България отчита лек напредък по всички препоръки, отправени от Брюксел през миналата година за подобряване на икономическата ситуация в страната и за по-добра работа на институциите. Въпреки това процесът по настигане на средните доходи в ЕС е бавен, а реформите във финансовия сектор и социалната сфера имат нужда от допълнително внимание. А и до немалка степен позитивните новини са резултат на възходящата фаза на икономическия цикъл в глобалната икономика, която обаче по всеобщи очаквания е към края си.
Това са част от заключенията в задълбоченият преглед на икономиката на България през миналата година, който ЕК представя днес (т. нар. доклади за макроикономическите дисбаланси). В документа комисията прави оценка на постигнатия напредък на структурните реформи във всяка държава, както и на потенциалните рискове за развитето й. Страната ни остава с дисбаланси заедно с още 9 държави от ЕС, а три - Гърция, Кипър и Италия, са с прекомерни дисбаланси. Хърватия, която преди дни обяви, че ще последва България и тази година ще поиска пътна карта за ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната), е извадена от най-рисковата група.
Финансовият сектор - на фокус
България е предприела допълнителни мерки, за да гарантира стабилността на банковия сектор, и това се отчита от Брюксел. Въпреки това според комисията "финансовият сектор остава уязвим по отношение на управлението, качеството на активите и надзора, а възникват и нови предизвикателства в застрахователния бранш".
В доклада се посочва, че банките са адресирали препоръките от предишния преглед на качеството на активите от 2016 г., с едно изключение. Липсва името на конкретна финансова институция, но европейски източници обясниха, че става дума за ПИБ. Още през 2017 г. тя декларира, че е изпълнила предписанията на БНБ, но комисията е останала недоволна, защото банката не е направила увеличение на капитала, каквато мярка е имало, а е попълнила капиталовите си буфери по други начини (чрез капитализиране на печалби и намаляване на рисковите активи). В доклада ЕК посочва, че привличането на истински нов инвеститор в банката би могло да подобри управлението й.
Брюксел посочва като проблемни моменти в застраховането модела на ценообразуване при застраховката "Гражданска отговорност", "ефективността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи", както и липсата на методика за формирането на лимитите за обезщетение на задължителната полица, макар че се очаква такава да бъде изготвена до края на годината. Като цяло след фалита на "Олимпик" проблемите в застраховането се задълбочават, но от миналото лято на практика този сектор е без ресорен заместник-председател в регулатора (КФН) и това явно се отчита като проблем и от Брюксел. Втвърдяването на тона по отношение на небанковия сектор беше очаквано - при поемането на ангажиментите на страната по пътя й към еврозоната миналото лято той беше слабо засегнат, но това беше преди поредицата изкристализирали проблеми.
Според ЕК уязвимостите във финансовия сектор са съчетани с висока задлъжнялост и ниво на необслужваните кредити в корпоративния сектор. Докладът отчита, че частният сектор понижава задлъжнялостта си, но нивото й като цяло остава високо. Според ЕК един от проблемите е свързан със слабости в процедурата по обявяване в несъстоятелност. Подобряването на рамката на несъстоятелността е и един от ангажиментите, които България пое пред европейските си партньори във връзка с кандидатурата й за ERM II, като там се очаква развитие до средата на годината.
Напредък, но заради ръста на икономиката
Брюксел отчита известен напредък при подобряване на събираемостта на данъците от страна на правителството, положително развитие на пазара на труда (макар и то да е движено от конюнктурни фактори), на качеството на образованието. Почти няма напредък по теми като по-добро здравеопазване, създаването на механизъм за определяне на минималната работна заплата и подобряване на управлението на дружества с държавно участие. Последната констатация е странна, доколкото също по пътната карта за еврото България в момента съвместно с ОИСР работи по анализ на проблемите и законови промени в тази насока.
Брюксел обръща внимание и на бавния темп на настигане на останалите държави в ЕС, както и липсата на достатъчно инвестиции - в хора, инфраструктура и иновации, които да направят икономиката ни по-конкурентна. ЕК адресира като проблем и нивата на бедност, риск от социално изключване и неравенство на доходите, които са едни от най-високите в ЕС.
България излезе от рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси през миналата година, като двигатели за това бяха добрата конюнктура и оценката на ЕК за известен прогрес при адресирането на специфичните препоръки от 2017 г. Страната беше включена в рисковата група след фалита на КТБ.
На база този доклад програмата за реформи на правителството и Конвергентната програма, които България ще представи пред Брюксел през април, ЕК ще изготви специфични мерки за страната ни. Те ще бъдат представени през май.
България отчита лек напредък по всички препоръки, отправени от Брюксел през миналата година за подобряване на икономическата ситуация в страната и за по-добра работа на институциите. Въпреки това процесът по настигане на средните доходи в ЕС е бавен, а реформите във финансовия сектор и социалната сфера имат нужда от допълнително внимание. А и до немалка степен позитивните новини са резултат на възходящата фаза на икономическия цикъл в глобалната икономика, която обаче по всеобщи очаквания е към края си.
Това са част от заключенията в задълбоченият преглед на икономиката на България през миналата година, който ЕК представя днес (т. нар. доклади за макроикономическите дисбаланси). В документа комисията прави оценка на постигнатия напредък на структурните реформи във всяка държава, както и на потенциалните рискове за развитето й. Страната ни остава с дисбаланси заедно с още 9 държави от ЕС, а три - Гърция, Кипър и Италия, са с прекомерни дисбаланси. Хърватия, която преди дни обяви, че ще последва България и тази година ще поиска пътна карта за ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната), е извадена от най-рисковата група.
2 коментара
България се движи в положителна посока и бих казал с очакван, добър темп на развитие, но ЕК упорито не искат да ни похвалят - ПИБ са изпълнили препоръките им, драмата с Олимпик вече я преживяхме, вдигна се минималната заплата, безработица е намаляла, какво още искат?
Абе, важното е да се подобрява, нищо, че е бавно и с малко. Като имаме предвид хилядите проблеми, това даже е хубава новина - вървим нагоре, не надолу. Финансовият сектор нормално да е на фокус, знаем, че без пари сме за никъде, квото и да си говорим. Тва за първа инвестиционна не ми се вижда драма, нали си е декларирала още през 2017 г, че е изпълнила предписанията на БНБ, а капиталовите буфери са попълнени. Тоест взети са мерки и работата е свършена, другото са подробности и излишно детайлизиране.
Виж това, че настигаме другите в ЕС с бавни темпове не ми харесва, но пак се повтарям - важното е, че настигаме, а не се отдалечаваме. Защото да вървиш с малки крачки е по-добре, отколкото да стоиш на едно място или да се връщаш назад, нали? Е, разбира се, ако крачките станат по-големи е по-добре. Аз обаче съм оптимист, защото ако се върнете 10 години назад и се замислите как беше, ще видите, че доста сме дръпнали - и като инфраструктура, и като заплати и като стандарт на живот генерално. Така че...вярвайте в доброто бъдеще на България, нека не сме толкова черногледи, каквито едва ли не по дефиниция сме свикнали да бъдем...