента, ще има публично изслушване. Два дни след това ще бъдат селектирани най-подходящите. Четирима ще трябва да минат през гласуване в Народното събрание - съответно за председател, двама зам.-председатели на комисията и един секретар. Останалите места - до общо 18, ще се попълнят като парламентарно представените партии и коалиции направят предложения за назначаване до президента.

Квотите в ЦИК трябва да следват съотношението на групите в Народното събрание. Партии и коалиции, които имат евродепутати, но не са представени в парламента, имат право също на място в комисията, извън 18-те. Според председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) новият състав на ЦИК може да започне работа около 18-19 март 2019 г. Първите избори, които трябва да подготви са европейските, които в България най-вероятно ще се проведат на 26 май.

Проблемите



Краткият срок между избора на комисията и вота беше един от аргумените на ГЕРБ и част от патриотите да отхвърлят предложението на БСП за смяна на ЦИК миналата седмица. След общественото напрежение покрай промените в Изборния кодекс и специално границите на преференциите, ГЕРБ реши да преразгледа и позицията си за ЦИК. Така се стигна до откриване на процедурата.

Има обаче и поне още една причина, заради която представителите на мнозинството първоначално бяха склонни, в нарушение на закона, да отложат избирането на нов състав на комисията - президентът Румен Радев участва в процедурата. Въпреки че в кодекса не е посочено изрично дали той има право на преценка за кандидата, преди да подпише указа за назначаването му, на теория може да откаже да го направи. По този начин може и индиректно да влияе върху разпределението на квотите в комисията. Като например да не назначи всички кандидати, изпратени от дадена партия или коалиция. Подобен случай имаше в мандата на президента Росен Плевнелиев.

Разпределението на квотите според ГЕРБ трябва да е следното - седем за най-голямата парламентарна група, шест за БСП, по двама за "Обединени патриоти" и ДПС, и един за "Воля".

Как патриотите ще определят своите представители, тъй като партиите в коалицията са три, а ще имат две места, най-вероятно също ще се превърне в проблем. Засега не е известно и дали мнозинството в Народното събрание ще "позволи" на БСП да има представител в ръководството. Кодексът предвижда председателят, който се предполага, че ще е от ГЕРБ да има само двама заместници и един секретар от различни формации т.е. в този парламент това е постижимо и без БСП. Социалистите ще номинират кандидати, но няма да участват в гласуването, защото бойкотират работата на Народното събрание.

Има и още един проблем - с коалициите, които към момента имат евродепутати, но нямат представители в Народното събрание. Това са "България без цензура", с чиято листа през 2014 г. влязоха Ангел Джамбазки (ВМРО) и Николай Бареков (Презареди БГ), както и Реформаторският блок - със Светослав Малинов (ДСБ). Според Кирилов и двете коалиции имат право на по едно място извън 18-те. Проблемът е, че и двете формации на практика не съществуват. Кирилов коментира, че те могат да посочат кандидати, ако юридически има кой да представлява съответната коалиция и да подпише номинацията. Процедурните правила предвиждат, ако някоя формация не може да излъчи човек, който да попълни квотата й, това да става "по служебен път" с някои от явилите се на изслушването на парламента.

Защо е важно

ЦИК провежда на практика изборите, съвместно с представителите на изпълнителната власт. Комисията следи за спазването на правилата, организира отпечатването на бюлетините, назначава районните и секционните комисии, разглежда сигнали за нарушения, следи за спазването на правилата на кампанията и агитацията, организира машинното гласуване и др.

Последното ще се окаже сериозно предизвикателство пред ЦИК още в близките дни. Последните изменения на кодекса, които още не са влезли в сила, предвиждат на евровота да се гласува с машини в поне 3000 секции. Сроковете са прекалено кратки за техническото осъществяване на подобно нещо.