Напрежение сред биопроизводителите заради рестриктивни законови промени
Солидни санкции и финансова тежест замениха досегашния слаб контрол в сектора
Екип на Капитал
Биопроизводството се превръща в поредния сектор в България, в който законодателството, регулиращо бизнес средата, се движи от едната крайност в другата. В последните години секторът бе одитиран от ЕС и от българската Сметна палата, която в прав текст обяви, че съществуват значими пропуски в контрола. Заради това бяха приети толкова рестриктивни промени, че според бранша те водят не само до увеличение на административната тежест, но и дори застрашават съществуването му. Сега производителите настояват за спешна корекция на корекциите.
По презумпция виновен
След като и ЕК, и Сметната палата в България установиха, че контролът над биопроизводството е недостатъчен, през последните месеци на миналата година бяха направени редица промени в законодателството чрез закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти и наредбата за прилагане на правилата за биологичното производство. В тях са заложени и няколко текста, които от бранша смятат за крайни.
Единият е свързан с пестицидните остатъци в биологичните храни и въведените санкции за тях. Според представител на компания от бранша, с който "Капитал" разговаря, новото законодателство в най-общ смисъл казва, че ако само в една партида биопродукция бъде намерени дори минимални количества от неразрешени за биопроизводството вещества, то още след излизането на лабораторните резултати контролният орган ще трябва да стартира процедура по отнемане на биосертификата на цялото стопанство.
Проблемът в случая е, че е възможно въпросното замърсяване да е единичен случай и да се дължи на външен източник, а не на опит за измама от страна на самия производител. Законодателните текстове обаче не правят разлика. Така според представителя на бизнеса презумпцията е изцяло за виновно поведение на фермера. В самото законодателство не е разписана и процедура, по която да се търси източникът на замърсяване на продукцията, казват още организациите бранша, които вече са изпратили своите възражения до земеделското министерство и комисията по земеделие в парламента.
Отделно от това според тях се въвежда "непосилно финансово бреме" за онези производители, които тепърва правят преход от конвенционално към биопроизводство. От тях ще се изисква да вземат проби за анализ от всички площи и култури, което заедно с въведените санкции според сектора не се прилага в нито една европейска държава.
Земеделското министерство проучвало европейските практики
В отговор на поставени въпроси от земеделското министерство съобщиха, че промените в законодателството следват препоръки на ЕК, европейската и българската Сметна палата за засилване на контрола в сектора. "Като част от мерките бяха въведени задължително вземане на проби при изтичане на преходни периоди за преминаване към биологично производство. За да бъде продукцията биологична, в нея не следва да са налични неразрешени вещества", казват от ведомството. Оттам твърдят още, че през декември е направена среща с представители на неправителствените организации в бранша "като от тяхна страна бяха поети ангажименти да представят практики от други европейски държави по отношение наличието на неразрешени вещества в биологичните продукти", се казва още в отговора на ведомството.
"Поетият ангажимент от участниците в срещата включваше и описание на реда за доказване на източника на замърсяване, както и какви писмени доказателства биха удостоверили спазването на предвидените превантивни и предпазни мерки от страна на операторите с цел избягване на замърсяването на биологичната продукция", твърди министерството допълвайки, че те също проучвали добри европейски практики по темата. "Възможностите за промени следва да гарантират качеството на биологичната продукция от една страна и от друга да бъдат съобразени с аргументите на биологичните производители", се посочва в становището на ведомството в отговор на въпрос дали се планират корекции в наскоро приетото законодателство.
Защо обаче дискусиите по законовите текстове с бранша и проучването на практиката на европейските държави се случва след като вече те са приети и въпреки забележките, отправени от сектора още при обсъжданията им, остава въпрос без отговор.
Контролираща компания остана без лиценз
Земеделското министерство не поднови разрешението на "Австрия био гаранти клон България" КЧТ за контрол на биологично производство. От август м.г. компанията е извършвала дейност по силата на временно разрешение. След проверка на фирмената документация за издаване на ново разрешение били установени "значителен брой непълноти и несъответствия", които не са отстранени в законоустановения 7-дневен срок. В резултат на това е последвал отказ и "Австрия био гаранти клон България" няма право да контролира биопроизводители в страната. Това създава напрежение сред нейните клиенти, които по информация на министерството, са около 300. Вече отпечатани етикети, опаковки и др., върху които стои информация за контролиращия биопроизводството орган, стават неверни и излишни, а разходите по тях – невъзстановими. Биопроизводителите, досегашни клиенти на австрийската компания, трябва да изберат друго контролиращо лице, с което да сключат нов индивидуален договор за контрол и сертификация."Австрия био гаранти клон България" може отново да подаде заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност след 6 месеца, уточняват от министерството в отговор до "Капитал". Контролиращите лица, на които е издадено разрешение да проверяват дали и как се произвеждат и търгуват биопродукти, сега са 16.
На две от дружествата разрешенията изтичат скоро - "Балкан биосерт" ООД (27.02.2019 г.) и "КЮ сертификейшън" АД (30.03.2019 г.) Те са подали заявления за нови разрешения за извършване на дейност, които са "в процес на проверка за съответствие и пълнота с изискванията на правилата за биологично производство", уточниха за "Капитал" от земеделското министерство.
