С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 1 мар 2019, 10:20, 3655 прочитания

Икономическият преглед на ЕК: Развитие на хартия, критики между редовете

Основните проблеми – корупция, бизнес среда, работа на институциите, и конкурентоспособност, си остават нерешени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • България остава в групата на страните с икономически дисбаланси основно заради някои проблеми във финансовия сектор и все още високата корпоративна задлъжнялост.
  • ЕК отчита лек напредък по почти всички препоръки за реформи, които е отправила към българските власти.
  • За първи път в прегледа на ЕК има отделна критична част за прането на пари
Хубаво е, но не е готово. Шеговитият хаштаг, възникнал в социалните мрежи като отзвук на некачествените ремонти в столицата, идеално пасва за мото и на некачествените реформи в цялата държава.

Подобно отношение се чете между редовете и в последния анализ на Европейската комисия за икономиката и работата на институциите в България през миналата година (т.нар. доклад за макроикономическите дисбаланси). В документа Брюксел прави оценка на постигнатия напредък по структурните реформи в съответната държава, както и на потенциалните рискове за развитието й. За България е отчетен известен напредък по всички специфични препоръки на еврокомисията от миналата година. Разбирай – страната или вече е предприела някакви конкретни мерки, или анализира слабите звена, за да може да ги поправи.


На практика обаче повечето подобрения са или конюнктурни - заради доброто развитие на икономиката, или на хартия.

А и след бодряшкия позитивизъм в по-общите послания, докаладът съдържа из страниците и добре позаровени критики на границата на дипломатичния тон. Констатациите за основните проблемни области на страната - недобра бизнес среда и недостатъчни инвестиции (да се чете бюрокрация и корупция), слаб институционален капацитет (разбирай лошо управление), недобро качество на публичните услуги (пак бюрокрация и корупция) са си същите, за които се говори от години. Точно като ремонтите из столицата - хем се копае и се подменя нещо, хем резултатът накрая е все едно не е направено нищо.

Въпреки това цялостната оценка на Брюксел е по-скоро положителна. България обаче остава в групата на държавите членки (общо 10) с дисбаланси и съответно под мониторинг от ЕК. По думите на зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис пред БНР – заради определена несигурност във финансовия сектор, съчетана със сравнително все още висока корпоративна задлъжнялост.



Банките ок, но застраховането...

Единствената препоръка, по която е отчетен "съществен напредък", са предприетите последващи мерки след анализа на качеството на активите на банките от 2016 г. ЕК посочва, че като цяло банковият сектор е бил укрепен, надзорът се засилва, но продължава да е налице известна уязвимост.

"Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитващи нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.", се посочва в доклада. Име на конкретна финансова институция не се споменава, но европейски източници потвърдиха, че става дума за ПИБ. Преди повече от година тя декларира, че е изпълнила предписанията на БНБ, но комисията е останала недоволна, защото банката не е направила увеличение на капитала, каквато мярка е имало, а е попълнила капиталовите си буфери по други начини (чрез капитализиране на печалби и намаляване на рисковите активи). В доклада ЕК посочва, че "привличането на нови добросъвестни инвеститори би могло още повече да укрепи доверието и да подобри управлението" на банката.

В доклада се втвърдява тонът към небанковия сектор, като на фокус е застрахователният бранш. Брюксел посочва като проблемни моменти в застраховането модела на ценообразуване при застраховката "Гражданска отговорност", ликвидността на Бюрото за зелена карта "буди сериозно безпокойство", отчита се и липсата на методика за формирането на лимитите за обезщетение на задължителната полица, макар че се очаква такава да бъде изготвена до края на годината. Като цяло след фалита на "Олимпик" проблемите в застраховането се задълбочават, но от миналото лято на практика този сектор е без ресорен заместник-председател в регулатора (КФН) и това се отчита като проблем и от Брюксел.

Според ЕК уязвимостите във финансовия сектор са съчетани с висока задлъжнялост и ниво на необслужваните кредити в корпоративния сектор. Докладът отчита, че частният сектор понижава задлъжнялостта си, но нивото й като цяло остава високо. Според ЕК един от проблемите тук е свързан със слабости в процедурата по обявяване в несъстоятелност. Подобряването й е и един от ангажиментите, които България пое пред европейските си партньори във връзка с кандидатурата й за ERM II, а развитие се очаква до средата на годината.
Нивото на лошите кредити също намалява значително през последните четири години (от 9.3 млрд. лв. в началото на 2015 г. до 6 млрд. лв. през януари тази година), но според Брюксел един от начините то да спадне е чрез допълнителното популяризиране на вторичния пазар за кредити. По тази препоръка обаче България има минимален напредък.

Усещане за корупция

За първи път в прегледа на ЕК има отделна част за прането на пари. В нея се посочва, че две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от банки и небанкови институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Според Брюксел все още няма напредък "в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване".

В доклада се посочва, че междуведомствена работна група в страната работи по приемане на всички евродирективи, свързани с противодействие на прането на пари (също ангажимент по пътя към еврото). Но това не се оценява като достатъчна мярка. "Органите трябва да покажат стабилни резултати при ефективното разследване и наказателно преследване на случаите на корупция по високите етажи, включително с участие на политици", посочва ЕК.

Не е учудващо, че и борбата срещу корупцията също се оценява като "предизвикателство" за България. А резултатите "по отношение на фаворизирането, неправомерните плащания и подкупите, както и по отношение на отклоняването на публични средства", се оценяват като слаби.

На пръв поглед – в доклад за макродисбалансите теми като слаби разследващи органи и корупция звучат странно. Както посочват и от Брюксел обаче, корупцията, слабите институции и лошите регулации са сред основните пречки пред инвестициите и създават бизнес среда, която и без това е слаба. А по- прозаичната причина е институционална - при готвеното премахване на мониторинговите доклади за България и Румъния и желанието на ЕК да обвърже върховенството на закона с евросредствата, този доклад се оказва добър нов пристан за забележките по тази линия.

Нужни са инвестиции

Според Брюксел въпреки сравнително силния растеж на икономиката през последните години темпът на настигане на останалите държави в ЕС е много бавен.

Нивата на бедност, социално изключване и неравенство в доходите също все още са сред най-високите в ЕС. "При влошаваща се демография и все по-трудно намираща се добре квалифицирана работна ръка, адекватното справяне с тези предизвикателства и ускоряването на икономическия растеж ще зависи все повече от капацитета на България за провеждане на структурни реформи", посочва ЕК. Още повече че разходите на труд в страната изпреварват развитието на производителността на труда. Засега това не се отразява на конкурентоспособността на България на външните пазари, тъй като основният ръст на разходите за труд е в строителството и в публичния сектор. В бъдеще обаче според ЕК може да се превърне в проблем, а решението е в инвестиции за подобряване на уменията на хората, в инфраструктурата и иновациите. "Съотношението на инвестициите към БВП от около 20% е под това на повечето сходни държави от региона, с изключение на Полша и Словения, и под средната стойност за ЕС от 2016 г. насам", се посочва в доклада.

Къде има напредък

В доклада се посочва, че от началото на европейския семестър през 2011 г. за 75% от всички специфични за всяка държава препоръки, отправени към България, е постигнат поне "известен напредък". За 2018 г. такъв се отчита в събирането на данъците и в публичните разходи, в изпълнението на плановете за действие за надзор във финансовия сектор и в осигуряването на адекватна оценка на активите, в мерките на пазара на труда спрямо групите в неравностойно положение и в предоставянето на качествено приобщаващо общо образование.
Като ограничен се оценява напредъкът в управлението на държавните и общинските предприятия, за които има специална част. В нея се посочва, че те са около 220, създават 5% от заетостта в страната към 2017 г., а оборотът им е около 13.5% от БВП. В същото време рентабилността на дружествата с държавно или общинско участие е относително слаба във всички сектори на икономиката, а половината от 18-те млрд. лв. задължения на държавните предприятия идват от дружества, които са били на загуба през повече от 3 от последните 5 години. Накратко – лошото състояние на тези компании е потенциален източник на риск и за държавния бюджет. Подобряването на управлението им също е ангажимент, който България пое за чакалнята на еврозоната, като покани ОИСР да даде свои насоки как това да стане факт. И тук резултатите се очакват в близкото бъдеще.

Като цяло докладът няма пряко отношение към българската кандидатура за еврозоната и банковия съюз. Мерките и секторите, които се разглеждат в документа обаче, се припокриват с ангажиментите, които страната пое пред страните от еврозоната и ЕЦБ. А каква ще е тяхната оценка за българските усилия, ще стане ясно най-рано през юли.
Още от бележките на ЕК:

- Реформата на публичната администрация продължава да е бавна и не води до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба.

- Системата за социална закрила е недостатъчна за справяне със значителни проблеми като голямото неравенство на доходите и големия брой хора, изложени на риск от бедност.

- Много българи все още са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравно обслужване. През 2017 г. хората без здравно осигуряване са повече от 10% от населението.

- Образователната система се модернизира на всички равнища, но все още има значителни предизвикателства: преждевременно напускане на училище, слаби образователни резултати и висше образование, което не е
достатъчно съобразено с изискванията на пазара на труда.

- Производствата по несъстоятелност са бавни и скъпи и не водят до задоволителни резултати.

- Въпреки високия ръст на цените на жилищата все още няма признаци за надценяване.

- Увеличенията на минималната работна заплата следват средносрочните бюджетни прогнози на правителството, вместо установен прозрачен механизъм.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1558 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 935 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Иска ли Красен Кралев да стане член на МОК

Спортният министър гледа към международната сцена

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10