С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 мар 2019, 9:05, 7066 прочитания

Милиардните потайности на "Хемус"

Държавната компания "Автомагистрали" вече е подписала договори с осем строителни фирми, без да е ясно как ги е избрала

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Държавната компания "Автомагистрали" вече е подписала договори с осем строителни фирми, които тайно да помагат в строителството на 134 км от "Хемус" за над 1.3 млрд. лв.
  • По закон компанията трябва сама да строи, затова прикрива подизпълнителите си с договори за доставка на хора, материали и машини
  • Проблемът е, че подборът се прави непрозрачно, със скрити цени, без ясна конкуренция и без бъдеща проследимост как се харчи милиардът
Държавната компания "Автомагистрали" изгря публично в края на миналата година, след като без търг управляващите й възложиха най-голямата единична магистрална поръчка в българската история - за 134 км от магистрала "Хемус" срещу 1.34 млрд. лв. Изборът падна върху дружеството, защото така е бързо и парите могат да се харчат на тъмно. Но опитът от последните години и подготовката сега показват, че "Автомагистрали" опитва да прегази закона.

Ето как:


- За няколко години държавата изля вероятно над 200 млн. лв. за ремонт на тунели, виадукти и настилка на "Хемус" и "Тракия". "Автомагистрали" получава парите през малките си договори за поддържане на магистралите. И понеже няма експерти, машини и опит, избира на тъмно кой да свърши задачата измежду големите български строители при неясни цени и условия. Прикрива тези недопустими по закон поддоставчици с договори за доставка.

- Сега от лятото прави същия кастинг, но вероятно за строителството на "Хемус". Вече има избрани осем "рамкови" партньора. Подборът отново е неясен и напук на правилата, които казват, че държавното дружество трябва само да има сили да изпълни подадената без търг задача.

- За капак не успява да се разплаща със строителите по вече извършените ремонти и им предлага цесии с държавната ББР и отскоро частната Общинска банка. Тук въпросът е как ще управлява десетократно по-големите парични потоци по новата гигантска поръчка.



До тези неприятни факти се стига трудно. "Автомагистрали" до неотдавна не отговаряше конкретно на медийни въпроси от "Капитал", затова през Закона за достъп до обществена информация вестникът успя да види късчета от информацията.

Кой печели

Какви потоци се насочват дотук към "Автомагистрали" е невидим факт. Например в края на миналата година регионалният министър Петя Аврамова обяви, че само за 2018 и 2019 г. за ремонти на тунели и виадукти по "Тракия" и "Хемус" държавата плаща на дружеството си, от нашите данъци, 143 млн. лв. Не е обявено за кой обект и колко точно, но по информация на "Капитал" там със сигурност работят ГБС и "ОРС Инфраструктура". Преди няколко години имаше предишна порция от 100 млн. лв. към "Автомагистрали" за ремонти по същата тъмна схема.

Сега "Автомагистрали" има пресни договори с осем компании (виж карето) за три вида задачи - рамково споразумение за изпълнение на дейности, за наем на техника и за продажба на строителни материали. "Капитал" получи достъп до договорите, но не и до приложенията, а там е ключовата част от информацията - цените, на които ще работят фирмите. Те бяха скрити под предлог, че са търговска тайна.

Юрист коментира пред "Капитал", че недаването на тази информация е неоснователно. "При положение че се харчат публични пари, трябва да има прозрачност", обясни той. С "ОРС" има само договори за машини и строителни материали, но от стари отговори на пътната агенция до "Капитал" става ясно, че дружеството има рамкови споразумения за поддържането на "Хемус" и "Тракия". Странно е, че такъв документ не присъства в представената от регионалния министър справка.

Повечето компании в списъка на "Автомагистрали" са в топ 30 на най-големите в сектора, но някои са по-непознати и не е ясно как са подбирани. В интервю с "Капитал" изпълнителният директор на държавната фирма Стоян Беличев каза, че са избрани на база методика, изготвена от вътрешните одитори и техническия отдел. До редакционното приключване на броя той така и не уточни каква е тя.

Някои от фирмите в списъка вече са работили с "Автомагистрали" - "ПСТ" и "ГБС". Други, които досега не са, обясниха, че в края на лятото са получили писма, с които са ги поканили да представят списъци с техника, с която разполагат, и единични цени за строителство. От протокол от събрание на съвета на директорите, който "Капитал" видя, става ясно, че на 15 октомври се е разглеждал доклад на техническия директор в дружеството Радослав Петков за "предложени оферти от потенциални партньори".

Частните компании не желаят да коментират темата в детайли и официално и или не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" в срок, или бяха лаконични. Някои поеха ангажимент да дадат повече разяснения в бъдеще. Причината е ясна - искат да получат част от задачата по "Хемус" на приятна цена, т.е. да не дразнят богатото държавно дружество.
"Не съм казал, че ще наемаме външни фирми за работата [по "Хемус"], а и нямаме право." Стоян Беличев, изпълнителен директор на "Автомагистрали"

Фотограф: Цветелина Белутова

Дай машина, работник, т.е. всичко

Проблемът е в съдържанието на новите договори, сключени през ноември. Там дори с просто око се вижда, че под евфемизма "наем на машини" е скрит договор за строителство. В документите пише, че наемодателите трябва да осигурят за своя сметка правоспособни оператори, да заплащат всички разходи за използване (гориво, резервни части), да контролират работниците, да осигуряват охрана за машините и да отстранят за своя сметка евентуални дефекти в строителството, изпълнени от наетата техника. Няколко източника коментираха, че това са си прикрити договори за подизпълнители. В случая с т.нар. възлагане in-house, на чийто принцип "Автомагистрали" получи поръчката за "Хемус" от регионалното министерство, фирмата няма право да превъзлага дейности от изграждането на магистралата.

Освен това от правителството и ръководството на държавното дружество многократно отричаха, че тези нови споразумения са свързани с изграждането на новите лотове от "Хемус". Самите строители обаче признаха пред "Капитал", че вероятно имат връзка с "Хемус", просто нищо не е ясно още, включително и кои фирми ще вземат реално участие в изграждането. "Тези договори означават, че ни приемат за потенциален изпълнител. Нямаме яснота как ще работи този механизъм, как ще се актуализират цените, които се променят с времето (например горивата)", коментира източник от бранша.

"Ако се използват тези фирми за строителство на "Хемус", ще имаме очевидно заобикаляне на Закона за обществени поръчки", казва юрист от строителния сектор пред "Капитал". Според него независимо, че обектът не се финансира с европейски средства, пак може да е от интерес за фирми от целия ЕС и така се възпрепятства свободната конкуренция. А и реално отново се ползват подизпълнители въпреки законовата забрана.

Тревожност идва и по друга линия - от края на миналата година "Автомагистрали" явно няма пари да се разплати с частните строителни компании, които вече е използвала. Затова им предлага цесии с ББР и Общинска банка. От държавната компания обясниха практиката със забавяне на средства от страна на АПИ, а двете банки - с единствените желаещи от пет поканени. Сумите и фирмите с цесии не са известни. По информация на "Капитал" от два източника частните фирми, съгласили се на схемата, взимат дължимото им с отстъпка от 10-11%. Стои въпросът дали за да се издължи на ББР и Общинска, "Автомагистрали" няма да посегне на милиарда за строителство на "Хемус". И въобще как ще успее да управлява десетки пъти по-мащабна задача.
Избраниците на "Автомагистрали"
"ГБС - Инфраструктурно строителство"
Част от групата на ГБС. Фирмата е в обединенията, които работят по "Струма", скоро спечелиха отсечката преди тунел "Железница" на "Струма" за 30 млн. лв., отсечката между Драгоман и Сливница за близо 98 млн. лв. и вероятно ще спечелят и последната част от южното околовръстно на София за 119 млн. лв. Работят с "Автомагистрали" по ремонти на съоръжения на "Хемус".

"Геострой"
Дружества от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов. Сред по-големите им проекти са отсечка "Струма", която строяха в обединение с ГБС, и столичното метро. За 2017 г. имат над 157 млн. лв. приходи и близо 29 млн. лв. печалба.

"Грома холд"
Благоевградската фирма доскоро се казваше "Агромах". Официално собственост на Христо Савев и с управител Виктор Велев. Строят отсечка от "Струма" между Благоевград и Крупник, справка в регистъра за обществени поръчки показва, че напоследък работят основно по търгове на общините Доспан и Трън.

"ПСТ груп"
Официално собственик е кипърската офшорка "Колвик сървисис лимитед", но де факто под контрола на ПИБ. Фирмата ще строи 1.4 км от "Струма" за 18 млн. лв., ремонтира зоната около храм-паметника "Александър Невски" и градинката "Кристал" в София, отговаря за зимното поддържане в Банско и др.

"Галчев инженеринг"
Фамилна компания, която според Търговския регистър е собственост на Марияна Галчева, управлява се от сина й Любомир Галчев. Компанията стана по-позната с ремонта на НДК за председателството на Съвета на ЕС.

"Пътища и мостове"
Дружеството е собственост на "Пътища и пътни съоръжения", което е със съвет на директорите Росен Колелиев, Драгомир Драганов и Борислав Нейков. Фирмата се занимава с поддържането на пътища в Североизточна България, беше част от консорциума, който ремонтираше Ларгото, и др.

"Инжстрой инженеринг"
Варненска фирма, собственост на дружеството "Стили роуд", което пък е на Пламен Стилянов. Има близо 49 млн. лв. приходи за 2017 г. и 60 хил. лв. печалба. Работи основно в Североизточна България.

"Инфрастроежи"
Може би най-малко известната фирма в списъка. Севлиевската компания е собственост на Стефан Стефанов, Ивелина Момчилова, Гергана Балджиева и Петя Момчилова. Работила е основно по по-малки общински пътни и ВиК проекти. За 2017 г. има 6.4 млн. лв. оборот и печалба 102 хил. лв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 961 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 2 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1335 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Икономическият преглед на ЕК: Развитие на хартия, критики между редовете

Основните проблеми – корупция, бизнес среда, работа на институциите, и конкурентоспособност, си остават нерешени

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10