Домусчиев затяга медийната хватка на ГЕРБ с покупката на "Нова"
След неуспешния опит на ГЕРБ да го включи като партньор на Келнер в "Нова телевизия" сега бизнесменът купува директно телевизията
Екип на Капитал
- С покупката на "Нова телевизия" от Кирил Домусчиев медийната хватка на ГЕРБ се затяга в ключовата 2019 г.
- След блокираната от КЗК сделка на чешкия милардер Петр Келнер беше ясно, че МTG не може да я продаде без одобрението на властта.
- Сумата от 185 млн. евро, която ще бъде платена за телевизията, отразява най-вече политическата ѝ цена.
Компания на Кирил Домусчиев e подписала договор за покупка на най-голямата българската медийна група - тази около "Нова телевизия", съобщиха официално от MTG. Собственикът на "Хювефарма" и "Лудогорец" е предложил цена, идентична на офертата на чеха Петр Келнер от средата на миналата година. Тогава 100% от "Нова броудкастинг груп" бяха оценени на 185 млн. евро. Сега, според два източника, финансиращи банки на сделката са френската BNP и българската Уникредит Булбанк. Любопитен детайл е, че според запознати с условията по сделката Кирил Домусчиев е трябвало да заложи дялове от други свои компании, за да осигури финансирането, както и да използва кредитни линии за оборотно финансиране пак към тях. Според един източник в договора с MTG Домусчиев е предложил един милион евро гаранция за "регулаторен риск" - уверение, че сделката за "Нова" този път ще бъде одобрена от КЗК. Според съобщението на MTG това може да се случи през второто тримесечие на 2019.
Когото посочи властта
Осъществяването на сделката ще означава, че в пропагандната машина на ГЕРБ ще се включи ново, много по-силно оръжие. По данни на "Nielsen Admosphere България" "Нова броудкастинг груп" достига до 42% от аудиторията. Това се случва в ключова за управляващите година, тъй като през 2019-а ще се състоят три важни избора. От гласуването за европарламент в края на май ще зависи оцеляването на сегашната коалиция. Някъде по това време ще започне и процедурата за избор на нов главен прокурор - основна фигура за безнаказаното функциониране на сегашния властови модел. През есента са местните избори, които са важни за опазването на електоралното и икономическо влияние на ГЕРБ с контрола върху ресурсите, които се разпределят по градове и села.
Че Домусчиев е избран от властта да купи най-голямата медийна група, се разбира и от една показателна история от началото на юли 2018 г. Тогава все още беше в сила друга обвързваща оферта - от фонда PPF на чеха Петр Келнер. Той искаше да купи медийната група заедно с телекома на "Теленор" с идеята да спечели от синергията между създател на съдържание (телевизията) и разпространител (телекомът). Три независими един от друг източника на "Капитал" потвърдиха, че по същото време чрез двама посредници - български и чешки, към Келнер е било изпратено съобщение, че българското правителство му препоръчва в сделката за "Нова" да се включи български партньор. Предложен му е Кирил Домусчиев. Между двамата е организирана среща, която според някои източници е била кратка. След нея Келнер отказал да работи заедно с Домусчиев. "PPF обяви на 7 януари, че няма да купува "Нова". Няма да коментираме тази тема повече", отговориха официално от фонда на въпросите на "Капитал" за тази среща. Според източниците тя се е състояла вероятно във втората седмица на юли 2018. Следващата седмица - буквално броени дни след отказа на Келнер да работи с Домусчиев, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря продажбата на "Нова телевизия" с безпрецедентно решение. КЗК никога дотогава не беше блокирала подобна сделка, а аргументите й бяха абсурдни - накратко, че "Нова броудкастинг груп" има голям пазарен дял. Иначе казано, комисията тогава направи много бърза и ефективна демонстрация, че никой няма да купи медийната група без одобрението на властта.
Историята продължава в началото на януари 2019 г., когато MTG започва преговори с посочения от правителството "правилен" купувач Кирил Домусчиев, като получава оферта и от Спас Русев. От шведската компания предпочетоха да не отговарят на въпросите на "Капитал" за това дали са търсили предварително одобрение от българското правителство (и от кого точно) за предпочетения купувач. "Никога не коментираме слухове и спекулации", заявиха от MTG.
И шведите започват да бягат
Решението на MTG да започне бързо преговори с нов купувач - какъвто и да е той, е обяснимо. През последните три години шведската компания смени изцяло стратегията си и от разпространител на съдържание се превърна изцяло в производител. По тази причина тя продаде всичките си телевизионни канали. В момента ѝ е останала само "Нова". MTG влезе на българския пазар през 2008 г. за фантастичните от сегашна гледна точка 620 млн. евро - тогава почти един милиард долара. По това време изглеждаше, че България има огромен потенциал и ще се възползва от влизането си в Европейския съюз, за да го разгърне. След една глобална икономическа криза и пропиляно от местните политици десетилетие стойността на тяхната инвестиция сега е над три пъти по-ниска. MTG изглежда, че вече се е примирила със загубата и отчаяно иска да излезе от България. Но това очевидно не е толкова лесно.
Скандинавската бизнес култура има една особеност - успешните компании и техните служители вярват, че носят отговорност не само за себе си, но и за целия пазар, както и за обществото. Ангажираността със CSR - корпоративна социална отговорност, е много по-висока в северната част на Европа. Когато една друга шведска медийна компания - Bonnier, се оттегляше от България през 2011 г., тя предпочете да продаде местния си вестник "Пари" на "Икономедиа" (издателят на "Капитал" и "Дневник") срещу символична цена. Алтернативата беше да се приеме офертата на групата около Пеевски, за която беше ясно, че цели монопол на вестникарския пазар. Bonnier тогава предпочете да загуби пари, но да не помага за развалянето на тази част от медийния сектор.
Ако преди година MTG са имали подобен избор, сега те нямат никакви възможности за маневри. Погледнато откъм Стокхолм, Петр Келнер може и да е изглеждал като разумен вариант, но решението на КЗК от миналото лято не остави много възможности. Бизнес етиката е едно, но 185 млн. евро не могат да се отпишат с лека ръка от нито една компания.
Освен това MTG вече е показала, че не страда от прекалени скрупули. В Чехия компанията беше съдружник с Иван Зах - бизнесмен, натрупал състоянието си от приватизация по времето, когато сегашният президент Милош Земан беше премиер. Телевизията им отразяваше изключително благоприятно Земан, а когато шведската компания се оттегли, продаде дяловете си на чешкия бизнесмен.
В Русия MTG беше принудена да се оттегли, след като през 2015 г. Путин поведе война срещу западната собственост в местните медии. Компанията продаде руския си бизнес на прокремълския олигарх Алишер Усманов. Той притежава още няколко медии, между които и "Коммерсантъ", чийто главен редактор лично уволни след критична статия към руския президент - с аргумента, че действията на журналиста са грубо "етично нарушение", което "граничи с дребно хулиганство".
Очевидно за MTG скандинавската бизнес етика е приложима основно в Скандинавието. В Източна Европа компанията играе по местните правила.
Удобният фаворит
Кирил Домусчиев би се вписал добре в компанията на Иван Зах и Алишер Усманов. Той има много бизнеси в България - фармацевтичната група "Хювефарма" с производства в Пещера и Разград, БМФ, пристанище Бургас, имотни проекти, с общ оборот от над 1.2 млрд. лв. за 2017 г. А това го прави уязвим за държавната машина за репресии, ако не слуша властта. В допълнение оглавява (и по устав още дълго ще го прави) най-голямата работодателска организация - КРИБ, която напоследък все по-често се изявява като проправителствена структура. За близките отношения между Домусчиев и властта имаше една видима демонстрация пак през юли 2018 г. Тогава парламентът прие поправка в Закона за приватизацията, която щеше да му спести над 50 млн. лв. неустойки по договора за купуване на "Български морски флот". Текстът беше гласуван от депутатите от ГЕРБ, "Атака", ВМРО и ДПС - доказателство, че той има протекция на най-високо ниво. В крайна сметка след разразилия се скандал и вето от президента Румен Радев поправката беше отменена. Но случката беше показателна за близките отношения на Домусчиев с властта.
В медийния сектор той не е показвал пряко участие досега, но под негов контрол са списание "Икономика" и сайтът economic.bg, а през годините е спонсорирал "Стандарт" и според добре осведомени източници е участвал скрито в собствеността на "Блиц". С телевизия от калибъра на "Нова" обаче той ще се превърне във влиятелен медиен собственик. Накратко, както се изрази български предприемач: "Както си има футболен отбор, така ще купи на властта и телевизия."
Всъщност MTG вече предприема мерки да приведе "Нова" във вид, удобен за властта - от известно време зъбите на медиата бавно се вадят (виж карето). Вътрешното й опитомяване обаче явно не е достатъчно. На властта очевидно ѝ е нужен пълен контрол върху телевизията. Че сделката за "Нова" не е бизнес проект, може да се види от няколко посоки. Първо, цената, която се обсъжда, е изключително висока. При 185 млн. евро за 100% от компания, чиято оперативна печалба е била около 20 млн. евро за 2017 г. , това означава, че Келнер е бил готов да плати над 9 пъти EBITDA за комбинацията телеком и медиа. При Домусчиев подобен ефект няма, но предварителните данни за малко по-високи приходи и печалба за миналата година правят новата сделка малко по-изгодна за купувача. Но отново е свръхнадценена за телевизия.
По примера на Путин
За тв бизнеса - както и за всеки друг, който зависи от реклами, бъдещето е в най-добрия случай неясно. MTG излиза от тв пазара вероятно защото от него вече няма да се печелят все повече пари. Чуждите компании се опитват да напуснат този бизнес, докато все още могат да получат някаква прилична цена за активите си. Теоретично, разбира се, за телевизиите може да има нови схеми за печалба, както например Келнер искаше да опита със синергията с телеком. Синергия с фармацевтична компания, параходство, пристанище или футболен отбор обаче едва ли ще имат някакъв сериозен ефект. Така високата цена в случая е доказателство за политическата стойност на медиата. По подобен начин малката телевизия BiT беше купена в началото на 2018 г. за много над пазарната ѝ оценка само за да бъде затворена, без никакви изгледи инвестицията в нея да бъде върната. Истинската печалба тогава беше в заглушаването на един независим от властта глас.
Превземането на "Нова" е нужно на ГЕРБ не само заради огромния обхват на групата. Спецификата на пропагандата чрез контролирани медии е такава, че те имат сравнително кратък полезен живот. "Телеграф" и "Монитор" вече не вършат никаква работа на властта - отдавна всички знаят кой и защо ги издава. Други купени чрез КТБ медии като "Преса" и "Тема" дори спряха да съществуват, а "Стандарт" е в дълбока кома. Затова проправителствената агитация има нужда от нови, все още некомпрометирани медии. В тази роля, по всичко личи, сега ще влезе "Нова".
Преминаването на най-голямата българска медийна група в ръцете на посочен от властта купувач е знак и за нещо друго притеснително - путинизацията на българската политика и бизнес. Контролът върху медиите в Русия беше ключов елемент от похода на Путин за тотално овладяване на държавата. В момента всички големи телевизии, радиа, вестници и онлайн издания се управляват или директно от държавата, или от одобрени от нея бизнесмени. Същото, изглежда, се случва и в България. За ГЕРБ, вече с помощта на "Нова", всичко по-важно тази година - евроизбори, нов главен прокурор и местен вот, ще е много по-сигурно. Хоризонтът след това изглежда безкраен. Те ще са тук задълго.
Един от първите знаци, които "Нова телевизия" даде за съобразяването си с желанията на управляващите, беше спешното прекратяване на договора с карикатуриста Чавдар Николов през 2016 г. заради негова карикатура на премиера Борисов.
През 2017 г. телевизията изненадващо обяви, че Анна Цолова няма да бъде водещ на сутрешния блок, въпреки че тя участваше заедно с екранния си партньор Виктор Николаев в промоклиповете, с които телевизията рекламираше новия сезон на предаването "Здравей, България". Това се случи след няколко добре координирани атаки към нея в медиите около Делян Пеевски и след като директно в ефир депутатът от ДПС Йордан Цонев прати на водещите "много поздрави и пожелания за успех" пак от Пеевски.
През ноември 2017 г. от "Нова" си тръгна и шефката на новините Дарина Сарелска. Това отново се случи след силна кампания срещу нея в медиите около Пеевски. Преди нейното отстраняване по телевизията беше излъчено интервю с американския адвокат на Цветан Василев, който придвижва жалбата му в САЩ по закона "Магнитски".
В средата на август миналата година година беше свалено и предаването "Часът на Милен Цветков". Последното не беше излъчено, като една от анонсираните теми в него беше "Какво накара премиера Борисов да се възмути от фалшивата новина, че е станал собственик на гръцки остров".
Видим е регресът и в журналистическите разследвания, с които телевизията се гордееше и печелеше журналистически награди. Въпреки че все още има специално предаване в този жанр, то е пратено в трета глуха. "Разследване" се правеше от Васил Иванов, Марин Николов и Генка Шикерова. През 2017 Иванов напусна "Нова" с доста спорни аргументи, а впоследствие се присъедини към екипа на контролирания от Пеевски "Канал 3".
На сайта на "Нова" последното смислено разследване е от декември 2017 на Марин Николов - "Скандални роднински връзки в земеделието и европари", в него става въпрос за раздадени субсидии за пасища. Хронологично последното "разследване" е от декември 2018 г. и е на вълнуващата тема "Остана ли в миналото традиционното бащино име". Марин Николов не се чува изобщо, а Генка Шикерова прави репортажи за сутрешния блок с елементи на разследване, но без да се засягат интересите на управляващите. Журналисти от телевизията обясняват, че директна цензура няма, но решенията дали да се правят конфликтни разследвания се прехвърлят от един човек в ръководството на друг и така темите или престават да са актуални, или изобщо отпадат.
Последният изваден зъб от неудобните предавания на телевизията е неподписването на нов договор за "Господари на ефира". Преговорите с продуцентската компания на Магърдич Халваджиян бяха проточени, като и до днес няма яснота докъде са стигнали. От компанията отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал", тъй като според тях "преговорите (с телевизията) още не са приключили". Няма яснота и какъв е препъникамъкът в тях, но е очевидно, че конфликтна точка с ръководството на "Нова" могат да създадат разследващите репортажи на предаването. Сред темите, с които са се занимавали репортерите на "Господари на ефира", са корупционни схеми на управляващите, усвояването на европейски средства, разследвани са връзките на фирмата "Хидрострой" с Делян Пеевски, скрити камери са показали рекет от служители на НАП, злоупотреби на шефа на Югоизточното държавно предприятие и др.
В същото време телевизията сключи договор със същата продуцентска компания за риалити шоуто "Като две капки вода". Запознати с преговорите обаче твърдят, че окончателното решение да не се продължава договорът на "Господарите" нарочно е бавено, докато се подпише този за "Капките", тъй като само компанията на Халваджиян има капацитета да направи такова риалити.
