Хроничният недостиг на секции в Германия

Пасивността на българските институции обяснява защо гласуват едва няколко хиляди от над 300-хилядната диаспора в страната

От Министерството на външните работи в продължение на две седмици не отговориха на въпросите на "Капитал".
От Министерството на външните работи в продължение на две седмици не отговориха на въпросите на "Капитал".    ©  АСЕН ТОНЕВ
От Министерството на външните работи в продължение на две седмици не отговориха на въпросите на "Капитал".
От Министерството на външните работи в продължение на две седмици не отговориха на въпросите на "Капитал".    ©  АСЕН ТОНЕВ

Зададат ли се избори, в Германия, където по последни местни статистики живеят над 310 000 българи, на преден план излиза хроничният проблем с недостатъчните избирателни секции. На последните два вота - за президент през 2016 и предсрочните за парламент през 2017 г., възможността за гласуване е била съответно в 8 и 13 секции. Българските власти оправдават малкия брой на секциите с разрешителния режим в Германия, който според тях им пречи да организират отварянето на допълнителни секции. И до известна степен такава пречка наистина съществува. Но според експерти и граждански активисти тя се използва по-скоро като претекст да не се предприемат необходимите действия, което в крайна сметка е определящо и за изборната активност. Към сегашния момент предстоящите в края на май евроизбори не предвещават промяна в пасивното отношение на институциите.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се