Когато Европа започне да киха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато Европа започне да киха

Shutterstock

Когато Европа започне да киха

Икономиката на Стария континент губи мощност, а данните в България показват разочароваща инвестиционна активност

4858 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Двигателят на Стария континент започва да губи мощност, а големи икономики като Германия и Италия буксуват.
  • В България данните показват разочароваща инвестиционна активност и по-слабо потребление.
  • Някои анализатори остават оптимисти и залагат на ускорение на темпа на растеж в страната през тази година, но с малко.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Европейската икономика расте с най-бързия си темп от десетилетие - това беше фокусът на заглавията, които заляха бизнес медиите преди година, след като излязоха данните за брутния вътрешен продукт на Стария континент през 2017 г. Месец-два по-късно реториката направи 180-градусов завой, когато започнаха да се зараждат подозрения (впоследствие подкрепени и с числа), че срокът на това оживление е изтекъл и темпът започва да се забавя.

Опасенията се потвърждаваха отново и отново през последната година. И ако през пролетта на 2018 г. оптимистите залагаха, че икономическият растеж в еврозоната ще се запази на нивата от 2017-а (2.4%), то сега повод за радост вече е фактът, че Германия просто е стагнирала през второто полугодие на миналата година, а не е изпаднала в рецесия. За разлика от Италия, на която не й се размина.

На този все по-песимистичен общ европейски фон и засилваща се повторяемост на думата криза българската икономика отчете приличните 3.1% растеж през четвъртото тримесечие. Ако се погледне през призмата на полупълната чаша, новината е добра, защото страната не е сред другите 11 държави от ЕС, чиито икономики се забавят. От друга страна обаче, темпът остава далеч под отчетените близо 4% през 2017 г., а експресните данни на Националния статистически институт показват, че забавянето идва от големия двигател на растежа напоследък - потреблението, както и от инвестициите. Все още няма данни с колко е пораснала икономиката за цялата минала година, но към момента вероятността да е над 3.5%, какъвто темп беше отчитан през последните три години, е минимална.

От пик до дъно

През последното тримесечие на 2018 г. темпът на растеж на европейската икономика достигна петгодишно дъно. Увеличението на брутния вътрешен продукт в ЕС се забави до 1.4% на годишна база, а в еврозоната - до 1.2%. За сравнение - през 2017 г. БВП се ускори до 2.4% - най-високият от десетилетие. "Тогава икономическият растеж беше значително над потенциала на европейската икономика и беше ясно, че рано или късно ще се понижи до по-устойчиви нива от около 1%", казва Жолт Дарваш, старши експерт в института за икономически изследвания Bruegel.

Редица международни институции вече свиха очакванията си за растежа на Стария континент. ЕК например ревизира прогнозата си за 2019 г. на 1.3%. ОИСР и експертите от Capital Economics също залагат на забавяне през следващите две години. Има и умерени са оптимисти. "Очакваме растежът на БВП леко да се ускори през тази година, защото автомобилният сектор започна да се възстановява, инфлацията, изглежда, ще се забавя, което увеличава покупателната способност на домакинства", посочва главният икономист за Европа в Capital Economics Джак Алън. "Въпреки това януарските бизнес анкети не показват никакви признаци на подобрение, което навежда на мисълта, че растежът няма да се възстанови с много", допълва той.

Като цяло от държавите, за които излязоха данни за октомври - декември 2018 г., само пет икономики се ускоряват, три запазват темпа си от предходното тримесечие, а останалите 11, сред които и големи търговски партньори на България като Германия, Австрия и Италия, се забавят.

Ефектът за България

Големите европейски икономики повличат със себе си и по-малките си сателити както в добри, така и в лоши времена. Забавяне на растежа в Западна Европа неминуемо ще се отрази и на Централна и Източна Европа като регион, чиито износ и индустрия се влияят до голяма степен от нагласите на Запад. "Полша и Чехия например са силно зависими от германското автомобилопроизводство, Италия също е важна за някои държави", посочва Дарваш.

Германия и Италия са и двата най-големи пазара за български стоки в ЕС с продажби за общо 12.1 млрд. лв. към ноември. И макар засега забавянето на западноевропейските икономики все още да не се отразява на нашия експорт, икономиката започва да губи мощност: експресните данни на националната статистика показват, че увеличението на БВП се запазва на 3.1% на годишна база без промяна спрямо предходното тримесечие. Запазването на темпа се дължи в голяма степен на малко по-силния износ. Растежът на големия двигател в страната - потреблението, отслабна от 6.9% ръст през периода юли - септември до 5.3% през четвъртото тримесечие на 2018 г. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) забавянето идва от инфлацията, която достигна пик от 3.7% през октомври, като оттогава намалява.

По-притеснителни са оценките за инвестициите, където темпът пада с 3 пр.п. до 4% ръст спрямо последните три месеца на 2017 г. Първоначалните прогнози бяха за ускоряване в резултат на по-бързо усвояване на европейски средства и по-високи инвестиционни разходи през бюджета. Според Николова загубата на скорост може да се дължи на по-лошите метеорологични условия в края на годината. Затова и очакванията на някои анализатори са инвестиционната активност отново да се ускори през тази година - от една страна, заради наближаването на крайния срок на сегашния програмен период 2014 - 2020, а от друга - и заради заделените през 2018 г. над 1.8 млрд. лв. правителствени средства за ремонт на язовири и магистрала "Хемус". Същевременно няма да е изненада, ако големите пари потекат в последния възможен момент - през 2022 г. Както стана през предходния програмен период.

Още червени лампички за България обаче светват и по други линии. Предварителните индикации са за по-слаб летен туристически сезон. А по линия на пазара на труда броят на хората, които нито работят, нито търсят заетост, нарасна с 1.1 хил. през четвъртото тримесечие. Намалява и броят на заетите - с 18.7 хил. души, като спадът идва от по-младите възрастови групи. "Всички индикатори показват, че пазарът на труда е достигнал своя пик и оттук нататък положителни промени са малко вероятни в отсъствието на чувствителна промяна в общата икономическа конюнктура или инвестиционна активност", посочва Явор Алексиев от ИПИ.

2019: пълна с рискове

"Трябва да се има предвид, че 2019 г. започва с по-големи рискове спрямо това, което имахме като конюнктура преди година. Докато преди няколко месеца се надявахме икономиката на страната да порасне с темп, приближаващ 4% през 2019 г., то сега растеж от порядъка на 3% би бил повод за радост", казва Десислава Николова. Според нея част от външните рискове продължават да са търговските войни, несигурността около Брекзит, проблемите в Италия. Но има и по-големи оптимисти. Например Брюксел залага ръст на БВП в България от 3.6% през тази година (при 3.2% през 2018 г.). Макар и по-консервативна, прогнозата на МВФ също е за леко ускорение на българската икономика до 3.3% през 2019 г. (при очаквани 3.2% за миналата).

Всички погледи са към Германия

Ако има европейска икономика, която се следи с трепет в момента, то това е германската. Страната отчете нулев растеж на тримесечна база, което реално е подобрение спрямо третото тримесечие, когато имаше свиване от 0.2%, и така се размина на косъм с попадането в графата "държави в рецесия". Според Bundesbank забавянето е временно, като централната банка залага на обрат през втората половина на 2019 г. Други обаче не споделят този оптимизъм.

Според зимната прогноза на ЕК германската икономика ще се забави допълнително тази година до ръст от 1.1% (при 1.5% през 2018 г.) основно заради индустрията, където слабият износ ще потиска и инвестициите. Експертите от Capital Economics също залагат на по-слаб темп от 1% както през тази, така и през следващата година. "Автомобилната индустрия е зависима от износа към Китай, а със забавянето на китайската икономика потенциалът на експорта намалява", коментира и Жолт Дарваш. "Ако очакванията се влошават, производителите ще свият плановете си за производството през годината", допълва той.

Италия нямаше германския късмет, след като за второ поредно тримесечие отчете спад, което технически се приема за рецесия. Тук обаче проблемите са много и положителен обрат не се очаква скоро. "Италия има висок публичен дълг, по-неконкурентна икономика като цяло, политическа и икономическа несигурност след избирането на новото правителство през 2018 г., недостатъчно силна банкова система, висока емиграция и лоша демография", посочва Дарваш.
Темата накратко
  • Двигателят на Стария континент започва да губи мощност, а големи икономики като Германия и Италия буксуват.
  • В България данните показват разочароваща инвестиционна активност и по-слабо потребление.
  • Някои анализатори остават оптимисти и залагат на ускорение на темпа на растеж в страната през тази година, но с малко.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fru10518982 avatar :-|
    dobrev

    Твърде много започна да се говори за нова задаваща се криза, да е вярно, едва ли.

  • 2
    practic avatar :-|
    Practic

    През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност. Сега изпъква друго отблъскващо качество. Необузданата, шрьодерианска алчност на германски индустриалци, акционери и политици няма как да не докара бедствие. Някогашната концепция за конвергенция на системите се изроди в колаборационистка симбиоза с посткомунистическа Русия. Когато се обърне колата, пътища много: високоотговорни фактори, дегизирани с маската на държавническа загриженост, ще дават пространни интервюта. Пост фактум ще хвърчат оставки. Много стопански субекти ще се отърват с лека уплаха. За някои развръзката ще има есхатологичен характер. И циклонът на продължителна, тежка рецесия ще отнесе като балон с райски газ сладникавия рефрен ,,Ах, тази чудесна смес от растеж и социално благополучие...”. А от германско затягане на коланите до скарване с охолна Франция има само една крачка. И след кошмарно пробуждане слисаната Европа може да се намери отново в деветнайсти век...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK